Хибридна ли е демокрацията на ЕС
Все повече се усилват и разпространяват съмненията за демократичното функциониране на Европейския съюз. Въпросът вълнува активните граждани и елитите (интелектуални, политически и т.н.). Има и безразлични, които не са малко. Това е друг много важен проблем. Недоволството от функциониращата демокрация се адресира най-често към "брюкселска бюрокрация", клише, наподобяващо митологична фигура, виновна за щяло-и-нещяло. Ако въпросната бюрокрация е проблемът, нещата не са чак толкова трудно поправими в условията на добре функциониращата демокрация. Но работата е тъкмо в демокрацията.
Нещо с демокрацията на ЕС не е наред
При демократичните режими е обичайно тези, които са получили властта, да се оправдават за неудачите си с избирателите, които според тях искат повече от това, което фактически дават, а управляваните таксуват бедите в обществото за сметка на управляващите, забравили за предизборните си обещания. В много комплексните общества, обаче, проблемът стои по различен начин. Принципът на модерната демокрация е политическото равенство, което е чисто количествено: един глас е един глас, равен на всеки друг, нищо повече и нищо по-малко. При вземането на колективно обвързващи решения, а тъкмо това е същността на политическата власт, на първо място излиза принципът на компетентност. Качеството излиза на преден план.
Демокрацията може да сътвори умопомрачителни беди. Подобни примери сякаш илюстрират смразяващата народолюбивото съзнание мисъл на Хегел за народа като онова всеобщо, което не знае какво иска. Но в голямата теория и в масовото съзнание се смята, че тъкмо народът знае какво иска и неговата воля има осево значение за функционирането на демокрацията. На референдума гледат като на литургия. Тая политическа болест е разпространена у нас. Но политиката и литургията са несъвместими. Съмненията и отказът от демократичните ценности са опасна съблазън, но е необходимо да мислим върху цитираното заклинание на философа. Не случайно демокрацията остава най-предпочитания между всички изпробвани в историята на човечеството политически режими.
Политическата история на Европа има светли, но и мрачни страници. И едните, и другите са свързани с демокрацията. Работата е там, че сме във времена на непрестанни социални промени, и, както вече са казали други, като че ли
единствената константа е промяната
Уроците от миналото са станали безполезни в настоящето. Това е безпрецедентна в историята на човечеството ситуация. Да мислим с категориите на миналото не е просто старомодно, а твърде, твърде опасно. Настъпва влудяващ разпад на времената, който все още не е осъзнат и осмислен. Миналото е безполезно, бъдещето става все по-непрозрачно.
Според класическата теза за линейното обществено развитие би трябвало функциониращата демокрация да се усъвършенства с натрупването на колективен опит, като резултат на поуки от неудачите, от една страна, и на политическа креативност, от друга страна, но фактическите резултати пораждат скептицизъм и разочарования. Началният красив проект за ЕС е едно, а реализацията му се оказва нещо друго. Демокрацията е в нарастваща зависимост от късно модерната меритокрация. Потънали сме до гушата в амалгама на две разнородни социално-политически конструкции. Мериторкацията елиминира, понякога безцеремонно и неудържимо, демократичните ценности, стандарти и механизми като неефективни: превръща демокрацията във фасада. Това се вижда от публиките, което не означава, че се разбира действителната ситуация.
Понякога разбирането е криворазбиране, което е видно за външния наблюдател, от гледна точка на критическото мислене и критическата публичност. Публиката предпочита да борави с "това да", "това не", но в условията на нарастваща комплексност на социалните отношения такова "подреждане" произвежда хаос. Хаосът е утробата на несигурността. Най-голямата вина е наша – на учените, експертите, интелектуалците. След това са политиците.
Най-важно в политиката са колективно обвързващите решения, а в ЕС те се вземат фактически на основата на меритокрацията. В модерния си смисъл понятието меритокрация означава йерархия на позициите в политическото общество според признати заслуги (качества), приписвани не по наследство, а на основата на рационални, писани правила и стандарти за оценка. Когато експертът казва нещо по въпрос, по който не сме компетентни се смята за разумно да го слушаме.
Ето една социологическа теорема за любителя на социалната геометрия: Колкото по-комплексен е светът, в който живеем, толкова повече се налага да слушаме експертите. И наистина, противното може да се окаже безумие, катастрофа, кошмар, за който сами сме си виновни. Това е в основата на възхода на меритокрацията. За хората, свикнали да се уповават на здравия смисъл разказът за меритокрацията изглежда много убедителен. Но какво става в такъв случай с демокрацията? Тя става хибридна.
