- Фабриката беше построена за около една година. В нея ще се произвеждат месни и зеленчукови консерви, замразени зеленчуци и месни полуфабрикати от различни видове меса - телешко, свинско, пуешко. Капацитетът ще да бъде около 800 тона продукция месечно, а инвестицията надхвърля 2 млн. лева. В нея ще работят около 200 души. Фабриката е разположена на закрита площ от 3500 кв.м с необходимите складове, хладилници и др. в парцела на бившия консервен комбинат "Тропик" и е негов правоприемник. Почти цялото оборудване вече е закупено, кандидатствахме и с два проекта по ФАР за допълнителна нова техника, като се надяваме да ги спечелим. Новото съоръжение отговаря на всички съвременни изисквания на ЕС, въведен е и европейският стандарт HACCP.

- Надявам се на европейския пазар. А иначе на вътрешния пазар продукцията ни ще се предлага под познатата търговска марка "Тропик", регистрирана преди 7 години. Производството в старата фабрика на "Тропик" ще продължи и след откриването на новата с правене на плодови консерви. Присъстваме стабилно на вътрешния пазар, работим с всички български вериги магазини и всички дистрибутори. Изнасяме зеленчукови консерви на традиционните ни пазари в Румъния, Англия, Албания, Армения, Грузия, Германия. Разбира се, ще работим и за разширяване на пазарите, разчитайки на качествената продукция.

- Всеки народ си има типични ястия, които са като негова емблема. В България има съхранени стари рецепти, при които се постигат отлични вкусови качества. Те биха могли да се патентоват и да бъдат с български марки като лютеница, гювеч и др. Мисля, че на европейския пазар може да се предлага всичко, стига то да е с много високо качество, в привлекателна опаковка, на конкурентна цена и да се предложи с добра реклама.

- От моите наблюдения по време на обиколките ми в Европа виждам, че България би могла да бъде конкурент на европейските стоки поради няколко причини. Плюс за нас е, че земята ни ражда качествени плодове и зеленчуци, докато на север са сякаш "по-изкуствени" на вкус. От друга страна, когато си произвеждаме сами суровините, те са на по-ниски цени. Доста сме назад и като заплащане на труда, ниски са цените и на опаковките спрямо европейските.

Имаме предимство с това, че засега продуктите ни са на около половин цена спрямо европейските. Лошото е, че транспортните разходи ще се увеличат от акцизите на горивата и на промишления ток. Това ще оскъпи продукцията, мисля, с около 10-15%. Доброто е, че банките доста добре се намесиха в икономическия живот на страната и така се подобриха производствените технологии. След около две години вече ще сме напълно на нивото на европейските производители като потенциал и ефективност във всички браншове.

- Ако трябва да говоря за моя бизнес, другата ми фабрика -  "Цитрон", за производство на захарни изделия изнася за Русия. "Тропик" също е експортирала консерви за там. Но се получи така, че докато бяхме по-пасивни, докато уточнявахме политиката на високо ниво, руските пазари останаха на заден план. Това доведе до огромни загуби и мястото ни бе заето от други. Загубихме един от най-големите ни партньори. Ще дам един пример. Скоро бях на панаир в Москва. Унгария беше наела цяла палата от 5 декара и имаше представители от всички браншове. А българската палата беше около 20 кв.м с представители на пет фирми. Вярно, пак имаше интерес от руски фирми, но е редно страната да се представи достойно.

- Търговските аташета би трябвало да са по-активни в презентацията на страната, тъй като износът на български продукти е в интерес на цялата държава. Разбира се, и фирмите трябва да са активни. Процесът е двустранен. Има една Агенция за експортно застраховане, за която много фирми не знаят. Тя трябва да популяризира дейността си, за да може да е в помощ на бизнеса.

- В по-голямата си част фирмите от бранша са готови да посрещнат предизвикателствата на Европейския съюз. Тези, които не отговарят все още на изискванията, явно нямат желание за това, работят докато някой им наложи забрана да го правят. Моите наблюдения показват, че около 95% от фирмите ще се справят. Що се отнася до тенденциите в бранша, мисля, че ще намалява потреблението на консервираните плодове и зеленчуци. На пазара ще се налагат все повече свежите и замразени плодове и зеленчуци.

- Българският земеделец е наплашен. Помним времената, когато се изсипваха домати по магистралите. Североизточна България има остра нужда от стокова борса за плодове и зеленчуци. Инвестицията за това ще е голяма, вероятно около 50-60 млн. евро. Идеята на такава борса, която да е във Федерацията на европейските борси, е да се получават заявки за следващата година на свежи плодове и зеленчуци и така България да стане традиционен производител на тези продукти.

Транспортните коридори вече са достатъчно развити, така че от 24 до 48  часа доставката до всяка една точка на Европа може да се осъществи. Трябва да си възвърнем славата отпреди 50 години на един от най-големите доставчици на плодове и зеленчуци. Ако се осъществи тази идея, можем да очакваме голям скок в експорта. Стоковата борса би могла да стане с участието на Министерството на земеделието, тъй като средствата, които трябва да се инвестират, са огромни. Необходим е терен поне от около 500 декара, сортировъчни бази, а и науката трябва да участва със знания.

- Все още мисля, че не е късно. В България няма нито една такава база. Само в Хасково има нещо подобно, доколкото съм запознат, но не е в мащабите, за които говорих. Убеден съм, че изграждането на няколко борси у нас ще има голям ефект върху увеличаването  на производството на плодове и зеленчуци и върху икономиката на страната като цяло. Европа има нужда от нашите продукти, там се внасят суровини от всички части на света.

- В "Цитрон" се произвеждат вафли, бисквити, локум, солети и др., които са познати на пазара под същата марка. Изнасяме продукция за Румъния под марката Aro, за Грузия, Армения, Македония, Англия, Испания, Турция, Русия. Производството е според европейските изисквания, качеството и хигиената е на високо ниво. Но основен проблем при производителите на сладкарски изделия е липсата на програми като в земеделието тип САПАРД за технологично модернизиране на производството.