Смесената избирателна система на БСП - обратно в кошарата на твърдите партийни листи

След референдума за мажоритарната избирателна система ГЕРБ добросъвестно и както обеща, внесе законопроект за нейното прилагане и той не мина. Засега. Аналитиците на БСП прецениха, че след три месеца "карантина" може пак да го внесат и тоя път да мине.
В лявата партия обсъдиха проект на смесена избирателна система, в която половината депутати се избират мажоритарно и половината - пропорционално /Очаква се БСП да вземе крайното си решение по проекта на пленум през октомври - бел. ред/. Щото така било в Германия, а Германия прави мерцедеси и има "мерцедеса" на избирателните системи. Зад хубавите мотиви се долавя лека паника. Аналитиците от БСП взеха под внимание възражения, изказани на семинара на Българската асоциация за изборни системи. А сега - по-подробно някои съображения, както се казваше в близкото минало.
Добра ли е предлаганата от БСП смесена система и може ли да бъде по-добра? Не, още не е достатъчно добра. Може да бъде и много по-добра.
Защо точно 50 на 50% между мажоритарни и пропорционални депутати?
В Япония например е 62.5% мажоритарни и 32.5 пропорционални. В Грузия пък 36 са мажоритарните, а 64 са пропорционалните депутати. В Тайван са 22 на 78 в полза на мажоритарните.
Като цяло това деление може да се основава на два принципа – или се прави анализ на териториалното разположение на населението и на тази основа се мотивира териториалната представителност на мажоритарните депутати, или се приема със съгласие принципът 50 на 50 и след това избирателните окръзи се напасват така, че да осигурят прилагането на принципа. Приемам, че е приложен вторият подход.
Как ще се гласува в мажоритарния компонент от 50%?
Знам, че българските политици, избиратели и особено предизборните щабове са джентълмени и не купуват и продават гласове. Никога! Но ми се струва, че ако това мажоритарно гласуване се приложи ще има масов вътрешен изборен туризъм като преди местните избори, много радикален натиск и контрол над избирателите за гласуване за правилния кандидат. Ще има заплахи, бой и др. форми на предизборна агитация, в т. ч. над хора в избирателните комисии.
Моето предложение още от 2013г. е гласуването за мажоритарен кандидат да е в два тура. Това ще оскъпи купуването на гласове и ще направи поведението на избирателите по-непредвидимо за евентуалните "инвеститори". Т. нар. пазарлъци между двата тура могат да бъдат разглеждани и като коалиционни преговори, а избраните кандидати ще имат поне 50% +1 глас подкрепа от гласувалите. С това ще се елиминира екстремисткият вот (местни тартори, нацисти и др.) или опасността да бъде избран "селският идиот" с протестен вот на достатъчно много хора, ако има само един тур.
И да не забравяме нещо МНОГО ВАЖНО, ама много важно.
Предложеното мажоритарно гласуване в един тур или в два тура изобщо няма да ви освободи от тези депутати, които вие не искате да виждате даже в собствените си партии. Никак!
Защо? Ами просто е. Освен в мажоритарните райони, ТЕ ЩЕ БЪДАТ ИЗДИГНАТИ И В ПРОПОРЦИОНАЛНИТЕ ЛИСТИ на съответните партии в многомандатния район. Както се казва: Те не го пускат в селото – той пита за поповата щерка. Мажоритарните кандидати масово ще водят и партийните листи за пропорционалното гласуване. Това им гарантира мястото в парламента дори партията да спечели само един мандат.
Как ще се гласува за пропорционалните 50%?
Аналитиците на БСП предлагат тези 50% от депутатите да се избират в многомандатни райони с ТВЪРДИ ПАРТИЙНИ ЛИСТИ наричани още ЗАТВОРЕНИ. Запомнете! Това ни връща в кодекса "Фидосова" и в изборите преди 2009 г. Партията знае всичко! Знае кои са най-добрите, най-достойните. Партията единствена има право да ги подрежда. Ако вие имате друго мнение, отивайте за гъби или даже по-далече. Или гласувайте за друга партия.
