Най-възрастните избиратели в Германия никога не са били толкова важни
В Германия електоралната тежест на хората от третата възраст никога не е била по-важна, отколкото на парламентарните избори този месец и това подхранва опасението, че страната ще забрави за бъдещето и ще се задоволи с известна консервативна бездейност.
На големия си телевизионен диспут в началото на месеца консерваторката Ангела Меркел и съперникът й социалдемократ Мартин Шулц обещаха никога да не повишават пенсионната възраст до 70 години, въпреки че според експертите това е неизбежно.
Никой от тях обаче не отдели време да говори за образованието или дигиталния сектор, които са слабите места на страната, нито за увеличаващия се риск от детска бедност в най-голямата европейска икономика, въпреки че тя преживява икономически разцвет.
Това е христоматиен пример в една кампания, която цели главно да успокоява хората, особено най-възрастните, смята историкът Волфганг Грюндингер, който е и говорител на фондация за защита на правата на младите поколения. "Има много области в политиката, в които целта е нищо да не се променя. Сякаш слагат Германия в буркан, за да консервират настоящето завинаги, докато се икономисва от бъдещето", казва той.
Колкото повече застаряват избирателите, толкова повече расте рискът политиката да се изготвя в полза на хората от третата възраст, чиито гласове стават решаващи. А те гласуват главно за двете големи партии - Християндемократическия съюз и Германската социалдемократическа партия, както и за либералите от Свободната демократическа партия, според Икономическия институт Де И Ве.
Най-голямата електорална група
"Остаряването е хубаво нещо, но, естествено, се отразява на демокрацията", смята 33-годишният учен.
Властта винаги ще намери средства за бюджетното перо за пенсиите, а други пера съкращава. В изследване от края на август Евростат разкри, че Германия е инвестирала само 4.2 процента от своя БВП за образование през 2015 г., което е под средното европейско ниво от 4.9 процента. Франция, макар и в икономически дефицит, отделя повече - 5.5 процента.
Бившият президент Роман Херцог, който почина през януари, още през 2008 г. предупреди за опасността от "пенсионерска демокрация", която ограбва младежта си. С изборите на 24 септември този дебат отново стана актуален.
Защото хората на възраст над 60 години, с 36.1 процента, ще са най-голямата електорална група за пръв път в историята на Федералната република, разкри изследване на Германската федерация на застрахователните дружества Ге Де Фау. Избирателите на възраст под 40 години не са дори една трета - 29.3 процента.
Спадът на раждаемостта и увеличаването на продължителността на живота обясняват тази промяна в баланса на силите след обединяването на двете Германии. Разликата ще нарасне допълнително, когато родените точно след Втората световна война "бейби бумъри" масово излязат в пенсия от 2020 г.
Отскоро пенсиониралият се 67-годишен Ервин Бендер не харесва този дебат, който според него е равносилен на обвиняване на хората от третата възраст. "Винаги става така, когато някъде нещо не върви. Питат: кой е отговорен? Ето той!", казва той.
Специфични проблеми
Бившият чиновник е председател на представителството на хората от третата възраст в кметството на Нойкьолн. Към него спадат някои квартали от южната част на Берлин като Буков, където по улиците проходилките за възрастни са доста повече от бебешките колички. "Разбира се, хората от третата възраст имат свои специфични проблеми", казва той, но разкрива, че те се тревожат също толкова от покачването на наемите, колкото и самотните майки.
Занемареността на училищата, която редовно се коментира на първите страници на местната преса, и отчаянието на родителите от липсата на забавачници също влияе на тяхното гласуване. "Това, което е важно за внуците ни, естествено е важно и за нас", казва бившият инженер Вернер Айххолц, на 73 години.
Колкото до предизборните обещания към най-възрастните, някои от тях и без това не им вярват. "Преди изборите казват "да", а после забравят", казва 79-годишната Хелга Шулц. Според тези пенсионери управляващите трябва да осигурят социалната сплотеност и за тази цел е нужно равнопоставено отношение към различните поколения. Едно решение би било хората под 18 години да могат да гласуват, дори и децата "ако се чувстват готови", предлага Волфганг Грюндингер.
По този въпрос Ангела Меркел, която най-вероятно ще получи нов четиригодишен мандат като канцлер, вече отсече: Отговорът е "не"./БТА