Правителството одобри проекта на ГЕРБ за антикорупционен закон
Правителството одобри проекта на ГЕРБ за антикорупционен закон и предлага на Народното събрание да го приеме, съобщи правителствената пресслужба. Проект изготви и БСП, който подложи на обществено обсъждане и предстои внасянето му в парламента.
Каква е разликата между двата проекта четете тук.
Иначе подкрепеният от кабинета законопроект урежда мерките за противодействие на корупцията, условията и реда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, статута и функциите на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), както и взаимодействието ѝ с други държавни органи.
По смисъла на законопроекта корупция има, когато в резултат на заемащ висша публична длъжност злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неполагаща се материална или нематериална облага за себе си или за друг.
В проекта е записано, че комисията е единен независим антикорупционен орган, който се състои от петима членове - председател, зам.-председател и трима членове. Техният мандат ще бъде шест години, без право да бъдат избирани повторно. Те ще се избират от Народното събрание, като предложението за председател се прави от депутатите, а за зам.-председател и членове - от избрания председател на комисията.
Антикорупционната комисия се изгражда на основата на КОНПИ, като се предлага в нея да се влеят Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС, звеното от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция на ДАНС за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Комисията ще приема и проверява имуществените декларации и такива за несъвместимост на заемащите висши публични длъжности, ще осъществява проверки на имущественото им състояние, ще образува производства за установяване на конфликт на интереси и за отнемане на противозаконно имущество.
При установено несъответствие в размер над 5 хил. лв. комисията ще изпраща материалите на НАП, а при несъответствие над 20 хил. лв. ще образува проверка на цялото имуществено състояние на проверявания.
Ако проверката установи несъответствие от над 150 хил. лв. между имуществото и нетния доход на проверявания, ще се предяви иск пред съда за отнемане на незаконно придобитото имущество. При постановена конфискация 30% от стойността на отнетото имущество ще се предоставя за социални цели.
За магистратите се запазва редът за подаване и проверка на декларациите им от Инспектората към ВСС, като при установено несъответствие между декларирани и установени факти в размер на не по-малко от 20 хил. лв. Инспекторатът ще уведомява комисията, която ще извършва цялостна проверка.
Със законопроекта се разширява и кръгът на хората, задължени да подават декларации. Към досегашните категории се добавят общинските съветници, главните архитекти на общините, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК, определените да администрират и управляват средства от ЕС, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите, ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, ДНСК, ДФ "Земеделие" и др. Освен деклариране на имуществото и доходите на съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, се въвежда и задължение за деклариране на имуществото и доходите и на този, с когото задълженият е във фактическо съжителство на съпружески начала.
Ако законопроектът бъде приет ще се подава само една декларация за имущество и интереси вместо досегашните две, но пък ще се разшири кръгът на подлежащите на деклариране обстоятелства - чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства на стойност над 10 хил. лв., които деклараторът ползва повече от 3 месеца в рамките на една година, както и обучения, платени със средства на задълженото по закон лице, ако еднократната им стойност надхвърля 1 000 лв. На деклариране подлежат имуществото и интересите както в страната, така и в чужбина.
Проверката на имущественото състояние ще се извършва по единни правила, но ще започва на различни основания в зависимост от това дали става дума за заемащи висши публични длъжности или за обвиняеми.
За обвиняемите се запазват досегашните основания, както и кръгът от престъпления, за които са привлечени към наказателна отговорност. Новите текстове предвиждат инспекторите на комисията да проверяват достоверността на фактите във всяка имуществена декларация и да образуват проверка на имущественото състояние при установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 хил. лв. между декларираните факти и получената информация, когато след предоставената възможност за отстраняване на непълноти и грешки продължава да има несъответствие.
Комисията ще може да иска от съда разрешение за използване на СРС-та. Антикорупцуионният орган обаче няма да разполага с техника за прилагане на СРС. Това ще се извършва от оторизираните институции.
Комисията ще може да извършва проверки по сигнали на граждани и да се самосезира по публикации в медиите, когато те са достатъчно конкретни. Недопускането на анонимни сигнали, е гаранция срещу злоупотреби с предвидените в закона процедури, както и за защита на правата на лицата, срещу които те са насочени.
Създадени са и разпоредби за защита от неблагоприятни последици на подалия сигнала, като е въведено задължение за инспекторите в комисията да не разкриват неговата самоличност, да не разгласяват станалите им известни факти и данни, да предлагат конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.