От изкуствено сърце до кукла, която да общува с аутистични деца – дигиталното експо, организирано за Талинската цифрова среща даде възможност на учени и инженери от най-различни сфери да демонстрират проектите си.
От изкуствено сърце до кукла, която да общува с аутистични деца – дигиталното експо, организирано за Талинската цифрова среща даде възможност на учени и инженери от най-различни сфери да демонстрират проектите си. Първото изкуствено сърце, направено изцяло от меки материали, е дело на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich). "Целта ни е да развием изкуствено сърце, което е горе-долу същия размер като това на пациента и което наподобява формата и функцията на човешкото възможно най-добре", обяснява докторантът Николас Корс, който е част от екипа. Изкуственото сърце е създадено от силикон посредством 3D принтиране. Материалът, заради който бе дадена Нобеловата награда по физика през 2010 г. - графенът, също е представен на изложението. На практика това е много тънък слой графит – единичен равнинен лист от свързани въглеродни атоми, вещество, широко един атом, казват учените от Graphene Flagship. Макар от години за съществуването му да се е говорило теоретично, едва през 2004 г. той е бил изолиран и описан от Андре Грейм и Константин Новоселов в Манчестърския университет. През 2010 г. те получават Нобел за експериментите си с двуизмерния материал. Върху модела на мозък на снимката е наложен графен, който може да бъде използван за високочувствителни сензори. Три години по-късно, Европейската комисия започва Graphene Flagship – най-голямата научна инициатива на ЕС. Целта – възможно най-много учени и изследователи да обединят сили, за да използват предимствата на графена. Над 150 партньори от 23 европейски държави участват в нея. По думите на представителите на инициативата, графенът е най-тънкият, силният и лекият познат на човечеството материал, гъвкав и изключително добър проводник на електричество и топлина. Учените се надяват в идните години той да се използва в сфери от биотехнологиите до авиацията. Наблизо маха с ръчичка роботът Зено – детето на европейския проект DE-ENIGMA, който цели да облекчи състоянието на деца от аутистичния спектър с помощта на технологиите. Роботът може да разчита и имитира лицеви изражения, съответстващи на дадени емоции. С помощта на терапевт, който ръководи игри с робота, деца в такива състояния се учат да назовават и изразяват чувствата си – нещо, което по принцип е трудно за тях, обяснява Сунчица Петрович от Сръбското общество за аутизма, което е част от проекта. Как се случва това? Посредством игри, децата се научават да разпознават кога роботът е "тъжен", "весел" или "ядосан", а едновременно с това запомнят и лицевите изражения, съответстващи на тези емоции – така че да могат да ги улавят и у събеседниците си в бъдеще. По-рано тази година финансираният от ЕС проект, в който са включени екипи от Холандия, Великобритания, Германия, Румъния, Белгия, Сърбия и Португалия, е направил първите си експерименти със 130 деца. Ако види снимка на Доналд Тръмп... ... Зено може да го имитира. Наблизо 8-9 годишни деца създават от хартия първия си "компютър" по инициативата Hello Ruby, която цели да обясни на децата програмирането по лесен и забавен начин. Едноименната книга на Линда Люкас е публикувана вече на 22 езика. По нея децата изучават компютрите без компютри – стига им да нарисуват и изрежат от хартия компонентите му, операционната му система и сайта, който биха искали да създадат. А докато правят това, неусетно са научили основния принцип на работа на машините.