Да следваш мечтите си и да обичаш това, което правиш. С тази нагласа Григор Димитров изминава пътя от очертания с тиксо корт в хандбалната зала в Хасково до третото място в света. През целия път до върха той е подкрепян плътно от родителите си.

Въпреки че идва от спортно семейство, Димитров никога не е бил натоварен с огромни родителски амбиции. И вероятно това е причината да продължава толкова силно да обича своята първа голяма любов - тениса.

В неделя българският тенисист спечели най-престижния турнир извън Големия шлем - финалите на АТП. Той стана първият дебютант, който печели надпреварата на осемте най-добри, от Алекс Кореча през 1998 г. насам.

След страхотното представяне в Лондон - пет победи от пет мача, Димитров се придвижи до третото място в световната ранглистата и завършва годината зад двамата най-успешни тенисисти в историята - Роджър Федерер и Рафаел Надал.

Последна точка в турнира и Григор Димитров се свлича на земята в "О2 арена", обзет от силно вълнение и бушуващи емоции. Следва задължителният поздрав със съперника и съдията. И тогава идва ред на първото действие "извън протокола" - българският тенисист се засилва, прескача рекламната система и неподправено прегръща майка си, а след това и баща си. Личен момент, разкриващ любов и благодарност. Жест, който казва много, без да са необходими думи.

Защото там - извън "О2 арена", светът на спорта е изпълнен със свръхамбициозни родители, които искат чрез децата си да изживеят своите неосъществени мечти. Често пъти те са готови на всичко - дори на психически и физически тормоз, за да отгледат професионален спортист. Подобни методи нерядко водят до резултат, но правят така, че децата да намразят това, с което се занимават.

Като учител по физическо и майка на най-успешния български спортист в момента, Мария Димитрова често се сблъсква с огромни родителски амбиции. "Страшно е. Много родители не разбират същността и ролята на това как да се държат, как да излъчват умереност и спокойствие пред децата, по какъв начин да ги предизвикват, какви думи са подходящи за детето, как да ги мотивират. Всичко трябва да им се разкаже като приказка", казва тя.

В спорта винаги съществува риск талантът да не се реализира. Особено в тениса малцина са тези, които успяват да "оцелеят". Мария Димитрова обаче споделя, че никога не е имала съмнения в пътя, който синът ѝ сам си е избрал, и не се е опитвала да го тласне в една или друга посока.

Голямото желание на родителите на българския тенисист е било той да развива своя талант и да следва мечтите си. "Абсолютно винаги сме били зад гърба му. Това беше неговата мечта, а и наша мечта, защото той това искаше. Нашата роля беше да сме до него и да помагаме. Всичко е било, защото той го е искал, това е неговото желание, неговата любов", разказва тя.

Като повечето родителите семейството на Григор Димитров също е държало най-много на училището. "Това беше най-важното за нас. Ние държахме първоначално на образованието, но после видяхме, че приоритетът е тенисът и вече нямаше как."

Въпреки това те са успели да го мотивират да продължи да учи покрай всекидневните тренировки. "Ходеше на допълнителни уроци по български език, по математика, по английски. Бяхме решили да кандидатства в езиковата гимназия, където аз съм преподавател, за да може да се мотивира да учи. След тренировките ходеше на уроци, с колелото. Беше взел нещата присърце. Беше мотивиран да чете, да се усъвършенства", разказва Мария Димитрова. По думите ѝ това е оказало голямо влияние върху по-нататъшното му отношение към работата.

Когато е на 13 години, Григор Димитров напуска дома си, за да премине към следващия етап в развитието си като тенисист. "Най-голямото ми притеснение беше, че не знам какво прави. Но му имахме доверие. Допусках, че възможностите са хиляди, но му имахме доверие. Знаехме, че той е там, че се чувства добре, че колкото и да е трудно, това е неговото желание, мечтата му."

А как се преодолява тийнейджърският бунт, когато си се насочил към големия спорт и нямаш право на отпускане? "Просто изчакахме моментът да мине. Всичко се изживява. Не съм се опитвала да го контролирам и да му казвам какво да прави. Той твърде малък замина навън, така че в тази тинейджърска възраст малко бяхме разделени. Но аз я усещах с всичките си сетива."

Според нея в това да си родител на професионален спортист няма минуси, а само плюсове. "Това е удоволствие, огромно удоволствие. Нещо невероятно. Всеки ден е различен, всеки ден е променящ. Всеки ден трябва да се грижиш, да го наблюдаваш, да го подстрекаваш, да му даваш сили, да го мотивираш."

Българският тенисист вероятно е наследил от своята майка желанието да обикаля света и да доказва себе си на голямата спортна сцена. "Аз също като малка съм искала да стана известна волейболистка, да играя, да пътувам, да обикалям. Преследвах една мечта, която беше трудна за осъществява", спомня си тя.

Мария Димитрова не смята, че професията, която синът й си е избрал, ги е лишила от нещо в отношенията им. "Между нас винаги е имало взаимна подкрепа и обич. А сега, в такива моменти, е дори още по-силна. Това са миговете, в които се връщаш към корените си."

Що се отнася до философията, която са следвали при отглеждането на Григор Димитров, неговите родители са искали той да притежава "всичките нормални човешки качества". "Да помага, да бъде всеотдаен, да бъде състрадателен, да обича това, което прави", споделя майка му.

Е, и на някои чисто практични уроци. "Да се научи да готви, да се научи да чисти, да си подрежда дрехите", допълва с усмивка Мария Димитрова.