Нежеланата кула

Нежеланата кула

  Манията по бляскави небостъргачи е благословия за архитектите, но в същото време тя е в дъното на най-жестокия урбанистичен конфликт - този между историческото старо и съвременното ново. Той е особено болезнен в класическите европейски градове, на повечето от които им се налага да приютят нуждите на глобалните икономики. Отговорът е стъкло, както неотдавна написа А. А. Джил във "Венити феър", но сякаш отговорът не е толкова прост. Архитектурният баланс е проблем и за новите градове с тази разлика, че там сблъсъкът е между човешката намеса и природата. Манията по високото намери доказателство в три проекта, одобрени през тази година: "Газпром сити" в Санкт Петербург, кулата Phare в Париж и 
Академик Димитри Лихачов беше казал, че силуетът на Петербург е триединство между водата, покривите на сградите и северното небе. Този силует е запечатан и в градоустройствения регламент на както го наричат - Питер, който забранява строежа на високи сгради в историческия му център. И все пак през май тази година държавната компания "Газпром" се пререгистрира в Санкт Петербург, което означава, че ще плаща данъците си там, и получи 66.8 хектара площ за новия си офис. Проектът получи името "Газпром сити", а последвалите дебати и събудени граждански емоции, които останаха глас в пустинята, руските сайтове нарекоха смразяваща кръвта история на корпоративното его.
Конкурсът
Финалистите в конкурса за "Газпром сити" бяха шест. Жан Нувел - Париж, Масимилиано Фуксас - Рим, дуото Жак Херцог - Пиер де Меурон - Швейцария, Рем Кулхаас - Холандия, Даниел Либескинд - Берлин, и архитектурното бюро RMJM - Лондон. Събрани накуп, тези имена са каймакът на архитектурната конюнктура в момента или обичайните заподозрени в световните конкурси. Общото между техните проекти беше гигантска кула, но и изненадващо, както отбеляза не само "Ню Йорк таймс" - доста посредствените резултати. Всеки е намерил символиката в кулата си: Херцог и Де Меурон я закодираха в трите спирали на ДНК, докато М. Фуксас използва спиралата като символ на завихрянето в турбината. Жан Нувел отдава почит на хоризонталната линия на града с редица от пет тънки кули с различна височина, които отдалеч приличат на мачтите на стъклен кораб. Даниел Либескинд предлага две асиметрични кули, които се съединяват в приветстваща арка. Конструктивистките модули на Рем Кулхаас (някои съжалиха, че протестантската етика в неговия проект - най-икономически и екологически изгоден, изобщо не е била оценена) под формата на офис пространства като разпръснати ледени кубчета, разиграват абстрактната визия на Казимир Малевич.
 
Победителите
Състезанието спечели 396-метрова стъклена кула, която ще гледа отгоре бароковия купол на Смолниевския събор и същевременно ще е три пъти по-висок от него. Спечелилото предложение на RMJM представлява петстенна конструкция, която, издигайки се нагоре, се засуква, завършвайки със стъклено острие. Структурата е обгърната от втори пласт, замислен да й придаде по-омекотен и естествен вид, да я предпази от мразовитите петербургски зими и да сменя цветовете си в зависимост от светлината (до десет пъти на ден според проекта). Тя се издига върху лоби, покрито от купол със зимна градина, очевидно реплика на прословутите класически градини на Петербург.  Информацията дойде в началото на декември, в деня, в който архитектурното бюро RMJM отвори първия си офис в Москва (така това става 11-ия им офис в света). В началото на годината бюрото подписа договор за 46-етажния комплекс в Москва - City Palace Tower. На бюрото му чакат и проекти в Китай, Индия, Катар, както и за сателитен град на Кайро. Окончателният проект за "Газпром" ще бъде готов през май следващата година.
Според губернаторката на Петербург Валентина Матвиенко и шефа на газовия монополист Алексей Милер, които бяха и съпредседатели на журито, този проект "оптимално се вписва в архитектурната среда на града", ще е новата му архитектурна доминанта и ще го превърне в енергийната столица на Европа. На пресконференция Матвиенко подчертала, че през последните 50 години в Петербург не е имало модерни архитектурни явления. (Все пак нека отбележим, че скоро в Петербург ще се явят поне три: футуристичната пристройка на Мариинския театър на Доминик Перо, футболният стадион на Кишо Курокава и гигантският концертен комплекс на Норман Фостър "Ню Холанд", очевидно замислен да засенчи Линкълн център). Новият символ на Петербург? В Петербург вече го оприличиха на кукуруз. За тези с по-романтични нагласи е опънато платно, кацнало на Нева, но според статия във в. "Ведомости" това е колкото банална метафора, толкова и откровен кич. "При това ще мени цветовете си като в дискотека", добавя се в статията. Според агенция Вloomberg парите за офиса на държавната компания - 2.3 милиарда долара, ще се осигурят от общинския бюджет. До момента такива пари не са били отделяни нито за реставрация на историческите сгради, нито за подобряване на условията на ужасните жилищни пространства, завещани от съветската епоха, припомня агенцията и завършва: "Новата кула е символ на корпоративната сила, която се налага без никакво съобразяване с архитектурните ценности на града."
Протестите
Те започнаха още с обявяването на конкурса с призива да не превръщаме Петербург в Дубай! Последваха конференции, открити писма, обръщения към Владимир Путин, а също и граждански акции като уличния театър, в който млади хора в костюмите на Буратино, лисицата и котарака закопават два милиарда от градския бюджет в полето на чудесата, поливат ги с бутилка с надпис "нефт", после разказват за татко Карло, който отишъл в Москва, за да управлява. Съюзът на архитектите в Петербург, воден от вицепрезидента на Съюза на архитектите в Русия Юри Сдобнов отказа да участва в избора и нарече спечелилия проект богохулство. Норман Фостър, както и японският архитект Кишо Курокава напуснаха журито убедени, че в такава непосредствена близост с историческия Петербург не бива да има здания над 100 м. "Високите сгради в Киото се строят само в покрайнините на града", заяви Курокава. Към хора на несъгласните се присъедини и принц Чарлз, както и Центърът за опазване на наследството към ЮНЕСКО.
Директорът на Ермитажа, проф. М. Петровски, и видни интелектуалци също минаха в опозиция, като се позоваха на закона, според който максималната височина, допустима в центъра, е 48 м. А и проучванията показаха, че 90 процента от посетилите изложените шест проекта не са ги одобрили. Въпреки това "историята на корпоративното его" очевидно ще продължи и кулминацията ще бъде през 2014 г., когато трябва да се появи така нежеланата кула.