Законите за опазване на околната среда в Германия са си наказателно право. Така се шегуват в най-голямата производствена база на "Феес" - компания, която първа в Германия е затворила цикъла на строителните материали: изгражда, руши и преработва отломките.

Зад шегата се крие фактът, че във "Феес" - носител за 2016 г. на най-щедрата награда за опазване на околната среда в Европа - действително познават хора, изхвърлили неправилно и дори по неволя строителен отпадък и прекарали нощ (или повече) в ареста. Санкциите за безразборното отърваване от такива материали в много държави отдавна или отскоро са норма в търсене на по-високи стандарти. В Германия обаче тези правила са част от система. Известният енергиен преход (Energiewende), който обхваща редица сфери на човешка дейност от енергетиката до градската мобилност и планиране се случва и в строителството въпреки подема в сектора (близо 26% повече разрешителни за строежи са издадени през 2016 г., отколкото през предходната) и нарастващото търсене на нови жилища.

Амбициозните цели за намаляване на вредните емисии с 40 на сто до 2020 г. в сравнение с нивата от началото на 90-те изглеждат трудно постижими, но дори доближаване до тях ще изисква участие на строителния бранш, отговорен за голяма част от вредните емисии. В новия Климатичен план за действие до 2050 г. правителството говори за нуждата да се разгледат и интегрират възможности, които да променят целия жизнен цикъл на материалите.

На строителните компании вече се налага да мислят по-мащабно - как да пестят от материали, да намаляват размерите на сметищата, да имат по-малки транспортни разходи и най-вече -

Валтер Феес е сред хората, които прилагат теорията на "енергийния преход" на практика - добавя бизнеса с рециклирането към работата на семейната строителна компания, носеща фамилното му име. Всъщност първо разширява дейността ѝ само с разрушаване и забелязва, че при него остават хиляди тонове отпадъци, чието извозване е трудоемко, а биха могли да се използват по-добре. С годините кстравагантният за времето си процес се превръща в норма. Преди това обаче "Феес" е единствената фирма с лиценз от германското правителство за производство използване на рециклирани строителни материали и специално за наградения миналата година рециклиран бетон.

Фирмата на близо 60 години с над 200 служители вече е една от най-продуктивните в Баден-Вюртемберг с дейности от строително инженерство, разрушаване и рециклиране до транспорт, управление на отпадъци и кондициониране на почвата разказва Франк Хуберт. Той е представител за продажбите на "Феес", отговорен за доставките на рециклиран бетон, а и за обмена на познания с университетите.

От прозореца на изследователския център към завода близо до Щутгарт Хуберт започва обиколка на завода за журналисти от Централна и Източна Европа, поканени от консултантската компания adelphi на обиколка из Баден-Вюртемберг, за да разберат как се осъществява енергийният преход в индустрията, но и във всекидневния живот на германците. Съдейки от думите му, поне в Баден-Вюртемберг преходът е вкоренен в мисленето на част от купувачите, които предпочитат рециклирани материали, за да дават "добър пример".

Мениджърът сочи към срещуположния край на площадката, където са везните за претегляне на тонове материал - с тях всеки ден се извършват средно по 300 операции. Материалът, който се преработва всяка година, пък е средно 800 000 тона. "Плащат както клиентите, които оставят материали, така и тези, които купуват", обяснява той. "Приемаме материали, от които клиентите искат да се отърват. Ако същите клиенти искат материалът да се обработи, пак си плащат." "Клиентите" са най-често строителни компании, градини и общини, които искат да са модел за подражание в Германия. Тези няколко групи обаче купуват едва около 70% от материала: останалите отиват при строителния бизнес на "Феес", която по този начин затваря кръга и - в някои хипотетични ситуации - може да

Крайният отпечатък при използване на бетон е по-малък в сравнение с други материали, но производството му е енергоемко - включва смесване на материали като варовик, глина, пясък и желязо и изпичането им при температура над 1000 градуса по Целзий. През 2012 г. около 4% от въглеродните емисии по света идват от производство на бетон.

