Три съвременни музикални произведения, дело на трима композитори от различни поколения и държави, ще прозвучат заедно утре вечер от 19 ч. във Военния клуб. Strings Attached обединява българския автор на съвременна класическа и джазова музика Петър Дундаков, който наскоро композира албум с "Мистерията на българските гласове" и огромния глас от Dead Can Dance Лиза Джерард, известният български композитор, диригентът на камерен ансамбъл "Софийски солисти" проф. Пламен Джуров и Пол ван Брюхе - холандски филмов композитор.

Тримата се събраха за пръв път през 2015 г. за камерната опера "Пандора", поставена с хореография на Боряна Сечанова и балет "Арабеск" и с участието на "Софийски солисти" и прими от националната опера. Сега композиторите представят своите три погледа по една тема - тази за кръвта.

"Fluidum Red" ("Река чеРвено") на Петър Дундаков е музикален разказ за кръговрата на живота, "Blood moon rising" ("Изгревът на кървавата луна") на Пол ван Брюхе е вдъхновен от природния феномен, който в различните култури носи мрачен символизъм, а "Метаморфози" на Пламен Джуров - Кончерто гроссо за струнни инструменти, старинният жанр, в който солиращите инструменти се противопоставят на основната тема. Различното в концерта, един от малкото със съвременни произведения у нас, ще бъде и в срещата с авторите, които ще говорят за музиката си. Проф. Пламен Джуров отново ще застане зад пулта със "Софийски солисти". Пред "Дневник" маестрото разказа какво го свързва с този проект.

- По принцип ми е интересно да работя с по-млади автори и с такива, които са минали школовка в чужбина. Те имат и други познания, и други усещания. Всъщност аз го познавам отдавна, откак записах едно негово произведение с оркестъра на българското радио. Стана ми много любопитно, защото при него има една красива съзерцателност, която може да се наруши от много динамичен ритъм - както отива на млад човек. Той е много приятен като събеседник и като колега, с много идеи - чувствам се подмладен и освежен.

- Провокацията дойде от Холандия, от Пол ван Брюхе. Мисля, че той много харесва България и българските артисти, и балет "Арабеск", и "Софийски солисти" и Петър е негов ученик. Пол ван Брюхе лансира идеята да направим по едно произведение, в което тематичната връзка да е българската кръв. Запознат е с българската история, с историческите ни перипетии.

Всеки от нас по свой начин третира проблема, за мен изненадващото е, че има сходство в чувствителността. Бих го изразил така: от тиха лирика, затворена вътре в себе си, до динамизъм, който вероятно е отражение на нашето технократско, забързано време. Сгъстяване, компресиране на усещанията от ежедневието. Мисля, че се получава интересна звукова картина на нашето време.

- Права сте, стои на заден план, защото е изместена от неща, свързани с битовото начало. Ако се огледаме, ще видим, че най-големите центрове за излъчване на музиката след медиите се явяват места като ресторанти, заведения, дискотеки и публични прояви. Този вид музика, която аз не бих нарекъл класическа, а акустична, седи малко като в по-скъп бутик, като за по-избрани, по-чувствителни... И това е разликата с голяма част от европейските страни, защото гледайки репертоарите на филхармонии и опери в чужбина, музиката на нашето време присъства много по-силно в афиша и ежедневието. Ние като че ли сме настроени малко ретро, малко отгоре-отгоре. Абстрактни, къси форми, повече внимание към текст, отколкото към музиката... Може би са грешки на растежа.

- В историята на музиката има цикли, когато изведнъж голяма част от населението съсредоточава вниманието си към този вид музика, върху поезия, върху по-тежка литература. А има и други периоди, в които за предпочитане е по-водевилното, оперетата, мюзикъла, леките форми. Аз подозирам, че сега сме в този етап. Може би ще дойде време, когато човек ще иска да се вгледа повече в себе си и да смени честота на изрази като "забавлявам се" с "развивам се", "чувствам се", искам да усетя нещо друго...

- Ако имате любопитство как изглежда нашият свят през изкуството на звука, заповядайте при нас.