Скандалът със "Сименс" в Русия показа "вратички" в санкциите
Доставката на турбини на германската компания "Сименс" в Крим демонстрира ограниченията, пред които е изправено спазването на санкциите на ЕС срещу Русия, тъй като на практика в съюза не съществува институция, следяща прилагането на ембаргото, казват официални лица и специалисти.
Санкциите бяха оформени през 2014г. в сложни преговори между 28 страни членки и се подновяват на всеки 6 месеца. Те остават най-категоричният отговор на Европа на руското анексиране на Крим и подкрепата от Москва за сепаратисти в Източна Украйна.
Но от всяка страна член се очаква да следи прилагането им, а освен това санкциите не обхващат дъщерни дружества на западните компании в Русия. Това прави много трудно доказването на нередности и злоупотреби.
На 5 юли "Ройтерс" съобщи, че две турбини за производство на електричество, изработени от "Сименс", са били доставени на черноморския полуостров, подложен на санкции от ЕС. С тях се забранява снабдяването с технологии и оборудване за енергетиката на Крим. "Сименс" настоява, че прехвърлянето е станало без нейно знание и против волята ѝ.
"Прилагането на ограничителните мерки на ЕС е задължение на страните членки. Европейската комисия е в контакт с компетентните германски власти по този контретен казус", каза говорител на Комисията.
Санкциите против Русия, включително тези срещу Крим, карат много фирми от ЕС да се въздържат от правене на бизнес с руснаците. Износът на ЕС към Русия намаля с 40% между 2013г. и 2016г. до около 72 млрд. евро, сочат данни на "Евростат". Преките инвестиции от 28-те страни от ЕС в Русия се понижиха за 2013-2015г. с 18% до 162 млрд. евро. (Бел.ред. - много от ограниченията в търговията са наложени от Москва, включително защото президентът Владимир Путин опитва да използва ситуацията за стимулиране на руското производство.)
"Щетите за репутацията [на една компания] в случай на нарушаването на ембаргото могат да бъдат огромни. Един практически ефект от налагането на санкциите може да е изпращането на сигнал - също толкова важен, колкото самите ограничения - и спазването им може да бъде голям въпрос", коментира Мая Лестър, адвокат от Лондон и автор на интернет сайт, посветен на санкциите от ЕС.
Като цяло, ЕС забрани забрани на значителна част от компаниите да правят бизнес на Крим, замрази активи и не разрешава допускане на територията на 28-те страни на руснаци, сързани с кризата в Украйна, и ограничи инвестициите от ЕС в отбранителния и енергийния сектори на Русия. Ограничения са наложени и върху финансирането на руски банки.
За разлика от САЩ, където ембарго се прилага от Службата за контрол над чуждестранните активи към Министерството на финансите, в ЕС няма подобна агенция. Институциите на съюза в Брюксел помагат за изработването на правните аргументи и документи за наказателни действия, както и осигуряването на дипломатическа подкрепа за тях. Но няколкото десетки експерти, участващи в изработването на санкциите, не разполагат с ресурси за налагането им.
"Цялата театрална реторика не е подкрепена от средства за контрол на прилагането", казва Том Кийтиндж, директор за изследването на финансовите престъпления към неправителствения център RUSI в Лондон. "Те се превърнаха в нещо символично", допълва той. Според него не се прави достатъчното, за да се обновяват санкциите с цел да се предотврати заобикалянето им от компании в ЕС и Русия.
Разследване от септември 2016г. на "Ройтерс" показа, че поне две големи търговски компании от Европа - "Ошан" (Auchan) и "Метро" (Metro) - са активни на кримския пазар чрез руските си поделения. Те доставят стоките си от Русия с фериботи и от пристанища, които са обект на санкции от ЕС. Освен това миналата година Франция предостави на руския земеделски министър Александър Ткачов виза, независимо, че той от 2014г. е в забранителния списък за посещения в ЕС заради Крим.
През април Великобритания премина към схема за прилагане на санкциите, подобна на американската. С нея са възможни глоби от поне 1 милион паунда за нарушетиелите на финансовото ембарго. Но Лондон досега не е преследвал в съда никоя компания за подобно престъпление.
Не е ясно дали и други страни от ЕС някога са повдигли наказателни обвинения заради санкциите, защото не съществуват публични регистри за нарушителите. Много от страните в ЕС разчитат на различни агенции - от централните банки до властите за експортни разрешителни - да прилагат мерките. Отказът на разрешително може да се обжалва в съда, където за нарушаване на контрола при износ отговарят митниците и прокуратурата.
Служителите на ЕС са изработили санкциите така, че да не наказват населението в Русия, но това оставя и "вратички", които не е сложно да бъдат открити. Компаниите от ЕС се очаква да се придържат към "духа" на санкциите, но той не се прилага директно към техните дъщерни фирми, регистрирани в Русия. "Ако санкциите са твърде всеобхватни, това може да се окаже по-вредно за ЕС или дори да допринесе за финансова криза. Цената, която плащат обикновените хора при тотално ембарго, в миналото е била твърде висока", казва Ерика Море, председател на женевската Мрежа за международните санкции.
Правителствата от ЕС също така искат мерките да позволяват бързата им отмяна в случай, че започне подобряване на отношенията с Москва. Ако се приложат всички елементи на Минското споразумение за мир в Източна Украйна - включително оттеглянето на войски и тежко въоръжение - може да бъдат отменени санкциите в отбраната, енергетиката и финансите.
Русия обаче и до днес отрича да има пряко участие в конфликта, отнел живота на поне 10 000 души от април 2014 г. насам.