От "Комеди франсез" до филмите на Трюфо, Орсън Уелс и Антониони, певица, сценарист и режисьор, Моро бе една от легендарните актриси на европейското кино.
Френската актриса Жана Моро почина на 89 г. в дома си в Париж. Звезда на театъра и на филмите на Трюфо, Орсън Уелс и Антониони, певица, режисьор, сценарист, тя бе една от легендите на европейското кино от втората половина на XX век.
На снимката: Моро като Мата Хари в едноименния филм от 1964 г.
Моро се ражда през 1928 г. в семейството на англичанка и французин. Още млада бъдещата актриса губи интерес към училището за сметка на влечението си към театъра.
На снимката: Моро (вдясно) с годеника си, модния дизайнер Пиер Карден, и една от неговите манекенки през 1963 г.
Едва 19-годишна Моро дебютира в продукция на най-стария френски театър - "Комеди франсез", на един от най-престижните фестивали - в Авиньон.
След 4 години и впечатляващите 22 роли се мести в Националния народен театър, където става звезда с ролите си в "Пигмалион", "Котка върху горещ ламаринен покрив" и "Адската машина" на Жан Кокто.
На снимката: Моро и американският актьор Илай Уолък на пресконференция в Париж през 1964 г.
Почти паралелно Моро дебютира и в киното, като бързо намира общ език с новото поколение френски режисьори. Тя се снима в игралния дебют на Луи Мал "Асансьор към ешафода" (1958 г.), след като Мал е награден на оскарите и в Кан за "Светът на мълчанието", документалния му филм съвместно с Ив Кусто. 
Същата година двамата правят и "Любовниците", филм, който навремето е смятан за предизвикателно еротичен и в САЩ става повод за знаково дело във върховния съд. Двете заглавия правят от Моро международна звезда.
На снимката: Моро с испанската актриса Лусия Бозе в началото на снимките на "Светлина", 1975 г.
Следва роля в "Опасни връзки" на Роже Вадим и "Модерато кантабиле" по разказите на Маргьорит Дюрас, за която Моро получава награда от Кан през 1960 г. и "Нощта" на Микеланджело Антониони.
На снимката: Моро в журито на Берлинале през 1983 г.
През 1962 г. Моро се появява във вероятно най-известната си роля - на Катрин от любовния триъгълник в "Жюл и Жим" на Франсоа Трюфо от 1962 г., шедьовър на френската нова вълна, който актрисата съфинансира.
На снимката: Моро с наградата за цялостно творчество от фестивала "Берлинале" през 2000 г.
Също през 1962 г. Моро се появява в първия си от общо три филма с Орсън Уелс - "Процесът" по романа на Кафка.
На снимката: Моро с немския канцлер Герхард Шрьодер в Берлинале през 2000 г.
Тези роли циментират образа й на момичето на новото френско кино, привлекателна, но едновременно с това дръзка, свободомислеща, независима. Орсън Уелс я нарича и най-добрата актриса на света.
На снимката - Моро получава "Сезар" за ролята си във "Възрастната жена, която прекоси морето" през 1992 г.
До средата на 60-те Моро се снима отново във филми на Мал и Уелс - "Вива Мария" и "Камбани в полунощ" на Уелс, както и в "Дневникът на една камериерка" на легендарния Луис Бунюел.
На снимката: Моро връчва награда на режисьора Франсис Форд Копола през 2002 г.
Появява се в няколко холивудски продукции (военният "Влакът", комедията "Жълтият ролс-ройс"), както и в два филма по сценарии на Маргьорит Дюрас и Жан Жьоне - "Мадмоазел" и "Войникът от Гибралтар". Те са провали в боксофиса, но Моро и писателите са свързани от дългогодишно приятелство и сътрудничество.
На снимката: Жана Моро с кмета на Париж Бертран Делано в Кан през 2003 г.
В края на десетилетието Моро отново блести в "Булката беше в черно" на Франсоа Трюфо, както във "Вечната история" на Орсън Уелс.
На снимката: Моро (в центъра) като председател на журито в Кан през 1997 г.
По същото време започва и кариера като певица.
На снимката: Моро в Германия през 1997 г.
И в следващото десетилетие Моро продължава работата си с именити режисьори като Елия Казан и Райнер Вернер Фасбиндер. Пробва се и да режисира - "Светлина" (Lumiere), в който участва и L’Adolescente със Симон Синьоре. През 1984 г. актрисата прави и документален филм за легендата на нямото кино Лилиан Гиш. 
Въпреки че предложенията за добри роли сериозно намаляват, Моро продължава да се снима и в следващите десетилетия. През 90-те се снима в "До края на света" на Вим Вендерс, получава и "Сезар" за френския "Възрастната жена, която прекоси морето".
На снимката: С Лив Улман на Европейските филмови награди през 1997 г.
Освен това Моро е носителка на няколко награди "Бафта" за цялостно творчество и множество други отличия. 
