"Благодаря на твойта стара,

добра и нежна жп гара!

Последната - почти утеха

в часа на зимната мъгла."

Христо Фотев

Не само тези стихове на незабравимия поет доказват любовта и привързаността му към Бургаската гара - място на най-запомнящи се срещи и раздели. Приел го като съдбовно, поетът го носи в себе си, за да възкликне вдъхновен в друго свое стихотворение: "Движение на влакове по релсите - / издигай ме със своята експлозия!"

И една негова по-малка сестра - Димитрина Баева, не остава безразлична към Бургаската гара: "Всички линии тук са отсечени. / Някой кратко и вечно отсъдил - / в необятния праг на морето / всички влакове да се спъват."

Свои творби са й посветили и майстори на четката като Райна Рачева, съхранила върху платно зимния облик на сградата с часовниковата кула.

Има и още примери за особено отношение на творци към тази толкова красива и важна за Бургас сграда, към усещането на перона, към историята на нейното създаване.

В "Юбилейна книга на град Бургас 1878 - 1928 г." с автор Ат. Христов четем: "При освобождението ни в Бургас, освен че нямаше модерно пристанище, но липсваха и усъвършенствани съобщителни средства с близката и далечна околност. Тогавашните съобщителни средства бяха конските, волски и биволски коля, а сегиз-тогиз даже и камили. Добри шосета и пътища също нямаше, а и след дъждовно време, всички пътища се покриваха с непроходима кал. От Ямбол до Бургас нямаше железопътна линия, а съществующите линии в Тракия бяха компански. За постройката на железопътна линия Бургас - Ямбол се замисля едва през 1898 г., а с влизане на 21 януари (ст.ст.) 1899 г. специален закон за постройката на тази и други линии се почва реализирането на постройката."

Трасирането на пътя започва през 1898 г. През пролетта на 1899 г. пристига русенският пионерен полк начело с командира си майор Андреев и строителните работи по линията започват. Те се осъществяват от държавата.

За директор - инструктор на тази линия, е назначен чешкият инженер Харовер. Седалището на дирекцията е в гр. Ямбол. Линията до Бургаската гара (Старата гара - гара "Владимир Павлов") е била привършена през 1890 г. и на 14 май същата година се открива за експлоатация. През 1893 г. тази жп линия се удължава до пристанището.

При такова революционно за времето си развитие на железопътния транспорт построяването на гарова сграда било крайно необходимо. След проведен конкурс проектирането на постройката е възложено на двама талантливи архитекти - Кирил Маричков, зам.-кмет по градоустройството на София, и неговия сътрудник Никола Костов. Днес личи, че авторите на проекта отчитат динамиката на развитието на градовете Бургас и Варна.

По това време Бургас удвоява населението си за 13 години - през 1888 е 5749 души, а през 1901 - 11 738 жители. Творческият тандем е готов през 1903 г. с един модерен във функционално и естетическо отношение проект за приемни сгради на железопътните гари в Бургас и Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство - бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският - от арх. Кирил Маричков.

Изпълнението на проекта трябвало да започне през 1906 г., но поради трудности при отчуждаването на терените и разчистването им от постройки се забавя до 16 юни 1908 г. Тогава е поставен "първият камък в основи". В периода на войните за национално обединение (1912 - 1918 г.) се налага прекъсване на строителството. Така с времето стоежът приключва етап след етап. Според някои съобщения, въпреки че сградата не е довършена, нейното използване започва през 1915 г. През 1922 г. една част от нея се открива официално като пътническа и влакообразуваща. Строителството обаче продължава и на 27 август 1929 г.* сградата е открита официално изцяло с всички свои крила.

Тя е построена върху площ от 2088 кв.м, а обемът й е 2300 куб. м. Изпълнена е на два етажа, със сутерен и тъй като е във формата на буквата Г, има две представителни фасади - по-късата - към източния, а по-дългата - към северния площад. Този разкош се допълва от балансираща композицията кула с четири часовника, изключително необходими за пътниците и жителите на града. Архитектурата на сградата съчетава стила модерн с елементи на барока и сецесиона.

С европейския си вид Бургаската гара се превръща в архитектурна забележителност, вписана органично в пространството на морския град. Затова никой не е изненадан, когато по-късно е обявена за паметник на културата.

Когато през 1998-1999 г. е предприет ремонт, реставрацията на фасадата и фоайето се съобразяват с изискването да се съхрани уникалният характер на сградата. Проектантският колектив освен арх. Людмила Кьосева, която ръководи ремонтно-реставрационните работи, включва архитектите Петко Йовчев и Събин Попов, а също и художника Никола Станчев.

Целта е да се възстанови първообразът на сградата. Работата започва, но още в самото начало арх. Кьосева установява, че голяма част от автентичните елементи от интериора и екстериора не са изпълнени по време на нейното строителството. Разбира се, колективът не пропуска този момент и грешката, както се казва, е поправена.

Реставрацията и консервацията на интериора засяга касетираните тавани на фоайето, тавана в ресторанта, кафенето, дървените обшивки на входното фоайе, касите, обновени са подовите настилки, коридорите, стълбищата. Реорганизирани са ресторантът и кафе-аперитивът, щандовете за закуски, вестници и книги и др.

Интересно изследване на Мила Чуклева, д-р на ист. науки, разказва за един оригинален елемент в гаровата сграда - часовника. След повече от половин век той отново заема някогашното си място пред касите на централното фоайе. Часовникът е бил там и през 1929 г., когато е открита цялостно построената гара. След това неизвестно по какви причини той е сменял местонахождението си - бил е в магазията за колети, в стаята на ръководител движение на гарата. До деня, в който семейството галеристи Антония и Петър Кесерджиеви го открива случайно. Захващат се с ремонтирането му, за да може както някога часовникът пак да отмерва ритъма на Бургаската гара.

Днес надпис върху месингова плочка, поставена върху дървената му кутия, разказва: "Този часовник е отново тук благодарение на Галина и Зияд ел Масри, Найден Милков, Васил Илиев, Веселин Пренеров, Бисерка Хънкова, Георги Пенев, Нина Иванова, Радостин Рахнев, Тинка Петкова, Антония и Петър Кесерджиеви, Емилия Русьова, Иван Марев, Илияна Грошкова и др."

Постигнатото с ремонта на Бургаската гара носи удовлетворение и на колектива, който го е осъществил, и на обществеността.

Художникът-реставратор Климент Атанасов категорично твърди, че "гарата е единственият паметник на културата, реставриран с автентичните цветове на своето време".

Арх. Дунка Герганова споделя, че резултатите от възстановителните дейности биха били далеч по-привлекателни, ако беше реставриран и така нареченият Княжески павилион, който е в най-западната част на корпуса на сградата.

"Това, разбира се, не поставя в никакъв случай под съмнение огромната свършена работа, която ни кара да се възхитим на блясъка на тази уникална сграда, казва арх. Атанас Сиркаров - един от най-сполучливите архитектурно-градоустройствени акценти на града.

*Датата е посочена от арх. Атанас Сиркаров в "Приемната сграда на железопътна гара - Бургас" (в. "Черноморски фар" № 13 105 от 20.03.1985 /