Убеждението на Валтер Феес, че изхвърлянето на отпадъци на сметища е разхищение, се споделя и от строителния инженер Ангелике Метке, която заедно с него още преди години започва да изучава възможната повторна употреба на материалите. За нея решаващият момент, който я насочва към каузата, е падането на Берлинската стена - тогава стотици многоетажни бетонни сгради, известни като Platte, биват съборени в Източна Германия. "Има толкова материал и енергия в бетонните блокове и затова особено ме вълнуваше мисълта да ги запазя в снабдителната верига", разказва Метке пред "Дойче веле".

Задачата не е лесна: веднъж влязъл в строителството, бетонът не може направо да се използва повторно, тъй като повърхността му абсорбира горива и боя. Системата за измиване, разработена от компанията на Феес, позволява замърсителите да се отстранят, а качествата на "рециклирания" продукт да останат същите като тези на бетона "първа употреба". Практиката в Германия засега потвърждава последното: в Източна Германия вече има жилищни и общински сгради от рециклиран бетон, чието използване в бъдеще ще е стандартът за нови многоетажни постройки в Берлин според решение на местните власти.

Тук е и приносът на Метке - освен че тества успешно материалите на Феес, тя доказва, че повторното използване на бетонни елементи подобрява стабилността на диги в райони във висок риск от наводнения. "Ако тази иновация и отдаденост се приложеха от целия строителен бранш, приблизително една трета от търсенето на материали би се покрила с рециклиране", казва журито, връчило им Германската награда за опазване на околната среда - отличие, давано от 1993 г. и в момента на стойност 0.5 милиона евро.

Освен бетон и асфалт "Феес" произвежда близо 40 различни продукта, включително материали като чакъл и почва за затревяване на покриви. Продава тон от тях на цена, по-висока от тази на необработения материал - според Хуберт обаче много фирми и общини предпочитат да купуват рециклирани материали. Част от тях може да се види на работната площадка, сортиран с помощта на преработени от "Феес" бетонни блокчета.

За сортиране всеки ден пристигат разнообразни материали - от вече използвани отломки от асфалт и бетон до камъни, използвани при изграждането на жп линии и керемиди (от които се прави и почвата). На ръка се отделят ненужни отпадъци от пластмаса, парцали и други. Машина, създадена по поръчка на "Феес", измива материалите от замърсяващи частици. Камъчетата се разделят по размер с друг апарат чрез вода под налягане. Една част заминава към други центрове за рециклиране - например металът, който се отделя от отпадъците със специален магнит. Старият бетон бива натрошен със специални машини, подобни на ножици или челюсти, преди да започне обработката му.

Енергията за цялата дейност идва от едно място - панелите на покрива, обяснява Хуберт. "Взимаме електричество от мрежата

например три седмици или повече. С излишното количество енергия захранваме електрическата мрежа."

Хуберт съзнава, че рециклирането на строителни материали в момента е съпътствано от ограничения. Около десет на сто от материала например все още не може да се върне в икономическия цикъл въпреки усилията на "Феес" и другите хиляди преработващи компании, които сега работят в Германия. Също така повечето от тях действат на местно ниво - превозът на материали на повече от 60 километра е трудоемък и скъп, отбелязва той. "Имаме запитвания дори от Китай, арабските страни", но подобна дейност не е ефикасна на големи разстояния, добавя. В съседна Швейцария транспортът на материалите на дълги разстояния носи дори санкции.

в строителството и според Хуберт проблемът не е само във факта, че не всичко може да се преработи - компанията например не приема гипс и други леки отпадъци. Той говори и за нуждата от политическа подкрепа от централните власти, например мерки, които да насърчат употребата на рециклирани материали. В провинция Северен Рейн-Вестфалия например приетите спецификации в строителството са на границата да задължат компаниите да използват рециклирани материали, но за превръщането им в универсален стандарт ще е нужно още време.