Посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли определи последните санкции на ООН срещу Северна Корея като "най-строгите санкции върху която и да било страна в рамките на поколение". Но дори това не значи, че мерките, одобрени единодушно от Съвета за сигурност в събота, ще спрат ядрената и ракетната програма на Пхенян, нито че ще накарат КНДР да се върне към масата за преговори. На Северна Корея от години са наложени отделни санкции от САЩ, както и 6 предишни серии санкции от ООН, които не са променили дългосрочното поведение на Пхенян.

Новите санкции налагат пълна забрана върху голяма част от износа на Северна Корея, включително на въглища, желязо и желязна руда, олово и оловна руда и морски продукти. Забранява се също създаването на нови съвместни предприятия с КНДР и допълнителни инвестиции във вече съществуващите. Санкциите предвиждат също замразяване на авоарите и забрана за пътуване на 13 физически лица и предприятия, свързани с ядрената и ракетната програма на Пхенян. Според прогнози на САЩ новите санкции ще струват на Северна Корея около 1 милиард долара годишно – около една трета от годишния ѝ износ. Важното в случая е, че Китай, който е главният политически съюзник и търговски партньор на Северна Корея, гласува "за" санкциите, предложени от САЩ в отговор на двата теста на междуконтинентални балистични ракети от миналия месец.

Последните санкции може да направят живота на севернокорейците малко по-труден, но едва ли ще имат дълготрайни последствия за режима на Ким Чен Ун. Неговият дядо, който основава Северна Корея, и баща му след него управляват страната по време на война, икономическа и политическа изолация, санкции и глад десетилетия наред. Семейството все още е почитано в Северна Корея и самият Ким Чен Ун е много популярен.

Малко вероятно е последните санкции да възпрепятстват ядрената и ракетната програма или да накарат режима да се върне към преговорите. Както южнокорейският вестник "Чосун Илбо" – който е остро критичен към Севера – написа, санкциите не включват доставките на суров петрол от Русия и Китай, а изчисления показват, че Китай изнася в Северна Корея около 500 хиляди тона суров петрол годишно на силно занижени цени. Санкциите също позволяват на режима да продължи да печели твърда валута от работниците си в чужбина, макар че новите мерки пречат на Пхенян да увеличава техния брой. Според ООН севернокорейските работници в чужбина печелят за страната повече от 2 милиарда долара годишно.

Северна Корея е подложена от години на строги международни санкции и е намерила начини да ги заобикаля. Както "Ройтерс" коментира, севернокорейските морски продукти, чийто износ е изцяло забранен в последните санкции, от години се продават в държави, които вече са забранили продуктите – на етикетите им просто пише, че са от Китай. Новата резолюция не включва и мерки, които да попречат на Китай или която и да било друга страна, която иска да подпомогне режима, просто да използва други продукти, за да търгува с Пхенян.

Бившият посланик на САЩ в ООН за специални политически дела Дейвид Пресман ми каза, че Северна Корея е "развила доста сложни методи в опитите си да заобиколи санкциите". В същото време обаче добави, че "на тях не им се налага да работят особено много, защото продължават в съседство да имат правителство, което е готово да работи с тях".

Пресман нарече новата резолюция "важна и нужна стъпка", но добави, че санкциите са "скромни" в контекста на двата теста на междуконтинентални балистични ракети. Според него тази резолюция, както и тези преди нея ще могат да променят поведението на Северна Корея единствено ако Китай стриктно я спазва. За пример той даде постепенното изменяне на езика, използван в забраните за износ на въглища в по-ранните резолюции на ООН.

Той заяви, че предишна резолюция на ООН е забранявала износа на въглища от Северна Корея, но е включвала изключение по хуманитарни причини. Последваща версия добавила таван на количеството въглища, които влизали в хуманитарното изключение, "понеже китайците продължаваха да злоупотребяват с него".

Въпреки натиска от администрацията на Тръмп Пекин не е засилил своя натиск към Пхенян, твърдейки, че влиянието му върху Ким Чен Ун е ограничено. Макар че това може да е вярно, също толкова вярно е, че Китай се страхува, че падането на севернокорейския режим ще доведе не само до политическа нестабилност на неговия праг, но и до пълното му заобикаляне от страни, които възразяват на влиянието му в региона.

В понеделник на среща на върха във Филипините севернокорейският външен министър Ри Йонг Хо заяви, че страната няма да разговаря със САЩ освен ако администрацията на Тръмп не спре своята "враждебна" политика към нея. По-рано през същия ден външният министър на САЩ Рекс Тилърсън каза, че преговори със Северна Корея са възможни, ако страната "спре тези изстрелвания на ракети". Северна Корея твърди, че ядрената и ракетната ѝ програма е изцяло отбранителна, и че войнолюбивите думи на Вашингтон значат, че Пхенян е прав да преследва ядрените оръжия.

Южнокорейският президент Мун Джей Ин, който предпочита затоплянето на връзките с Пхенян, е разговарял в понеделник с Тръмп и е повторил, че "Южна Корея никога не може да позволи отново да избухне война на Корейския полуостров". В изявление на Белия дом се казва, че двамата лидери "утвърдиха, че Северна Корея представлява голяма и растяща директна заплаха".