Хибриди има, както в природата така и във всяка социална сфера. От овощарството, зеленчукопроизводството и текстила до епистемологията (хибридни знания) и манипулациите на общественото мнение(пропагандата). Има преднамерено и непреднамерено срастване на различни видове в нещо трето, което се нарича хибрид. В категориите на чисто и нечисто се говори за чисти видове и такива, които са нечисти. Не винаги нечисто е в морален или някакъв друг ценностен смисъл. Във връзка с нашумелите в последните години хибридни войни и не само по тази причина се налага негативният смисъл на понятието хибрид. При хибрида от какъвто и да е род се вижда функционалната полза или вреда. Нещо работи, функционално е, но не се знае в какво се състои вътрешната връзка на разновидностите, образуващи нов и различен като цяло вид.
Хибридното знание (епистемологически въпрос) наподобява техническите знания. Срастването на демокрацията и меритокрацията в ЕС е типичен социално-политически хибрид. Това срастване поражда подозрението, че има нещо нередно с демокрацията и основание да се определи тя като хибридна демокрация.
Меритокрацията не е узурпация на власт. Узурпацията е до болка позната в политическата история на Европа. Развитието на демокрацията в късномодерната епоха и специално при реализацията на проекта за обединена Европа (ЕС) е
постъпателното утвърждаване на новия тип меритокрация
Тенденцията поражда тревоги. Ребром поставеният въпрос е дали не настъпва наистина залезът на демокрацията, а заедно с нея и изпепеляването на констелация от европейски социални, политически и екзистенциални ценности. Не, модерната демокрация претърпява трансформация.
Всяка дълбока трансформация преминава през криза.
Настоящата трансформация е най-драматичната в модерната епоха
Демокрацията в чист вид и модерната меритокрация се намират в позитивна поляризация. Това означава, че противоположностите се свързват в едно и в това е хибридът. За да стане разбираем сложният проблем, можем да си послужим с аналогия. Има фундаментални научни открития, чиито последици са много рискови. Става дума за нов тип рискове, когато последиците са непоправими и не могат да бъдат компенсирани по никакъв начин . В такъв случай не може да се приеме за единствено меродавно мнението на учените и експертите. На първо място се поставя информираното съгласие на всички, които евентуално биха понесли вреди. По аналогичен начин стоят нещата и с хибридната демокрация. Избирателите имат последна и решаваща дума, тоест
меритокрацията е ресурс на демокрацията и нищо повече
Някои хора биха възроптали, че тук се прекалява с теорията. Ситуацията на съвременния свят обаче е такава, че всеки член на обществото е необходимо да се чувства, както би казал Кант, пълнолетен гражданин на Европейския съюз. За да избегнем евентуални недоразумения е необходимо да се подчертае, че никой от меритокрацията не е имунизиран срещу критика от страна на демократичните общности. Патосът на тази статия е да знаем какво правим.
През текущата година се провежда (в интервал от 9 години) Петата вълна на European Values Survey, което вече обхваща 47-те европейски страни и региони. В началото на идната година, когато започва Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, ще разполагаме с данните. Разбира се, съвпадението е случайно. Интересно е какво ще ни покажат емпиричните социологически измервания. Още повече, че изследването е лонгитюдно и от най-висока класа. Включени са, естествено, въпроси и за състоянието на демокрацията в европейските страни, отношението към институциите на ЕС и т.н. Надявам се, да се развият в България задълбочени и дългосрочни дебати върху функциониращите в европейските общества демократични ценности – в страните от ЕС и всички останали европейски страни.
Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Проф. Г. Фотев е National Program Director на European Values Study/Survey. Той е действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. Репресиран е от тоталитарно-комунистическия режим. Семейството му е изселвано по политически причини. Дълго време не му разрешават да следва, бил е работник и т.н. Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е директор на Института по социология към БАН. Сред основните му трудове са книгите: Социална реалност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), смисъл на политиката (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна структура на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Българската меланхолия (2010), Сфери на ценностите (2012), Смисъл и разбиране (2014), Човешката несигурност (2016) и др. В чест на проф. Г. Фотев е публикуван монументалният сборник "Светове в социологията" (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.