"Юпитеровият" подход на Макрон към властта крие рискове
В официалния президентски портрет на Еманюел Макрон, който вече се намира във всяка френска община, се виждат два смартфона и издание на мемоарите на Шарл дьо Гол.
Снимката цели да покаже млад, модерен лидер, който в същото време е и наследникът на генерала, повел съпротивата срещу нацистка Германия по време на Втората световна война и основава Петата република през 1958.
Президентът култивира имиджа си от първия ден на мандата, когато на 14 май премина по "Шанз-Елизе" не в традиционната лимузина, а с военен джип. По-късно публикува в "Туитър" снимка, на която се спуска с въже в ядрена подводница, а миналата седмица накара началника на генералния си щаб да подаде оставка заради критики към планираните съкращения в бюджета.
Макрон използва напускането на генерал Пиер дьо Вилие, за да покаже, че няма да търпи несъгласие от хората около себе си, и че е твърдо решен да наложи дисциплина в държавните разходи. Но в същото време действието му разтревожи висшите военни и подчерта възможността стратегията му да има обратен ефект, като го накара да изглежда авторитарен, държащ лично да държи нещата под контрол и твърде чувствителен към критики.
"Еманюел Макрон много държи да влезе в ролята на генерал Дьо Гол, от самото начало той разбира какво може да спечели, ако лично се обвърже със сферата на отбраната", заяви пред "Ройтерс" Жером Фурке от социологическата агенция Ifop. "Но въпреки, че се представи добре на международната сцена и [във Франция], като показа, че зад волана стои мъж, не е ясно дали общественото мнение ще гледа на случая като пример за неговото умение да взима решения или като белег на авторитаризъм и признаване на слабост".
"Юпитеров" подход
Центристът Макрон целенасочено избра стил, който го откроява от двамата му предшественици – социалиста Франсоа Оланд и консерватора Никола Саркози. Според хора от щаба му той смята техните мандати за пълни с недостатъци.
Оланд започна мандата си от 2012 до 2017 като "нормалният президент", но много избиратели смятаха, че отвореността му го кара да изглежда слаб. Спомените за неговия предшественик Саркози са противоположни – за "хиперпрезидента", чиито импулсивен и понякога груб характер му коства възможността за втори мандат.
39-годишният Макрон намали контактите си с медиите, прекрати неофициалните разговори, които Оланд харесваше, и отмени телевизионното интервю, което по традиция президентът дава в Деня на Бастилията, националния празник на Франция.
"Не искаме да спрем [контактите с медиите] напълно, но смятаме, че отговорността не идва задължително заедно с това, което няма да нарека прозрачност, а ще нарека цялостно разкриване на всеки един ход на президента", каза източник, близък до Макрон.
В кулоарите на срещи на върха Макрон също отказва да отговаря на въпроси за съдебните разследвания на някои негови министри. Вместо това публикува в Туитър и излъчва на живо във Фейсбук материали, подготвени от собствения му медиен екип.
"От екстремната свобода при Оланд – когато вратите на Елисейския дворец бяха отворени за медиите – минахме на точно обратното при Макрон, който иска да има пълен контрол над съдържанието, което излиза от резиденцията на държавния глава", каза Тома Генол, политически анализатор от парижкия университет Sciences-Po.
Макар че той самият стана известен по време на мандата си на икономически министър с изказванията си в разрез с Оланд и извън своите компетенции, Макрон заглушава собствените си министри. Те рядко се появяват по телевизията и не отговарят на въпроси, когато излизат след седмичните срещи на кабинета в Елисейския дворец. Вместо това бързат през двора към колите си, без да обелят дума.
Макрон дори проверява интервютата на някои министри, включително едно на опитния си външен министър, според запознат източник. Също така е ограничил до 10 броя служители на личния кабинет, които всеки министър може да има. По този начин е орязал политическата автономия на министрите и ги е накарал да разчитат повече на хора от администрацията.
"Членовете на екипа представляват армията на един министър. Той премахна всичко политическо от политиката, технокрацията затегна своята хватка", заяви пред "Ройтерс" бивш правителствен съветник от социалистите. Освен това Макрон започна преглед на представянето на 180 председатели на административни департаменти, чиито оставки могат да бъдат поискани до края на годината.
Парадокс
Трябва да се отбележи, че Макрон засега успява да избегне избухването на публични разногласия между министрите си – каквито помрачиха първите години от мандата на Оланд – въпреки факта, че екипът му идва от целия политически спектър.
Той в общи линии сдобри шефовете на големия бизнес с правителството и преговорите за неговата пробизнес трудова реформа засега вървят гладко, без яростните протести, които имаше при Оланд.
Засега обществото одобрява и представянето му на световната сцена – от публичното укоряване на президента на САЩ Доналд Тръмп относно климатичната му политика, до начинът, по който той да гостува на Макрон за Деня на Бастилията, и щедрия прием за руския президент Владимир Путин.
Но критиците на Макрон смятат за опасни свръхцентрализацията на властта в ръцете на президента и слабите проверки и контрол между институциите в държава, в която изпълнителната власт влияе на парламента, а пресата често е послушна.
Последните надежди на Оланд да спечели втори мандат бяха прекратени от серия интервюта с двама журналисти, публикувани в книгата "Един президент не бива да говори така". Единият от авторите Фабрис Льом смята, че Макрон може би е отишъл твърде далеч в другата посока.
"Това е парадоксът на "макронизма": той олицетворява новото – с възрастта си, с пътя, който е поел – но междувременно използва методите на друга епоха", каза Льом пред "Ройтерс".
"Той рискува изолация, каквато може да споходи човек, който изпълнява власт само с малка група съветници и не се вслушва в противоречия. Може да попадне в беда, не веднага, но след две-три години, когато е изцяло откъснат от действителността."
Според социологическо проучване на агенция BVA от миналата седмица популярността на Макрон е спаднала с 5 пункта от миналия месец до 54%.
"Неговия Юпитеров подход е смятан от някои за монархическа тенденция", пишат от агенцията, добавяйки, че враговете на Макрон са критикували неговата "арогантност, авторитаризъм и презрение за работническата класа".