Съюзът на Иран и Турция заплашва плановете на Русия и САЩ
Иранският президент Хасан Рохани заяви, че отношенията между страната му и Турция са "навлезли в нова фаза". Лидерът сподели този свой извод при кацането си на техеранското летище Мехрабад след срещата на върха на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) в Астана, където той и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган обсъдиха редица сериозни въпроси от регионален характер. Експерти смятат създаващия се алианс между двете държави за сигнал, който може да бъде адресиран както към американската, така и към руската страна.
По време на срещата с турския президент съзряхме нов прозорец с възможности в сферата на двустранните отношения, заяви пред журналисти Рохани, коментирайки състоялата се с Ердоган среща. Открихме нова област в сферата на сътрудничеството по военните въпроси, както и по въпросите, отнасящи се до безопасността, добави той.
Една от темите, която обсъдиха лидерите на Турция и Иран, стана дневният ред на планираното в скоро време посещение на Ердоган в Техеран. Миналия месец началникът на генералния щаб на иранската армия генерал Мохамад Багери бе на посещение в Турция, където се срещна не само с турския си колега, но и със самия президент. Посещението му предизвика голям отзвук, като породи предположения за тясна военна координация между Анкара и Техеран. Впрочем в процеса на сближаването има и други по-интересни епизоди.
Много илюстративен е начинът, по който турската страна отвърна на обвиненията, които американското министерство на правосъдието отправи към бившия министър на икономиката Зафер Чаглаян. Американското ведомство обвинява бившия член на правителството, че е използвал финансовата система на САЩ, за да извършва парични операции в полза на Иран. По делото са обвиняеми и бившият директор на държавната турска банка "Халкбанк" Сюлейман Аслан, както и още двама предполагаеми съучастници. В документа, публикуван от министерството на правосъдието на САЩ, се казва, че обвиняемите са участвали в
заговор за използване на финансовата система на САЩ
за извършване на операции за милиони долари в полза на иранските власти и други ирански структури, което е забранено заради санкциите на САЩ. Чаглаян и предполагаемите му съучастници са обвинени в заблуждаване на американски официални представители, пране на пари, както и в укриване на истината от финансови институции на САЩ.
По време на своя реч в Истанбул Ердоган заяви, че действията на американското министерство на правосъдието са политически мотивирана стъпка и Анкара никога няма да реши да въведе санкции спрямо Техеран. "Оценявам като нападка срещу Турция обвиненията на САЩ по адрес на нашия бивш министър," заключи турският президент.
"Обвиненията срещу него са свързани с Иран. Но за нас Иран никога не е бил страна, спрямо която прилагаме санкции. Ние имаме тесни търговски връзки, купуваме оттам енергийни носители. Тази стъпка е изцяло политическа. Те трябва да преразгледат това," каза Ердоган. Турският министър на икономиката Нихат Зейбекчи на свой ред заяви, че САЩ трябва да докажат вината на Чаглаян. Г-н Зафер Чаглаян не е извършвал каквото и да било против интересите на Турция, а за нас това е най-важното, каза Зейбекчи.
Експерти открояват два аспекта в "затоплянето" на отношенията между Анкара и Техеран. Първият е реалното сближаване по редица въпроси на фона на заплахите или предизвикателствата, при което Анкара и Техеран наистина може да имат общи интереси, поясни пред "Независимая газета" началникът на Центъра за ислямски изследвания към Института за иновационно развитие Кирил Семенов.
Вторият аспект е демонстрацията на сближаване, да кажем с цел да се покаже на конкурентите или партньорите готовност за по-тясно сближаване в случай, че конкурентите няма да отчитат интересите на Иран и Турция, каза той. Анализаторът уточнява: "В първия случай е възможно реално сътрудничество по кюрдския въпрос. Във втория - това може да бъде сигнал както за САЩ, така и за Русия, които в последно време сключиха редица сделки със сирийската опозиция за зоните за деескалация в Сирия без участието на Турция и Иран. Освен това подобни действия за сближаване на позициите могат да бъдат използвани и по "катарска линия", където Анкара и Техеран с различна степен на ангажираност подкрепиха Доха в конфликта й с Рияд и Абу Даби. Тук не се налага да се говори за шиитско-сунитския антагонизъм, тъй като
се образуват нови линии на разделение,
където на всяка една от страните може да има и шиити, и сунити. По същия начин Саудитска Арабия прие шиитския религиозен водач Муктада Садр, който в сирийския конфликт в крайна сметка зае позиция, противоречаща на Техеран. В кралството изразяваха готовност да окажат финансова помощ на шиитското правителство на Ирак. По същия начин и Иран фактически подкрепя "салафитския" Катар срещу също "салафитската" Саудитска Арабия."
Несъмнено и Турция, и Техеран се опитват да заемат водещи позиции в Близкия изток. "Но всичко, което става в региона, кара Анкара и Техеран да преразгледат своите отношения и да се сближат по определени въпроси, особено такива като темата за
създаване на така наречената кюрдска държава
и залагането на кюрдите от страна на американските власти," заяви за "Независимая газета" турският политолог Тогрул Исмаил, доцент в Университета за икономика и технологии в Анкара. "Преди срещата на върха в Казахстан за пръв път от много години началникът на Генералния щаб на Иран посети Турция, където също бяха постигнати определени споразумения." Значително влияние за формирането на съюза между Анкара и Техеран според експерта е оказа американската политика. "Това е не толкова сигнал за САЩ, колкото противодействие на политиката на САЩ," отбелязва Исмаил. "Ролята на Русия тук не е маловажна. Сближаването на Турция и Русия също даде възможност на Турция и Иран да намерят общ език."
Сред експертите има и мнения, че промените в отношенията между Иран и Турция имат само временен характер. "Мисля, че това е ситуационен съюз, свързан главно с кюрдския проблем," заяви за "Независимая газета" старши научният сътруник от руския Институт по изтокознание Владимир Сажин. "По естествени причини нито Турция, нито Иран искат засилване на кюрдския сепаратизъм в Сирия или Иран. Това е главното, което ги обединява. От друга страна, Турция и Иран са двете най-големи неарабски държави в региона. В това отношение те имат идеологическо единство, ако може да се каже така. Техните отношения винаги са били сложни, макар че търговските им връзки винаги са били на достатъчно равнище. Въпреки това смятам, че те не могат да имат никакъв сериозен съюз в политическата сфера."
Анализаторът отбелязва, че главният сигнал по адрес на САЩ тук идва от Иран. "Те показват: вижте, ние взехме натовската страна под свое крило," отбелязва Сажин. "От друга страна, струва ми се, че Турция отправя предизвикателство към САЩ. Все пак тя е страна от НАТО и в същото време сключва съюз с главния противник на САЩ." /БТА