Австрийците ще гласуват на предсрочни парламентарни избори в неделя, договорени след политическата криза, която външният министър Себастиан Курц предизвика през май. Тогава Курц, който оглави дясноцентристката Австрийска народна партия, изненадващо напусна мястото си на вицеканцлер и поиска извънредния вот.

Седмиците от началото на предизборната кампания бяха белязани от безпрецедентна открито негативна кампания, нехарактерна за австрийската политическа култура. Безпрецедентен беше и възходът на Народната партия под ръководството на Курц, който успя да я превърне от трета до първа политическа сила, откакто застана начело през май.

Изборите се провеждат на фона на най-важната трансформация в австрийското политическо пространство - двете водещи партии взимат елементи от крайната десница, за да спечелят гласове. Това важи с особена сила за АНП, на Курц. Под негово ръководство косерваторите се "опаковаха" като крайнодясна партия, чиято твърда линия за мигрантите и исляма в някои отношения трудно се различава от тази на антиимигрантската и отхвърляща по-нататъшна евроинтеграция Партия на свободата, отбелязва "Файненшъл таймс". След призиви да бъдат затворени мюсюлманските детски градини заради риска от "паралелно общество" в Австрия той си навлече и обвинения в политическо плагиатство от стратезите на Партията на свободата.

Социалдемократите, старшият партньор в управляващата коалиция, се съгласяват на стъпки, които могат да изземат популистки гласове и в тяхна полза - например "забраната на бурките", както стана известно решението да не могат да се носят облекла, скриващи лицето (включващи бурки и никаби), макар не повече от 100-150 души в Австрия да носят такива.

Някои от проучванията отреждат второ място на Партията на свободата с около 25 на сто от вота (на предните избори тя взе около 20.5%), а това дава възможност тя да влезе в управлението. Други поставят на него Социалдемократите на канцлера Кристиан Керн. Допитване на агенция "Рисърч афеърс" за австрийския всекидневник "Йостеррайх" миналата седмица показа, че подкрепата за партията на Керн е паднала с два процентни пункта до 22% и това би я превърнало в трета сила след Народната партия (34%) и Партията на свободата (27%).

В началото на месеца канцлерът Кристиан Керн се оказа във фокуса на вниманието заради обвинения, че партията му е платила за група уебсайтове с ксенофобски и антисемитски конспирационни теории, целящи да дискредитират Курц пред поддръжниците му с крайнодесни възгледи. В скандала се намеси и името на политически съветник от Израел. Тал Силберстайн обяви, че стои зад "Фейсбук" групите на въпросните сайтове, но настоя, че Керн няма нищо общо с тях. Израелският гражданин беше нает от Керн срещу 400 000 евро, за да планира предизборната му кампания, но беше уволнен на 14 август заради разследване за пране на пари в родината му.

Според австрийското списание за разследваща журналистика "Профил" той е продължил да работи по сайтовете и след като прекъснал връзки с партията. В събота в. "Ди пресе" съобщи, че съветник на социалдемократите е предложил пари на жена, работила като преводач на Силберстайн, за да запази мълчание, и я е заплашвал със съобщения по телефона.

Една от страниците, с името "Истината за Себастиан Курц" (с 16 000 последователи), публикува монтирани клипове и подправени снимки, "изобличаващи" министъра и внушаващи, че тайно подготвя нова вълна мигранти от ислямски страни и е част от "съмнителната политическа мрежа" на американския финансист Джордж Сорос.

Ако Курц спечели значително мнозинство на 15 октомври, други дясноцентристки партии в Европа ще си вземат поука, обобщава "Файненшъл таймс", определяйки действията му като "амбициозен експеримент за неутрализация на екстремизма," който може да даде представа какво предстои и в други части на Европа.