Какво трябва да съдържа докладът на Европейската комисия
В сряда ще бъде огласен 11-ият доклад на Европейската комисия по механизма за наблюдение на съдебната власт и вътрешния ред. Какво трябва да съдържа докладът, за да бъде обективен и да отчете реално напредъка на България в правосъдието и вътрешния ред? С този въпрос "Дневник" се обърна към експерти, които наблюдават отблизо и анализират съдебната власт през годините.
Биляна Гяурова, Български институт за правни инициативи:
Нито една от 17-те препоръки не е изпълнена в задоволителна степен, а някои съвсем
В януарския доклад бяха отправени 17 препоръки с различна степен на конкретика. Прави впечатление, че политическото говорене до момента като че ли ги сведе само до една - приемането на закон за създаване на гигантски, всепоглъщащ орган за борба с корупцията по високие етажи на властта.
Обективният преглед обаче показва, че нито една от 17-те препоръки не е изпълнена в задоволителна степен. Има такива, които са частично изпълнени - например промените в Закона за администрацията, които следва да засилят ролята на вътрешноведомствените инспекторати - тези промени бяха приети в края на октомври.
Има и такива, които изобщо не са изпълнени - например да се направи проверка на Инспектората на ВСС и да му се окаже помощ по различните механизми за това.
Факт е обаче, че нито изборът на членове на ВСС от парламентарната квота беше достатъчно прозрачен /публичен да, но не и прозрачен/, нито беше направен ex ante анализ на обществените поръчки с акцент върху конфликта на интереси и корупционните практики там.
Една от изтъкваните причини за неизпълнението е, че в рамките на тези 11 месеца имаше служебно правителство и избори. Препоръките обаче не са нещо ново, те са резултат на 10 години функциониране на механизма за наблюдение и са базирани на свършеното дотук. В тази връзка, ако имаше константна политическа воля за тяхното изпълнение /колкото и да е изпразнено от съдържане това словосъчетание/, тези препоръки щяха да бъдат изпълнени независимо от това кой управлява държавата в дадения момент.
Иванка Иванова, "Отворено общество":
В целия ЕС само нашето правителство отказва да носи отговорност за провалите на прокуратурата, но това надали ще го има в доклада
Струва ми се, че има два събития, които са от голямо значение за разбиране на проблемите с нашето правосъдие, но които за съжаление по една или друга причина няма да намерят достатъчно място в доклада на ЕК. Едното е, че за почти година след публикуване на препоръките за реформа в прокуратурата, които бяха плод на отделно експертно наблюдение, все още няма предприети мерки за тяхното изпълнение. Мисля, че в целия ЕС само нашето правителство може да се преструва, че наказателната политика не е елемент от държавното управление и трайно да отказва да носи отговорност за провалите на прокуратурата.
И второ, промените в НПК от август т.г. ще имат негативни последици от гледна точка на положението с правата на човека у нас. За съжаление в показателите, които наблюдава Европейската комисия, не е включен показател за защита на основните права на гражданите. Това е системна слабост на Механизма за сътрудничество и проверка - той развързва ръцете на правителството да затяга до безсмислие наказателната политика, но в същото време не държи сметка, че правата на човека са също ценност на ЕС.
Иван Брегов, Институт за пазарна икономика:
Да видим дали юридическите аргументи ще надделеят над политическите съображения
В тазгодишния доклад очаквам да видя среща на политическите решения и юридическите аргументи.
А аргументите изглеждат внушително по отношение на управленската деятелност:
За по-малко от година ГЕРБ и ДПС и Патриоти, два пъти променят Закона за съдебната власт. Поправките са дързък опит за цялостно оварваряване на средата за работа на магистратите и подчиняване на цялата магистратура на главния прокурор. Това не остана без последици – политиците получиха звучен шамар през лицето от високи европейски институции – Консултативния съвет на европейските съдии и Европейската асоциация на съдиите, където измененията се определят като, цитирам: "... в противоречие с европейските стандарти за независимост на съдебната власт и като такива трябва да бъдат отменени". А българските политици дори нямат смелостта да приемат шамара достойно – нито дума от тях за изложените критики.
Измененията в НПК, с които властта си урежда извънреден съд, тепърва ще бъдат обект на критика и разглеждане и от Конституционния съд.
Антикорупционният закон е особен тип юридически сбирщайн, смесица от три стари закона без обединителен критерий и водещ правен принцип.
Към активността на политиците следва да добавим и активността на мнозинството от вече приключилия мандата си седми състав на ВСС – цялостната му дейност през годината, включително организирането на избори за ВСС от магистратската квота и избор на председател на ВАС, са ярък пример за тоталитарен диктат на безпринципността.
И седмият състав на ВСС, и Министерство на правосъдието бяха особено пасивни по изпълнението на препоръките по Независимия анализ на Прокуратурата на Република България.
А на този фон преди два месеца Парламентарната асамблея на Съвета на Европа огласи критични и неприятни заключения за България – тук върховенството на правото и независимостта на съдебната власт са застрашени.
Да видим дали аргументите ще недделеят над политическите решения.
Калин Калпакчиев, бивш член на ВСС, съдия:
Очаквам докладът да отчете неизпълнението на предходните препоръки и мимикрията на промени с влошаващ ефект
Предходният доклад беше публикуван през януари 2017 г. и съдържаше 17 конкретни препоръки, насочени към утвърждаване на независимостта на съда, ефективност и отчетност на прокуратурата, решителни действия за борба с корупцията на висшите представители властта.
Обективността изисква да се отбележи, че по нито една от препоръките не се отчита дори и минимален напредък, напротив - забелязва се отчетлив регрес.
- Изборът на членовете на парламентарната квота на ВСС се извърши по непрозрачен начин, по познатия квотно-партиен принцип, без отчитане на качествата и компетентностите на кандидатите. Не беше проведено изслушване на кандидатите за членове - липсваше дискусия и обсъждане на ролята и задачите пред ВСС и как предпочетените юристи ще ги реализират.
При едно от поредните изменения на ЗСВ депутатите категорично отказаха да приемат изискването да мотивират подробно как са достигнали до конкретната персонална номинация за член на ВСС. Така за пореден път останаха съмненията за задкулисни и безпринципни договорки;
- Изборът на председател на ВАС разкри за пореден път неспособността и нежеланието на ВСС да провежда процедури за избори на висши представители на съдебната власт, основани на проверка на качествата на кандидатите. Въпреки настояването и публикуването на проверими факти, не се извърши проверка на сериозните съмнения в интегритета на избрания за председател. Въпреки явното професионално превъзходство на единия от кандидатите, отново с кухи и клиширани мотиви беше предпочетен предварително известният фаворит;
- Инспекторатът на ВСС показа липса на капацитет и воля за проверки за почтеност. Въпреки оповестяването на проверими и конкретни факти, не се извърши ефективна проверка по случая със срещата на главния прокурор с бизнесмен партиен функционер и издател;
- Приетите промени в ЗСВ и НПК са сериозен регрес по отношение на статуса на съдиите и ограничаване на независимостта на съда. Без аргументи и сериозни анализи се формира извънреден съд за делата за корупция за определена категория правни субекти;
- Практически липсва изпълнение и напълно се игнорираха препоръките от доклада на Службата за подкрепа на структурните реформи относно прокуратурата и отчетността на главния прокурор.
Очаквано докладът на ЕК по CVM следва да отчете неизпълнение на препоръките от предходния доклад, отказа от реформи, мимикрията на промени и очевидното влошаване на състоянието на съдебната власт, свързано с чувствителното ограничаване на съдебната независимост.