Д-р Светлана ЧЕРКЕЗОВА: Генно променените храни ще се разпознават по етикетите
От 1 януари България става част от общия пазар на Европейския съюз, което ще позволи в страната без ограничения да се продават и всички генно модифицирани продукти, регистрирани в ЕС. Досега на българския пазар поне официално не е засичана търговия с генно модифицирани продукти. Какви са те и крият ли в действителност риск за здравето на хората, разговаряме с д-р Светлана Черкезова, експерт в Министерството на здравеопазването.
Д-р Черкезова, какви генно модифицирани храни се продават в Европейския съюз?
- В ЕС към момента са разрешени само един вид генно модифицирана соя, няколко вида царевица и няколко вида рапица, от която се произвежда растително масло. През 90-те години е бил разрешен и един сорт генно модифицирани домати. Това са регистрираните видове растителни продукти, които са генно модифицирани и имат право да се продават свободно на пазара. От тях обаче се правят много други продукти.
Точна информация за наименованията на храните и фирмите, които са получили разрешение за пускането им на пазара, може да се намери на уебстраницата на Генерална дирекция САНКО на Европейската комисия.
Какво точно представлява генно модифицираната храна, какво е "пипнато" в нея и с каква цел? Обикновено се променя генетичният материал на едно растение, като му се вкарва допълнително ген, който не е от неговия вид. В природата постоянно се получават хибриди и кръстоски, но те са винаги между еднакви видове. Това е разликата. Например взима се ген от бактерия и се пренася в ДНК на царевицата, за да стане тя устойчива срещу дадено насекомо, което я унищожава. Когато царевицата е модифицирана, ако я нападне този вредител, той не може да й навреди. Генно обработената соя е устойчива на пестициди и когато се пръска полето срещу плевели, всички те загиват, а тя остава.
Крият ли риск за здравето тези храни?
При положение че е дадено разрешение от Европейската комисия за комерсиализация, това означава, че години наред тези генетично модифицирани храни са били подлагани на всевъзможни изследвания - токсикологични, за алергичност и др., за да се установи, че нямат вредни за здравето ефекти. С промяната на генетичния материал се очаква да се продуцира нов белтък и затова се правят изследвания, за да се провери какво е действието му за здравето на човека.
Храните, които са регистрирани в ЕС, са разрешени, защото след много дългогодишни изследвания е доказано, че са безвредни.След 1 януари всички тези храни ще могат свободно да се продават и в България.
Какво трябва да бъде обозначено на етикетите им, за да може човек да ги разпознае?
Още от 2000 г. имаме изискване в наредбата за етикетиране и представяне на храните да бъде записано, че храната е генно модифицирана или че съдържа генно модифицирана съставка. Това изискване няма нищо общо с безопасността. Тук целта е да се даде пълна, точна и коректна информация на потребителя, за да може да направи той своя информиран избор, т.е. да реши дали да купи продукта или не. Ако храната се състои от генетично модифициран организъм или съдържа ГМО или съставка, произведена от ГМО, на етикета при изписване на съставките трябва да се запише това. Например, че лецитинът е произведен от генетично модифицирана соя. Или пък да се сложи звездичка на лецитина и под черта да се даде тази информация. Важно е да присъства думата "генетично модифициран".
Правени ли са проверки за такива храни в България и какви са резултатите от тях?
- Законодателството в тази област е ново както за нас, така и за Европейския съюз, защото тези храни са в опитните лаборатории на учените от няколко десетилетия, но се комерсиализираха отскоро в световен мащаб. Ние успяхме да оборудваме много добра съвременна лаборатория за изследване на храни за съдържание на генно модифициран материал - рекомбинантна ДНК или белтък. Тя се намира в Столичната регионална инспекция за опазване на общественото здраве.
Всяка година планираме какви храни да изследваме, като контролът обхваща и български, и вносни продукти. Сега в рамките на проект по програма ФАР ще оборудваме още една лаборатория в Националния център за опазване на общественото здраве, която ще влезе в мрежата на референтните лаборатории на Европейския съюз. Това е изключително важно, защото ще ни осигури достъп до съвременните методи на изследване и до референтните материали, с които трябва да сравним храните. Сегашната лаборатория работи от края на 2004 г. Тогава взехме над 68 проби. В две от тях открихме следи от генно модифициран материал. През 2005 г. взехме около 100 проби, от които в седем установихме такива следи.
