Какво се крие зад изненадващите рокади в МВР? Миналия четвъртък беше оповестено отстраняването на ръководителя на жандармерията главен комисар Живко Живков и на смяната на директора на Национална служба "Сигурност" (НСС) главен комисар Иван Чобанов. За първия официално беше посочено, че срещу него има сигнали за нередности в дейността му, които са предадени на прокуратурата. За втория беше използвано загадъчното по отношение на мотивите клише "преминаване на друга работа". В интервю във в. "Труд" вътрешният министър Румен Петков каза, че "ние в МВР прилагаме принципа за развитие в кариерата на доказаните професионалисти. И ме боли, когато се правят внушения, че в МВР има чистка, метла, гилотина... Фантазии".  Няколко знака обаче подсказват, че промените се вписват в развоя на други процеси.

 

 

И двете рокади бяха съобщени в един ден, което едва ли е случайно, тъй като разликата в значението им е съществена. Начинът на оповестяване обаче неутрализира тази разлика и съкращава времето, през което би се поддържал медийният интерес.

Промени на толкова високи нива се оповестяват, след като правителството ги съгласува с президента. През последните няколко години властта вече има утвърдена практика в това отношение и поредният случай показа, че механизмът е отработен. При взимането на решението се е произнесъл и кръгът от политически играчи с отношение към този вид кадрови промени. Всичко е съгласувано, включително със свалените от постовете им и с техните наследници. По тази причина   може да се предполага, че за да бъдат обявени в средата на януари рокадите, политическите действия зад кулисите по тях са започнали вероятно още през ноември.

 

Временното отстраняване на шефа на жандармерията Живко Живков до произнасяне на прокуратурата се вписва в серията от наложени смени по върховете в МВР, чийто общ знаменател са съмнения за корупционна практика. Подчертава се, че става въпрос за повече от един сигнал срещу Живков, но министърът не уточни кога точно са подадени тези сигнали, за да се разбере дали е действал своевременно с внасянето им в прокуратурата. Факт е, че уволнения под знаменателя "корупция" са необходими за поредния отчет пред Еврокомисията за свършеното в областта на вътрешния ред и правосъдието.

Странно звучат изявленията на участниците в тази история - самият Живко Живков заяви, че го клеветят "бивши служители", които бил санкционирал, а Румен Петков многозначително подчерта, че ръководителят на жандармерията "не бива да се отписва".

Живков е последният ръководител на служба в МВР, назначен на този пост още при управлението на кабинета "Костов". Предишната смяна от този ранг беше с дългогодишния шеф на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" главен комисар Кирил Войнов  - през август 2006 г. Сигнали за корупция срещу него били изпратени няколко месеца по-рано на министъра и на президента Георги Първанов, като Румен Петков ги потвърди след публикуването им в медиите. Войнов също обясни, че срещу него има кампания от "бивши служители", но в крайна сметка се прости с поста, а скандалът беше туширан. Преди него по сходен начин си тръгна и шефът на "Гранична полиция" Валери Григоров. През декември 2005 г. той набързо беше сменен след рапорт за "придобиване на право за пенсия". Месец по-рано обаче депутатът от ДСБ Атанас Атанасов огласи доклад на дирекция "Ревизионна" в МВР, в който беше посочено, че в "Гранична полиция" се губят 13.7 млн. лв. от такси от транзитно преминаващи през страната турски граждани. Предходният вътрешен министър Георги Петканов беше засекретил информацията в доклада, но след изтичането й Румен Петков се оказа в конфузната ситуация да потвърди скандала и едновременно с това да се опита да го тушира.

Всъщност откакто е министър нито веднъж Румен Петков не е посочил ясно и недвусмислено корупцията като повод за смените и за очистването на ведомството от нея. Затова един по-цялостен поглед върху процесите в МВР показва, че на "Шести септември" се изпълнява стратегия за постепенна, но сигурна подмяна на шефове на служби.  

 

 

Назначаването на Чобанов за шеф на контраразузнаването в началото на 2002 г. беше първата значима кадрова рокада в сферата на сигурността, в която активна роля изигра Георги Първанов, тогава току-що избран за президент. Смятан за близък до левицата, и особено до покойния министър на вътрешните работи Николай Добрев, Чобанов беше представен като "доказан професионалист". Четири години по-късно той беше освободен и изпратен с благодарности на дипломатическа работа в Африка, каквато е традицията с доказаните професионалисти. За този период службата беше забъркана в скандала с подслушването на бившия й директор Атанас Атанасов, а покрай него на политици, магистрати и журналисти. По-късно НСС участва в неуспешен опит за освобождаване на отвлечените в Ирак двама български шофьори. Някои смятат, че именно в тази операция президентът е бил подведен, а смяната на Чобанов се извършва по-късно, за да се прикрият истинските причини. За хората от системата е ясно, че изпращането на дипломатическа служба не може да се смята за повишение, но не е и наказание, което оставя врати за бъдещи възможности. По същата схема тихо беше сменен и директорът на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров, който беше изпратен за посланик в Унгария. В публичното пространство остана да виси без отговор въпросът защо освобождават професионалистите в МВР от системата, а не ги оставят, след като толкова добре си вършат работата.

По този белег смяната на Чобанов се различава от преместването на ген. Румен Миланов от шефското място в НСБОП за директор на Национална служба "Охрана", на Валентин Петров от директорския пост в НСБОП за директор на Национална служба "Полиция" и на Илия Илиев от шеф на полицията на поста главен секретар. С приемането на България в НАТО, а вече и в Европейския съюз НСС става една от най-важните служби за северноатлантическите и европейските партньори на страната. Поставено в този контекст, българското контраразузнаване трябва да защитава границите на съюза от дейността на външни за него разузнавателни служби, то се превръща и в преден пост срещу тероризма от изток, отговаря за защитата на националната система за класифицирана информация, както и за куп други задачи, свързани все със стратегически приоритети на държавата. Това е единствената служба, която по закон е задължена да изпраща информационно-аналитични доклади на държавното ръководство, с което да го подпомага при взимането на различни решения. Стратегическото й място е от особено значение. Факт е, че смяната на върха там, макар и да не се огласява, задължително се съгласува с партньорските служби.

 

 

Някои смятат, че основна роля в реденето на политическия пъзел при поредните рокади в МВР играе вътрешният министър. По-вероятно обаче е по-силният играч и основен двигател да е президентът. Не само защото той има думата при подписването на указите за освобождаване и назначаване. Няма как да не се отбележи, че смените стават в навечерието на новия мандат на държавния глава. Процедурата подсказва, че те вероятно са задействани още след президентските избори. Въпреки че конституцията определя България като парламентарна република, Народното събрание е изолирано от процесите в сектора на сигурността и няма лостове да оказва ефикасен парламентарен контрол върху него. 

Друг факт, който показва кой е водещата политическа фигура, е пасивното поведение на правителство по отношение на реформирането на специалните служби и извеждането им от орбитата на президента в структурата на изпълнителната власт, както е в повечето европейски държави.

Реформирането на сектора би довело да сблъсък на интереси между кабинета и държавния глава, тъй като ще постави въпроса за целесъобразността на неговите широки правомощия върху такива ключови служби като националното разузнаване и НСО. Съвсем показателен за това, че държавният глава владее ситуацията в сектора на сигурността, е примерът с разигралите се в разузнаването две трагични събития. Въпреки опитите на директора му ген. Кирчо Киров да даде адекватни обяснения на станалото и да внесе успокоение хората в системата знаят, че в момента в службата "ври и кипи". Президентът Георги Първанов обаче, който отговаря за службата, си позволи да подмине събитията с пълно мълчание.