Антикорупционният орган ще отнема незаконно имущество, а ще подслушва между другото
Основната функция на новия антикорупционенс орган, проектът за който бе огласен от Министерството на правосъдието, ще има за основна цел да конфиск,ува незаконно придобито имущество от висши служители на трите държавни власти. А за предотвратяване на корупционни престъпления ще може да извършва оперативно-издирвателна дейност, конкретно - да прилага специални разузнавателни средства /СРС/ и да ползва доброволни сътрудници, данните от които ще предава на прокуратурата.
Това се разбра от изявлението на зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов, който разясни на медиите основните положения на проектозакона, за който МП съобщи в понеделник.
Официалното име на новата мегаструктура, която досега придобиваше предварителна известност като "единен антикорупционен орган", е
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Името показва основната функция, която се възлага.
"Урежда се нова процедура по отнемане на незаконно придобито имущество. Проектозаконът за създаване на комисията няма за цел възмездие, а справедливост. Гражданската конфискация не е наказателна процедура, а възстановяване на справедливост" - така зам.-министър Евгени Стоянов обясни целта на новия орган. По думите му със създаването на комисията се преодоляват недостатъците на досегашния регламент и липсата на единен подход, тъй като функциите са били разхвърляни между отделни институции.
Новият орган, на който се възлагат огромни очаквания за убеждаване на скептиците, че се борим активно с високата корупция, събира в едно пет сегашни структури:
- Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/,
- Комисията за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси /КПУКИ/,
- Отдела от Сметната палата, който действаше по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности,
- Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР)
- и специализираната дирекция от ДАНС за борба с корупцията сред висшите държавни длъжности.
Кое е новото в процедурата?
И при сегашната законова уредба гражданската конфискация не е обвързана с присъда по обвинение на прокуратурата. Разликата е, че се добавят нови хипотези. Например може да започне цялостна проверка на имуществото, която отваря пътя към конфискацията, ако има установен конфликт на интереси с влязло в сила решение, както и разминаване от 20 хил. лв. между декларацията и доходите. Не е задължително да има повдигнато обвинение за престъпление, за да започне цялостната проверка на имуществото 10 години назад.
Председателят на новия орган ще се избира от парламента с мандат 6 години
Комисията ще се състои от пет души. Председателят ще предлага заместника си, който, заедно с останалите трима членове, ще бъде избиран също от Народното събрание с мандат от 6 години.
Ако комисията установи несъответствие от 5 хил. лв. между декларацията на лицето и информационните масиви, то ще бъде предавано на НАП /Националната агенция по приподите/. Ако се установи разминаване над 20 хил. лв., започва проверка на цялото имущество за 10 години назад. Ако тази проверка констатира несъответствие между доходи и имущество над 150 хил. лв., започва конфискация.
Магистратите ще подават декларациите си в Инспектората към Висшия съдебен съвет, а ако той установи разминаване над 20 хил. лв., ще ги предава на комисията.
Освен заемащите висши длъжности в централните органи на държавните власти, на проверка подлежат и общинските съветници, главните архитекти на общините, строителният надзор, Държавния фонд "Земеделие", сключващите договори по обществетите поръчки, шефовете на областните дирекции по храните и др. От закона да обхванати и офицерите от висшия команден състав на армията.
Подателите на сигнали за корупция ще получават защита
Комисията няма да разглежда анонимни сигнали, а ще ползва доброволни сътрудници, които ще получават защита. Как точно ще бъдат защитени и каква точно дейност ще извършват не става ясно нито от проектозакона, нито от изложението на зам.-министъра, а ще бъде конкретизирано вероятно в правилника за прилагане на закона.
Включването на дирекцията от ДАНС легитимира използването на СРС от новата комисия
Новата комисия ще може да извършва оперативно-издирвателна дейност, включително и да прилага СРС. Но това право се явява само "ако са получени данни за лица, заемащи висши публични длъжности, които се подготвят, извършват или вече са имали прояви на корупция, които не са достатъчни за образуване на наказателно производство". Оперативните действия ще могат да се извършват и когато "са получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за корупция с участие на лица на висши публични длъжности", пише в проектозакона.
Оперативно-издирвателните способи ще могат да се прилагат и по искане на органите на досъдебното производство и на съда. Това правомощие остава неясно, тъй като то прави от комисията по съдържание полицейски орган, който може да бъде предпочетен или заобиколен от прокуратурата и съда, тъй като има и други структури на МВР, които извършват аналогична оперативна дейност по указание на прокуратурата.
Оперативните правомощия на комисията се обосновават с вливането в нея на антикорупционната дирекция от ДАНС, която и сега може да употребява специални средства и да ползва агентура. Специалните средства ще се прилагат според Закона за СРС, след разрешение на съда - не беше уточнено дали Специализирания съд. Комисията няма да разполага със собствено техническо оборудване за СРС, а ще се обръща към ДАТО /Държавната агенция за технически операции/ към МВР. Ако бъдат установени данни за престъпление, те ще се предават на прокуратурата. Не беше уточнено дали на Специализираната прокуратура.
Комисията ще има териториални поделения, които ще се формират от сегашните състави на слетите в едно институции.
Проектозаконът е качен за обществено обсъждане на страницата на Министерството на правосъдието, но не се очаква голяма обществена активност точно през август.