Какво означава това?
Това означава, че има присъствие на генетично модифициран материал, но в много малко количество, което ни дава основание да смятаме, че храните или съставките им не са произведени изцяло от генно модифицирана соя или царевица, а се е получило смесване или замърсяване на продукта. В Европа се смята, че когато това замърсяване е под 0.9%, храната не трябва да се етикетира.Все пак в Европа беше открит неразрешен внос на генно модифициран ориз.
Крие ли консумацията му риск за здравето?
Този ориз не беше открит при проверка в ЕС. Американските власти съобщиха на Европа, че е станала човешка грешка и фирмата, която е правила опитите с този ориз, е изпуснала част от партидата на пазара. Тя е била смесена с обикновен ориз. В ЕС бяха взети светкавични мерки и този дългозърнест кафяв ориз вече задължително се изследва при внос. Ние веднага въведохме в националното законодателство това решение на ЕС със заповед на министъра на здравеопазването, която е публикувана в Държавен вестник. Дали този ориз е опасен не може да се каже, защото няма данни за него. Компанията все още не е подала документи за регистрацията му, така че не са известни проучванията.
Какви храни се обработват генно в САЩ?
Там също се правят изпитвания за безопасност, но основната разлика с Европа е, че при тях няма изискване за етикетиране. Там можеш да купиш царевица, но няма да знаеш каква е. В световен мащаб се модифицират соя, царевица, ориз, памук и рапица. Правят се опити с картофи, за да бъдат устойчиви на колорадския бръмбар, с домати, за да бъдат по-трайни. За други храни засега няма информация. Например чува се идея да се направи модификация на банани, така че да може чрез тях да се дават ваксините на децата в Африка. Знаете, че там има проблеми с имунизациите по различни причини. Стига да се докаже безопасността на продуктите за човешкото здраве и околната среда, генното инженерство има бъдеще.В медиите се появяват понякога информации, че генно модифицираните продукти могат да предизвикат астма или автоимунни заболявания.
Каква е истината, има ли такива данни?
Ние знаем със сигурност, че няма никаква опасност от тези храни, които са изследвани и разрешени за продажба. За другите храни не знаем нищо, но те все още не са на пазара. Аз също съм срещала информации за различни заболявания, причинени от генно модифицираните храни, но винаги в такива случаи не е цитиран източникът на информацията. Няма официални медицински публикации за такива проблеми.
Как се изследват обикновените храни за наличие на замърсители в тях?
Всяка година се дават указания на РИОКОЗ какви продукти да проверят и по кои показатели да се изследват. Проверяваме храните за нитрати, за тежки метали, за остатъци от пестициди, за микотоксини и други замърсители. Не сме откривали драстични нарушения. Може би нашите земеделски производители спазват изискванията за употреба на препаратите за растителна защита или пък по ред причини не използват много такива. Намираме отклонения от нормите в 1-2% от взетите проби. При нитратите европейските норми са доста по-високи от тези, които бяха приети в България преди 1990 г., и нашите храни много рядко ги надвишават. Съдържание на нитрати се изследва само в спанака и марулите. Ние обаче проверяваме и детските храни, защото си даваме сметка за потенциалния риск за малките деца.
Може ли българинът да се чувства защитен и сигурен за здравето си, когато пазарува в магазините?
Това е нашата задача - да защитим здравето на населението с контрола, който извършваме. Естествено не е възможно да вземем проби от всички храни. Но с хармонизирането на законодателството ни с европейското постепенно производителите и вносителите осъзнават, че носят отговорност, и сами гледат да защитят бизнеса си, защото когато се дадат данни на обществеността, че дадена фирма е внесла забранена храна, това удря много жестоко репутацията й. Трябва производителите да спазват закона не заради контролните органи, а за да предлагат безопасна храна на потребителите и да пазят името си.