Въпреки че са обединени от слаби институции и бедност, България и Румъния се различават по размер, история, политическа и икономическа структура. Двете страни са на ръба на ЕС, но докато българите се чувстват повече извън съюза, това не важи за румънците. Те, изглежда, вярват, че са латинска опорна точка в морето от славяни. Техният език е близък до италианския и френския. Българският е славянски език, толкова близък до руския, колкото датският е близък до шведския.

Балканската двойка гледа по различен начин на Русия. Българите са благодарни на царска Русия за това, че ги освободи от отоманските турци, и много си спомнят за комунистическото управление като време на модернизация. За румънците Русия е хищник. Тя отне една от източните й области през 1812. Румъния си я върна през 1918 и я загуби отново в полза на Съветския съюз през 1940-1941. Този регион плюс ивица земя по границата с Украйна е сега Молдова.

Румъния при своя президент Траян Бъсеску е бастион на атлантизма в района на Черно море. България е предимно пасивна във външната политика, въпреки че има добри отношения с Русия. Българският премиер Сергей Станишев се е обучавал в Москва. Румънски лидери от миналото също са го правили, но да признаеш сега такова нещо ще означава политически крах. Г-н Бъсеску нарича комунизма престъпен на висок глас, докато българските лидери само смотолевят по нещо.

В политиката Румъния е забележителна с постоянния конфликт между г-н Бъсеску и неговия премиер Калин Попеску Търичану. Само необходимостта да се влезе в ЕС задържа Демократическата партия на г-н Бъсеску в правителството заедно с Националната либерална партия на г-н Търичану. В България премиерът и президентът са от една и съща партия. Но коалицията е съставена от социалисти (бивши комунисти), квазимонархисти, ръководени от бившия цар Симеон Втори, и групата на г-н Дога. И в двете страни през тази година може да има общи избори.

Присъединяването към ЕС означаваше силен натиск за изпълняване на критериите на Брюксел, които нито една от страните все още не е постигнала. Най-голямата грижа е беззаконието. В Румъния то е под формата на корупция, в България - на организирана престъпност. Съдебните системи са слаби, а корупцията по високите етажи на властта е масова. Румъния направи по-голям напредък: нейният непартиен министър на правосъдието Моника Маковей е ефикасен администратор, който разклати съдебната система и прокурорската служба.

България се движи по-бавно. Някои политици все още изглеждат недосегаеми, както и някои групи от организираната престъпност. Последно проучване на ОИСР поставя България по-високо като възможност за инвестиции, но Румъния - по-високо в борбата с корупцията и честността в бизнеса.

Голямата макроикономическа разлика е, че румънската валута плува, докато българската е фиксирана към еврото. Двете страни имат огромен дефицит по текущата сметка: българският е около 13.5% от БВП през 2006, румънският е 10.3%. Продължаващата инфлация означава, че въвеждането на еврото може да стане най-рано след едно десетилетие. Румънската демографска перспектива е добра по стандартите на посткомунистическите общества със слаб спад в населението, който ще се забави още повече с подобряването на доходите и здравеопазването. Българската обаче е най-лошата в Европа: населението й ще спадне под 7 млн. души през 2020.

Румъния има предимството на размера, демографията и новия уверен в себе си елит, който иска да постави страната на картата на Европа. България има по-силна индустриална база. Но, като се има предвид политическия хаос, овладял другите източноевропейски страни, повечето от тях много по-богати и по-силни от двамата новаци, ясно е, че пътят на балканската двойка към благоденствието на ЕС и стабилността ще бъде труден. Единственият въпрос е колко.