Руският Синатра дойде в София
Наричат го руския Франк Синатра заради откровението му, че може да събере на една маса министри и босове на мафията. От седем години той непрекъснато получава отказ на виза за САЩ, а медиите го сочат за един от кръстниците на руската мафия - нещо, което и до днес не е доказано в съд. Той е един от инициаторите на кремълските фестивали "Мой адрес: Советский союз". След призивите му за възраждане на руския комсомол миналия май се роди младежка организация "Идущие вместе", веднага наречена от журналистите "Путинюгенд".
Иначе Кобзон има бляскава попкариера. Той е роден през 1937 година в малкото украинско градче Часов Яр. През 1952 завършва днепропетровския лесотехнически техникум. През 1958 г. постъпва в държавния музикално-педагогически институт "Гнесин". От 1964 г. започва участия в международни конкурси, като през 1968 г. е лауреат и на "Златния Орфей". Списъкът на отличията и титлите му е впечатляващ, а дълбокият му баритон нееднократно е просълзявал Брежнев. У нас е познат с изпълненията на песните от филма "17 мига от пролетта". Впрочем, дълги години той е председател на фонда "Щит и лира", работещ към руското МВР в помощ на роднините на загинали и пострадали в акция служители.
Кобзон активно са занимава и с политика. В периода 1989 - 1992 г. като член на КПСС е депутат в квотата на професионалните съюзи. През 1993 г. е съветник по културните въпроси на кмета на Москва Юрий Лужков. Кобзон ръководи могъщата компания за увеселителен бизнес в столицата "Московит", разраснала се в бизнес с петрол, захар и металургия. След един мандат от 1997 г. през 1999 г. става депутат в долната камара на руския парламент с 90% от гласовете на малък едномандатен избирателен район в Източен Сибир, на който е почетен гражданин.
Може би най-сенчестият факт от кариерата му е, че през 1985 г. става партньор на грузинеца Отар Квантришвили, един от кръстниците на московската мафия, убит през 1994 г. През април 1999 г. бомба разрушава офисите на Кобзон в московския хотел "Интурист", които са на същия етаж със скандалната компания "Анзори XXI век". От 1993 г. е президент на руско-унгарското фармацевтично дружество "Лиат-Натали", което е и дистрибутор на марки като Nike и Puma. Синът му - Андрей Кобзон, в средата на 90-те години държеше правата за Москва на марката "Пиер Карден".
В момента живее в Москва. Женен е три пъти, има син и дъщеря и четирима внуци.
В книгата си "Червената мафия" Робърт Фридман подробно описва връзките на Кобзон с криминалния свят и посочва факта, че певецът е бил представен на годишната среща на мафията през 1995 г. в Пуерто Рико. В същата книга авторът твърди, че една от най-доходоносните дейности на Кобзон е контрабандата на оръжие и посредничеството в сделки с Иран. В защита на певеца през 1995 г. се обявяват 51 руски артисти, а Думата излиза със становище, според което Кобзон не е свързан с престъпния свят.
През 1996 обаче става огромен скандал с влизането му в Израел, на следващата имаше проблем с Австралия, а миналата година в черен списък го включи Унгария. Бившият министър на сигурността на Израел Моше Шахал днес разказва как, когато през 1996 г. спрели семейство Кобзон на летище "Бен Гурион", техните приятели в страната, включително руският посланик, подлудили телефоните на трима министри. Влиянието на Кобзон в Израел може би надхвърля това на Григорий Лучански и Семьон Могилевич, твърди Фридман. През 1996 г. в. "Московская правда" публикува списък на ФБР с 27 имена на руски мафиоти, сред които и Кобзон, предоставен от Джим Мууди, бивш зам.-директор на криминалния отдел на ФБР.
В България Кобзон идва за първи път през 1961 г. "Тогава се разболях и Цола Драгойчева се грижи за мен като майка", сподели той. Най-яркият му спомен от България било участието му в "Златния Орфей". В понеделник той каза, че познавал добре Йосиф Цанков и че на концерта ще изпее някои негови песни на български. Любимата му българска песен била "Моя страна, моя България".