Споделяме всичко на масата
Ким Йонгсук е на 63 г. и от 15 живее в България. Баба е на двегодишно момченце, чиято майка е българка. Смята българския език за много труден. Главен готвач с помощник сина й е в ресторант "Корея", в който понякога незапознати с корейската кухня посетители искат салата от краставици и домати и пържени картофи. Преди да са опитали нейните рецепти. Тя ще ги приготви и за посетителите на първия по рода си фестивал на открито за качествена храна и напитки - StrEAT Fest.
Той отваря "врати" на 30 септември, събота, от 10:00 до 22:00 часа и е организиран от изданието "Бакхус". Всичко за него четете тук.
Какво Ви отведе в кухнята?
- Повечето корейски жени не работят и са цял живот в кухнята, за да готвят за семейството си. Решихме, след като и приятелите в България харесват тази храна, да я правим в ресторант. Готвя и в църквата ни в "Надежда". Не съм готвач с диплома. Заради езиковата бариера не говорим с много българи, но пък общуваме през храната.
Каква е ролята на храната в опознаването на чужда култура?
- Изключителна важна. Ние корейците смятаме, че храната обединява хората. Мисля, че няма чужденец, който да е влязъл в корейски ресторант, където и да е по света, и да не е харесал ястията.
Как Ви приемат местните хора, какво е голямо предизвикателство за Вас?
- Ние сме малко затворени и поддържаме тесни връзки с други наши сънародници тук. Езикът е доста труден, което създава проблеми, когато трябва да ходим в държавни институции, за да уредим личните си документи или пък нещо за ресторанта. Смятам, че с българите си приличаме по това, че сме гостоприемни.
Смятате ли, че сте успели да промените представата на чужденец за Корея чрез това, което сте му сготвили?
- Смятам, че това винаги се случва. Още повече, че ние тук не европеизираме корейската кухня - готвим това, което готвим у дома. Различно е впечатлението на клиентите след като вече опитат ястието, за което са си изградили представа по снимката в менюто. Особено след като някои от тях са питали за салата, пържени картофи или нещо подобна, което очакват да имаме в менюто.
Кое е най-хубавото в корейската кухня?
- Смятам, че тя е изключително здравословна - използваме много пресни зеленчуци и почти никакви подправки - освен сол и то рядко и понякога смлян буквално на прах черен пипер. Имаме пикантни рецепти. Повечето от продуктите са корейски с изключение на тези, които могат да се купят тук. По традиция започваме с разядки. Тук нямаме възможност да предлагаме ястия с пресни морски дарове, така типични за корейската кухня, но смятаме да опитаме да предлагаме прясна змиорка. Термичната обработка е с много малко мазнина и много бързо минаване на храната през огъня - така се запазват полезните вещества в продуктите.
Кой е продуктът, който най-много ви вдъхновява?
- Трудно ми е да определя един. Но в основата на корейската кухня са два вида смеси с консистенция на паста. Кочуджанг се прави от специален сорт люти чушки, слагаме го в почти във всички ястия с червен цвят. Другият сос е дуенджанг - ферментирали соеви зърна. В Япония е познат под името мису. Друг клучов продукт е кимчи - ферментирало зеле. То се използва както за прясна консумация, когато ферментацията не е в напреднал стадий, така и за готвене, когато вече е по-кисело - измито от солта с добавен лют червен пипер, ситно смлени лук и чесън. Тофуто е също съставка на много ястия и смятаме за много здравословно.
След хранене корейците често консумират традиционната ракия соджу. Има я в класически вид или с различни вкусове. Прави се от пшеница и напомня водката, но алкохолното съдържание е много ниско - като при виното. Пие се студена, поднесена в купичка. Корейците понякога я смесват с бира.
Думата, която Ким Йонсунг написа в отговор на въпроса ни какво определя корийската култура е "нанун" - споделяме на масата (на снимката горе). А рецептата, която сподели с читалите на "Дневник" е за "Паджон" - вижте я тук.
