Асоциация на европейските журналисти: Политическият натиск върху журналистите се завръща
Политическите лица са водещи в контрола и намесата в журналистическото съдържание. След краткото им отдръпване през 2015 г. в полза на рекламните отдели и икономическите фактори цензурата на различните форми на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние.
Това е един от изводите на изследване на Асоциацията на европейските журналисти - България, направено сред 200 журналисти от цялата страна. Анкетата е направена в периода май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на агенция "Алфа рисърч".
Данните бяха представени във вторник, като изследването е четвърто по ред. Според изводите му политиците заедно с държавните институции са водещ фактор в определянето на медийния дневен ред.
Притеснителните резултати са съпътствани от журналистически разкази на различни случаи и системи за натиск. Анкетираните дават различни примери за директна намеса от страна на рекламните отдели, заплахи и предупреждения с есемеси от представители на местната и националната власт.
Друга притеснителна тенденция, която проучването отчита, е завръщането на
пълзящата несигурност и надигаща се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти.
Изследването показва, че се завръщат утвърдени практики политици, държавни и общински институции да влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения.
Нарастват и данните, според които е практика намесата в журналистическото съдържание. Близо 92% (при 90 % през 2015 година) от анкетираните го твърдят, а най-честите форми на ограничаване на свободата на словото са вътрешният натиск и самоцензурирането.
"Показателите на този въпрос се променят спрямо 2015 г., когато външният и вътрешният натиск бяха разпространени поравно. Усещането за автоцензура и налагане на самоограничения остава почти непроменено в сравнение с преди две години, когато всеки трети от анкетираните посочи, че се самоцензурира. Така автоцензурата продължава да служи за защита от налагане на вътрешноредакционни санкции като мъмрене, глоби и намаляване на възнаграждението", пише още в изследването.
Над 75 процента от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния натиск на държавно и общинско ниво (43.0 процента) и заплахите от криминални групировки (13.1 процента)*.
Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, изнудването (35.9 процента) и съдебното преследване (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 процента от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 процента от анкетираните.
"Изследването не обръща внимание толкова на проблемите вътре в медиите, а се опитва да покаже, че трудностите пред българските медии са от обществено значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат в момента", коментира д-р Илия Вълков, автор на анализа и член на АЕЖ - България.
Екип на фондация "Медийна демокрация" представи и специалния доклад "Да бъдеш журналист: състояние на професията", изготвен в партньорство с АЕЖ - България. Това е анализ на журналистическата професия, осъществен с инструменти на медийната антропология (повече за него четете по-късно в "Дневник").