Как овцете и пчелите станаха отново лозари
В малкото градче Бад Кьосен в провинция Саксония-Анхалт, Германия, овце колтучат лозето, а оси и пчели се борят с вредителите вместо пестициди. Завръщането на тази традиционна "работна ръка" не само разкрасява живописните хълмове край долината на река Зале, но има и дългосрочна цел - ограничаването на ефекта от климатичните промени.
На 51 градуса северна ширина и приблизително на средата на пътя между Лайпциг и Ваймар долината, образувана от реките Зале и Унструт, е един от най-северните винопроизводителни региони в Европа. Някога основен за Източна Германия, след 1989 г. той страда от ефектите на силно индустриализираното земеделие, а и от естествените си дадености - хълмист терен и капризно време.
Масивите, разположени по склоновете около реката, някога са се радвали на слънце и ограничени валежи. В последните години обаче екстремното време - периоди на суша с 30-градусови температури, редуващи се обилни валежи от по 30-40 л на квадратен метър - ерозира почвите и допълнително усложнява трудната обработка.
Проблемите карат местната винарна "Клостер Пфорта", наречена на средновековния манастир край Наумбург, да търси изобретателни решения. С проекта LifeVinEcoS, осъществяван заедно с Университета за приложни науки в Анхалт, тя иска да установи научните ползи от забравени в региона техники за отглеждане на грозде - като саденето на зелени пътеки от диви цветя и билки по редовете и използването на животинска сила - или по-скоро апетит - за колтучене и плевене. Инициативата е финансирана с 800 хил. евро от програмата на Европейския съюз Life, чиято цел е да инвестира в проекти за устойчиво зелено развитие и един от три земеделски проекта, които Европейската комисия показа пред журналисти в рамките на кампанията #InvestEU.
Проектът, започнал през 2016 г., е едва в първата от своите четири години. Надеждата на "Клостер Пфорта", която е публична собственост, е резултатите му да убедят останалите винопроизводители да го приложат. На първо време от винарната са развили два микса от семена на 48 диви цветя и билки, ендемични за региона, които цъфтят целогодишно. Приспособени към местния климат, те не конкурират лозите за вода през сушавите периоди, докато ограничават ефектите на ерозията.
Овцете пък се оказват евтин и "нисковъглероден" вариант за обгрижване на полегатите склонове - пуснати да пасат свободно, животните показват естествено предпочитание към тревите, билките и листата на гроздето. А периодичното окастряне на листата на храста, както и на новопоникналите филизи (колтучене) е необходимо, за да достигат слънцето, въздуха, хранителните вещества от почвата и насекомите до зреещия грозд. За целодневна паша в продължение на два периода от по два месеца в годината животните са прекарали средно само 2% от времето си в ядене на плодовете, твърдят от винарната.
Тези техники се оказват и алтернатива на мулчирането (засипването на почвата с материал, който да предотврати израстването на плевели и да задържа влагата). Редовете с диви растения, "обработени" от овцете, привличат повече пчели, оси и пеперуди от застрашени видове, които на свой ред привличат птици и са естествена мярка за борбата с вредителите. От винарната се надяват да докажат, че увеличеното биоразнообразие - от 50% до 60% сред растителните видове - ще привлече повече насекоми и особено диви пчели, чийто брой намалява със стряскаща скорост.
"Клостер Пфьорта" произвежда 21 вида вино, предимно от бели сортове. Целта на LifeVinEcoS не е да увеличи добива на грозде (винарите в Саксония-Анхалт имат наложен от провинцията производствен лимит от 90 хектолитъра на година), а да ограничи ефекта на климатичните промени и отпечатъка на самото земеделие върху природата. А не бива да се забравят и естетическите ефекти, разказва д-р Сабине Тишев, главен експерт по биоразнообразие към проекта. През Бад Кьосен минават едновременно винен, колоездачен и планински туристически маршрут и "Клостер Пфорта" разчита както на производството си, така и на редовни турове и дегустации в ресторанта, магазина и избата си - своя "винен музей", който пази от всички вина, произвеждани в региона.