Дори да харесвате програмата на дадена партия, нямате право да размествате листата й с преференция. Аллах да умножи дните и Господ здраве да дава на партийното ръководство. А кандидатите да целуват ръката, която ги подрежда в листите.
Сега разбрахте ли защо мажоритарните кандидати ще водят партийните листи. За да не изпаднат от влака и за да се осигури лоялност на депутатите към партийните началници, а не към избирателите.
Как може да стане иначе? Ами да има преференциално гласуване. И то не само с една доброволна преференция, а с две или три доброволни преференции или със задължителна преференция. И това да бъде без прагове за валидност и без гарантиране на мястото на водача на листите. Има и по-радикален метод – листите да се подреждат с жребий.
Изчисляване на 4% бариера за влизане в Народното събрание
Мандатите трябва да се разпределят само на базата на гласовете от пропорционалното гласуване. Ако някой много иска да вкара мажоритарните гласове в сметките, то тогава прагът за влизане трябва да бъде 4% от сбора на мажоритарните и пропорционални гласове дадени за партиите и коалициите. Това, обаче, ще постави малките партии в неизгодно положение да изпаднат под бариерата.
Заместването и частични избори в мажоритарното гласуване
Феноменът се нарича падащо мнозинство и след няколко избора може да се окаже, че мнозинството го няма. Ще се питаме каква я мислехме- каква стана. Руснаците казват искахме да е по-добре, ама стана както винаги. Заради този феномен с падащите мнозинства класиците на изборните теории предлагат заместването да става с вече избрани кандидати от същата партия. А именно с водача на пропорционалната листа. Освободеното място да се запълва отдолу нагоре. Ето затова в пропорционалната листа трябва да има преференциално гласуване – за да може мажоритарният кандидат да се замести с най-добрия от най-добрите избраници на партията. А не Данко Хайрсъзина да стане министър и да бъде заместен с Дочоолу или Гочоолу, подредени по волята на партийния вожд или орган.
Падащото мнозинство, разбира се, не е болка за умиране. Ако една партия изпусне мандата той се дава на друга. Но докато лодката се клати някоя банка може да даде фира и после новите да обясняват, че са виновни старите, а ние да пием по една студена вода за няколко милиарда лева.
По предлаганите две бюлетини за гласуване
Предлагам и при евентуална смесена система да се гласува с една интегрална бюлетина с номерация. Това е възможно и за печатниците, и за изборната администрация. Това би било и препятствие пред изборни измами, мотивите за които рязко нарастват при наличие на мажоритарно гласуване, макар и за част от мандатите.
За по-напреднали и заинтересувани от изборния процес
БСП предлага едномандатните райони (ЕИР) да са в рамките на сегашните многомандатни райони (МИР). Това значи сегашните мандати да се разделят на две – половината ще са за мажоритарното гласуване и половината ще са пропорционалното гласуване в ТВЪРДИ ПАРТИЙНИ ЛИСТИ. Предлага се тези райони да бъдат определени от ЦИК.
Предложението за вписване на ЕИР в рамките на МИР е разумно. Що се отнася до това кой да определя ЕИР, то бих предпочел това да стане с консенсус от партиите, но и ЦИК не е лоша опция. Тя е на квотен принцип и най-големите партии чрез представителите си ще наложат решението си. И не е работа на президента да ръководи демографи, статистици и географи и да определя изборни граници.
Лесно ли ще стане и има ли нужда от промяна? Няма да е лесно и ще се наложи да се променят сегашните мандати по МИР, за да станат четно число и да се делят на две. Това, обаче, е най-лесната част от упражнението. Отдавна се говори, че малките МИР, които са девет, значително изкривяват представителството и цената на един мандат в брой действителни гласове. При предлаганата смесена система това става ключов въпрос. Докато в пропорционалната част (тя всъщност е двойно-пропорционална) има изравняване на тежестта на мандатите (случаят Ал. Методиев известен като Бат‘Сали), то в мажоритарните райони разликите в тежестта на мандатите над 10% са неприемливи. И досега съм убеден, че тези 31 мажоритарни мандата през 2009 г. бяха много безкрайно глупаво решение, което не бива да се допуска.