Синият приток от спестявания към хърватската борса качи цените на акциите на рекордни нива, но има риск пазарът на прегрее, се казва в анализ на агенция SeeNews. Все повече хървати виждат във фондовия пазар възможност за реализиране на големи печалби заради високата възвращаемост и пренасочват спестяванията си от банките към инвестиционните фондове и директните инвестиции в акции. Това е логичен процес, тъй като годишните лихви по депозитите в хърватските банки варират между 4% и 6%, докато възвращаемостта от фондовете е най-малко 20% годишно, обясняват специалистите. Общият обем на активите на инвестиционните фондове в Хърватия е достигнал 15.2 млрд. куни (2 млрд. евро) през декември, което е със 73% повече в сравнение с началото на 2006 г. В същото време депозитите в търговските банки в страната възлизат на 165 млн. куни за ноември.

Притокът от парични средства заедно със сравнително слабия ръст в броя на предлаганите акции са оказали силен натиск нагоре върху цените на книжата, търгувани на пазара, обясняват местните брокери. Въпреки това има сериозен риск от срив на борсата, ако някой от по-големите играчи реши да се оттегли от борсата, която все още е считана за сравнително малка.

Още през миналата година анализаторите предупредиха, че хърватските акции вече са надценени и няма възможност да се повтори годишната възвращаемост от 50%, която някои взаимни фондове постигнаха. Въпреки това еуфорията на борсата продължава и акциите почти ежедневно стигат поредните си исторически максимуми в последните седмици. От началото на годината основният борсов индекс в Загреб е прибавил 14% към стойността си. Преди ден показателят за пореден път регистрира рекордна стойност от 3661.08 пункта. Така само за месец Crobex достигна прогнозите на анализаторите за ръст на пазара между 10% и 30% за цялата година. Като цяло очакванията на специалистите бяха, че търговията на борсата ще забави темпото си тази година, след като през 2006 г. Crobex регистрира ръст от 61%, воден най-вече от еуфорията, предизвикана от проточилата се сделка за закупуването на фармацевтичния гигант "Плива". Засега обаче няма явни индикации това да се случи. В момента на пазара има голям натиск от страна на търсенето и сравнително слабо предлагане, обясняват анализаторите. По думите им много фондове са инвестирали в най-ликвидните акции, като по този начин са повишили цената им дотолкова, че сега не могат да ги продадат, и по този начин се е образувал вакуум. Колкото по-високи са цените, толкова по-голям е рискът от срив, допълват те.

През миналата година хърватските институционални инвеститори са държали 43% от акциите, чуждестранните са разполагали с 32%, а делът на физическите лица е бил 9%. Освен хърватските фондове най-активни на пазара са словенските и австрийските. Повечето от останалите световни фондове вече са напуснали хърватския пазар и в момента няма инвеститори от повечето западноевропейски страни, които считат пазара за силно надценен по всички показатели и се пренасочват към България, Румъния и Украйна, коментират местните анализатори. Вече се наблюдава и тенденцията някои от хърватските фондове да се пренасочват към борсите в съседните на Хърватия страни - Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора.