Президентът Реджеп Тайип Ердоган и Турция са фактор в германската предизборна борба. Ердоган може да накланя везните в една или друга посока. Традиционните партии изпращат силни послания срещу човека, чиято политика вече се е превърнала във вътрешнополитически въпрос в Германия: германски граждани са в турски затвори; противници на Ердоган (включително такива от турски произход) в Германия са жертви на тормоз и заплахи; германско-турската общност е дълбоко разделена. Към това трябва да се добави и въпросът за споразумението с бежанците между ЕС и Турция, отбелязва сп. "Шпигел" и добавя, че според традиционните политици "твърдостта срещу Ердоган, мислят те, носи гласове."

Турците в Германия същевременно говорят за проблеми, които няма да се решат само с твърдост към Ердоган - и един от тях е чисто социокултурен. Проучване на социологическата агенция Data 4U, цитирано от "Ройтерс", сочи, че турските телевизии имат 84 процента пазарен дял сред трите милиона живеещи в Германия с турски произход. Около 40 на сто от тях изобщо не гледат германска телевизия.

През август Ердоган призова германските гласоподаватели от турски произход да отхвърлят главните партии в страната - тези на канцлера Ангела Меркел, на основния ѝ противник Мартин Шулц и Зелените, обявявайки ги за "неприятелски настроени" срещу Турция. Установените партии обаче се опасяват, че Ердоган може би има по-голям достъп до турски говорещите германски гласоподаватели, отколкото имат те. Според съпредседателя на Зелените Джем Йоздемир е нужно германските обществени оператори да пуснат и канал на турски език, кото ще е полезен на турците както в Германия, така и в страната на произход. В интервю за "Райнише пост" Йоздемир, най-популярният политик от турски произход в страната, каза: "Години наред сме отхвърляли възможността да помогнем на хората от Турция да си намерят нова политическа родина... и сега виждаме плодовете."

Традиционно турците в Германия са гласували предимно за социалдемократите или Зелените, които са по-приятелски настроени към мигрантите. Според Йоахим Шулте, който оглавява агенцията за проучвания сред германските турци Data 4U, "повечето, тъй като гледат само турска телевизия, се информират много едностранно." Така те се оказват податливи на призивите на Ердоган да гласуват срещу водещите партии. Шулте смята, че призивите на турския президент може да повлияят на 300 000 души или на четвърт от имащите право на глас сред тях. Според него обаче част от тях по-скоро ще останат у дома.

Неговият институт същевременно измерва намаляваща активност сред турците - а това значи по-малко гласове и за партиите в лявата част на спектъра, за които традиционно гласуват. Между 60 и 70 на сто от тях според проучвания до момента са слагали кръста си в квадратчетата на ГСДП и (в по-малка степен) на Зелените и Левите.

Според Мутлу подкрепата на германските турци за Зелените е намаляла в последните няколко години заради поддръжката, изразена от тях за протестите в "Гези парк" през 2013 г., а впоследствие - и заради резолюцията за генодица над арменците. "Преди имаше и хора, които не бяха безусловно наши гласоподаватели, но чувстваха, че се застъпваме за малцинствата," казва той и признава, че вече не знае какъв е правилният подход към тях - вече не е възможно да се организират предизборни прояви в джамии и сдружения. "Загубихме тези хора. Трябва да направим всичко, за да подобрим действията си (към тях) и отново да установим диалог с тези граждани."

Според бившия депутат от ГСДП Лале Акгюн, цитирана от "Шпигел", няма лесен отговор как биха гласували турците. "Мнозина смятат, че противниците на Ердоган от турски произход го мразят много повече от германците без турски корени." Джемиле Гюсуф от Християндемократичния съюз казва, че сегашното гласуване е различно от това през 2013 г. - днес мнозина се чувстват принудени от Ердоган "да избират между лоялността към Германия и към Турция, въпреки че не искат това," смята тя.

За последното десетилетие броят (а с това - и значението) на турците като гласоподаватели се удвои - отчасти заради факта, че законът за гражданството от 2000 г. постави по-приемливи условия за чуждите граждани, желаещи да го получат. Повечето от тях, гласувайки на турски избори, досега подкрепят Ердоган, който се представя като защитник на всички турци по света.

В тази обстановка са от значение напрегнатите отношения между водещите германски партии и Анкара, тъй като първите заклеймиха подхода на турските власти след опита за преврат от юли миналата година и арестуването на хиляди души, включително над десет, които имат германско гражданство. Проблем в отношенията между Анкара и Берлин са и искането на Турция (и отказът, с който се сблъсква) Германия да предаде издирвани от властите заради неуспелия пуч.

Рискът е по-голям за социалдемократите и Зелените, отколкото за партията на Меркел - техните преговорни позиции пред нея след изборите ще отслабнат, ако проучванията се потвърдят и тя отново спечели убедително.

Партия, която се появи след признаването на издевателствата срещу арменците в Османската империя за геноцид, набира сили и прави кампанията си с плакат на Ердоган: "Приятели на Турция, бъдете с тях! Дайте им гласовете си!" Засега подкрепата за Алианса на германските демократи е едва около един процент на национално равнище. Тя предлага кандидати само в Северен Рейн-Вестфалия, където живее около една пета от германското население. Основателят ѝ Ремзи Ару обаче твърди, че няма нито една друга партия в Германия, за която може да се гласува, особено ако човек е с турски произход.

При тези резултати шансът ѝ да влезе в парламента е нищожен предвид прага от пет процента за влизане в Бундестага. Същевременно това подкопава резултатите на по-големите партии, както и на онези, които ще са близо до този праг.

Новата партия има някои радикални идеи, които включват по-лесно гласуване на турците в Германия и които се харесват на част от тях. Седемнайсетгодишната Раша от Дуисбург, Северен Рейн-Вестфалия казва: "Родена съм тук и още нямам германски паспорт... Получаването му е дълъг и бюрократичен процес. Сега има нова партия, която иска да даде избирателни права на всички постоянни жители."

В публикация на сп. "Шпигел", чието заглавие може да се преведе като "Най-активният участник в германската кампания", партията е определена като "вярна на Ердоган". АГД отхвърля това определение и настоява, че защитава правата на всички турци. Преди време тя подаде оплакване до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според което турците в Германия биват дискриминирани "чрез установените политици и партии, както и чрез свързаните с тях водещи германски медии" и това положение напомня "за началото на Третия райх." Същевременно генералният секретар на партията Халил Ертем не пести похвалите си за управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието - според него откакто тя е на власт, в Турция има "фантастични развития", включително в областта на човешките права.

Турците от големите политически партии обаче казват, че намесата на Ердоган в германската политика зачерква десетилетия работа по интеграцията. "Политическият климат е отровен от това," казва за "Ройтерс" Джансел Къзълтепе, парламентарен кандидат на социалдемократите в мултиетническия квартал "Кройцберг", където кандидатите и на трите "заклеймени" от Ердоган партии имат турски корени "Президентът Ердоган съсипа това, което градихме десетилетия. Заплашват ни, получаваме имейли като етнически турски депутати, в които ни казват, че не сме достатъчно лоялни като "турци". Аз обаче съм германски политик и правя политика в Германия и за всички, които живеят тук."

Тимур Хюсеин от ХДС, син на баща турчин и майка хърватка, казва: "Германец съм, само германец."

Нихан Сен е звезда на германската младежка култура - има 783 000 последователи в "ЮТюб". Баба ѝ, дошла през 1960 г., не говори немски, но и самата Нихан признава: "наистина обичам малко турска телевизия", а в интервю, което прави със лидера на социалдемократите Мартин Шулц, споделя, че турската телевизия е сред страстите ѝ. Тя обаче се притеснява, че някои турци ще се окажат отчуждени от германското общество. "Какво можем да направим, за да спрем появата на паралелни общества?" пита тя Шулц. Той обаче отговаря: "Не е лошо, нито дори трудно, да имаш две идентичности. Защо трябва да отричаш корените си?"

Има и друга страна на кампанията за гласовете на турците - на "Карл Маркс щрасе" и в квартал "Нойкьолн", където живеят много турци, Ердоган не е тема за фризьорите, продавачите и шивачите. Вместо за него те говорят за високите наеми или проблема с боклуците.