Няколко жени застават пред обектива на агенция "Ройтерс", за да разкажат за своите преживявания в контекста на кампанията #MeToo.
"Част съм от движението #MeToo, както и всяка друга жена, която познавам, независимо дали го признават. (...) Аз имах късмет, ако искате да го наречете така. Никога не съм изживявала изнасилване, нито нищо толкова жестоко. Но страхът е ежедневен - страхът да вървиш по улицата, да ти крещят мръсотии, да не искаш да ти крещят мръсотии. Разни мъже да се опитват да те накарат да танцуваш с тях, да ги докоснеш. Викали са ми "кучка", един мъж скочи върху крака ми, когато заявих, че не искам да стоя близо до него. На мъжете не им се налага да мислят за тези неща, но нас ни учат на тях. Бях много мъничка, когато майка ми ми каза: "Внимавай, независимо къде си. Носи си ключовете между пръстите". За жените това е втора природа. А не бива да е така.
Джил Марклин, 40 години.
"Бях насилвана сексуално като дете и докато растях. Отне ми много време да осъзная това. Когато видях кампанията, реших, че е много важно другите хора да разберат, че нещо такова съществува, и че се случва и на деца. Така могат да се научат да разпознават знаците, дори от ранна възраст".
Сийобин Бланко, 23 години.
"В колежа ме насилиха два пъти: един път гадже, един път приятел. Не говорех за това. Бих го обсъждала, ако някой попита, но не съм открита. Кампанията ми помогна да го изговоря пред други хора, за които знам, че са минали през същото."
Джена Крайдър, 24 години.
"Преживях 20 години, без да кажа на никого. Радвам се, че хората в наши дни имат възможност да говорят".
Пам Акерстрьом, 63 години.
"Когато бях на 30, шефът ми ме тормозеше сексуално. Опипа ме в колата си, реших да се възпротивя и ми стана много трудно. Помня, че отидох при шефката си, разказах ѝ и единственото, което успяха да направят, беше да ме преместят в друг екип, а тя ми обясни как е било тъпо от моя страна да изпадна в такава ситуация. Три години по-късно, той започна да тормози друга жена и понеже имаше досие, го уволниха".
Дженифър Чайлдс, 39 години.
"Бях в гимназията, беше един от учителите ми. Отне ми известно време да призная какво се е случило, а когато отидох при управата, ми казаха, че нямам доказателства и трябва да си мълча, защото училището може да бъде осъдено за клевета. Наистина ми запуши устатата, защото когато ме насилваше, учителят ми обясняваше, че това трябва да си остане между нас. И когато намерих смелост да се оплача, пак ми казаха да си мълча. Така че за мен #MeToo е възможност да се изкажа, да видя, че не съм единствената и че жени по целия свят са изпитвали същото. Беше наистина обединяващо".
Саманта Ханахенцен, 17 години.
"Жените се научават, че сексуалният тормоз, че всяко сексуално или агресивно действие, насочено към тях, е просто част от това да си жена. Част от живота, нещо, което приемаш, подминаваш и продължаваш напред. (...) Движението #MeToo променя бъдещето на жените. По-младото поколение вижда всичко и си казва: "Чакай малко. Тоя не би трябвало да ми говори по този начин. Няма да позволя в дискотеките да ми се случват такива неща. Той не трябва да ме докосва по този начин". Дъщеря ми е на 19 и се гордея с движението #MeToo, защото ще я направи по-силна и животът ѝ ще е по-безопасен."
Тереза Джой, 39 години.
"Целият ми живот, докато не станах на 30, беше #MeToo. Трябва да говорим за това, така можем да сложим край. Говоренето ни дава сила."
Лора Чапман, 40 години.
"Имала съм няколко подобни изживявания, но връзката ми с бащата на сина ми бе особено трудна и агресивна. Допреди две седмици никога не бях говорила за това. Благодарна съм, че мога да не нося това в тялото си."
Бренда Сигъл, 40 години.
"Приятелите и семейството ми видяха, че това се случва на хора, които обичат; че се случва на всекиго. Аз съм най-обикновения човек и за много хора е изненадващо, че нещо толкова ужасяващо може да ми се случи."
Кади Макдоналд, 30 години.
"Искам да напомня на всички, че изнасилването не е единствената форма на сексуално насилие. Дори да си във връзка или да си омъжена за някого, това не значи, че не е насилие".
Хедър Лацко, 22 години.
"Когато видях хаштаговете, не мислех, че се отнасят до мен. Сега осъзнавам, че е лесно да игнорираш насилието, когато се случва на друг човек и почти е по-лесно да го игнорираш, когато се случва на теб, защото не мислиш, че си достатъчно важна, достатъчно силна. Странно е да кажеш, че хаштагът ти дава сила, но е така. Странно е, но е така."
Ашли Стрейдж, 29 години.
"Моето такова изживяване ме накара да вляза в местни организации, които помагат на жени без граждански права, които са били сексуално насилване или са жертви на трафик на хора или домашно насилие."
Ейприл Слъсър, 24 години.
"Винаги съм знаела, че повечето жени, а може би всички, и много други хора изпитват сексуален тормоз и насилие. Винаги съм била отворена за своите изживявания. Но не осъзнавах колко други хора не осъзнават това и не са били наясно, че има толкова много като нас".
Мая Хелфърти, 25 години.
"Фантастично е, че жените решиха, че насилникът трябва да се срамува, а не жертвата. Кампанията наистина помогна на хората да осъзнаят, че не са сами."
Нанси Сталнейкър, 35 години.