Прераждането на "Дръзки"

Прераждането на "Дръзки"

Силуетът на "Дръзки" едва се отличава на хоризонта- тъмносивият му корпус се слива с фона от облаци. Въпреки лошото време, десетки посрещачи- близки на моряците, очакват фрегатата на кея във военноморска база Бургас. Всички са любопитни да видят военния кораб и са нетърпеливи да открият на борда му своите близки.
"Дръзки" бавно се приближава към брега и очертанията му все по- ясно изплуват на фона на дъждовното небе. Датата е 2 ноември 2005 г. - корабът ще акостира за пръв път в българско пристанище, след като е изминал 3700-те мили от Белгия до Атия за дванадесет дни. Ескортират го четири кораба и вертолет Ми-14. Екипажът му все още е смесен - от наши и белгийски моряци.
Ритуалът по приемането в български води е делови - редът не се нарушава дори от невръстните малчугани, присъстващи на посрещането. Погледът ми се спира на кукла, окачена на един от спасителните пояси на борда. Тя е единственият цветен предмет, открояващ се от неизменно сивите краски - задължителни за елементите на плавателните съдове с предназначението на "Дръзки". После разбирам, че куклата е подарък от белгийски моряци - талисман.
Каюткомпанията
Външно корабът много прилича на всички свои събратя, закотвени на близките кейове. Само че е много по-голям - дължината му е 106 метра и е широк 12 метра. Има два дизелови двигателя и гази на 5,4 метра дълбочина. Корабът може да развие скорост от 20 възела. Окото на специалист веднага би различило модерното оборудване - стомилиметрово оръдие, противокорабни и противовъздушни ракети с радиолокационно насочване. Навигационните уреди и информационна техника на борда са от последно поколение.
"Дръзки" бе купен от Министерството на отбраната за сумата от 23 милиона евро. Фрегатата е направо комфортна в сравнение с плавателните съдове, които до момента са на въоръжение у нас. Убеждавам се в това, когато командирът капитан трети ранг Панчо Панчев ни въвежда в каюткомпанията - просторен и много изискан салон, в който зад махагонов бар моряк в безупречна униформа предлага димящо кафе. Подслаждаме напитката с белгийска захар на бучки - подробност, която прави впечатление на всички. Корветата "Дръзки" има 270 помещения, в които по време на плаване могат да живеят и работят офицерите, моряците и обслужващият персонал. Наред с военните задачи, които корабът може изпълнява, той може да участва в миротворчески операции и спасителни акции при евентуални бедствия и аварии.
Пилешка супа
Каютите на матросите са малки, с дискретно закрити от сини завеси двуетажни легла. Офицерските спални са по-широки и комфортни, дори луксозни - повоенному, разбира се. Внушителна и елегантно мебелирана е кухнята - от нея се носи аромат на току-що свалена от печката пилешка супа, която готвачът дори ни предлага да опитаме. Някой се шегува, че всеки един от гостите с удоволствие би се включил в някоя от предстоящите мисии на екипажа с мисълта, че е тръгнал на морски круиз.
Миризмата на машинно масло, студеният хлад на стоманените стени и тежките, боядисани в тъмносиво люкове по коридорите обаче ни напомнят, че се намираме в сърцето на истински военен кораб, с чиято техника шега не бива. Уверяваме се в това, когато влизаме в командната зала - мястото, от което се управляват оръжията на борда. Сложната техника наистина вдъхва респект.
За аматьорите в плаването на борда на военен кораб има един интересен израз, който неминуемо ги впечатлява, щом чуят разговор между матроси или морски офицери - "ние сме на море", казват те, щом трябва да обяснят по телефона например, че корабът им е напуснал пристанището. За повечето хора този израз обикновено означава, че са на курорт курорт, а не на работа.
Историята
"Дръзки" е третият кораб в историята на българските военноморски сили, носещ това име. Във варненския военноморски музей може да бъде видян единият от неговите предшественици - легендарният миноносец "Дръзки", чийто екипаж се прославил с точната си стрелба по време на Балканската война. На 8 ноември 1913 г. флагман от българските кораби "Дръзки", "Смели", Строги" и "Летящи" нападнал най-известния през XX век турски боен кораб - крайцлера "Хамидие". Торпедният залп на "Дръзки" тогава уцелва "Хамидие" и едва не го потапя. Корабът е ремонтиран, модернизиран е многократно и остава в строя до втората половина на 40-те години. През 1938 г. дори прави приятелско посещение в пристанище Варна.
Това, което се случва с нападателя на "Хамидие", миноносеца "Дръзки", скоро след това е малко тъжно, но с добър край. На 15 октомври 1942 г. той потъва на кея във Варна, когато на борда му поради неправилно съхранение на барут избухва взрив. Скоро след това торпедоносецът е изваден от водата, ремонтиран и отново включен в състава на военноморските сили.
През 1950 г. е бракуван и разоръжен, след което съдбата му отрежда недотам славна роля - едното му оръдие, димоходът му и още някой дребни атрибути са демонтирани и поставени на еднотипния торпедоносец "Строги", а корпусът на "Дръзки" е предоставен за използване по време на учения като плаваща мишена. По-късно останките на легендарната машина са транспортирани до гара Горна Оряховица, където престояват известно време в очакване да бъдат претопени като старо желязо. Щастието обаче се усмихва на ръждясалия корпус - ражда се идеята корабът да бъде превърнат в музей. "Дръзки" от Балканската война е върнат във Варна, реставриран е и на 21 ноември 1957 г. командващият тогава Военноморските сили контраадмирал Бранимир Орманов го открива тържествено като музей. На церемонията присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов - командир на "Дръзки" в нощта на 8 ноември 1913 г., когато се развила атаката срещу турския крайцер.
Първият "натовец"
"Дръзки" от XXI век - първият натовски кораб на България, е с екипаж от 160 души. От тях 78 са преминали през специализирано осеммесечно обучение в Брюж, Белгия, а останалите им колеги са се обучавали в нашата страна с помощта на белгийски инструктори. Преди да стане собственост на България, белгийският гигант се е казвал "Ванделаар". Произведен е през 1977 г., а през следващата е приет на въоръжение във флота на Кралство Белгия. От същата серия са произведени още две фрегати. Преди да бъде купен от България, корабът е основно модернизиран. Ремонтът му е извършен от и за сметка на Кралство Белгия. Той е на стойност 30 милиона евро. Справката показва, че цената на нов кораб от същия клас е 300 милиона евро.
Когато България трябваше да плати за фрегатата "Дръзки" 23 милиона евро, това предизвика бурни дебати на тема дали е нужно да бъде направена точно такава инвестиция. Мненията бяха крайни. Много бяха привържениците на тезата, че все пак е добре флотът ни да бъде донякъде модернизиран - толкова, колкото можем да си позволим. До консенсус, така и не се стигна.
Мисиите
Досега "Дръзки" е участвал в няколко мисии. Последната - участието в операцията ЮНИФИЛ край бреговете на Ливан за срок от два месеца, приключи наскоро. Преди това нашият кораб се включи в учението "Актив индевър" в Средиземно море.
При завръщането си фрегатата и екипажът й бяха посрещнати, както подобава - с военни почести. Една година след първото акостиране на "Дръзки" във военноморска база Бургас пристанищният кей отново е изпълнен с посрещачи. Датата е 20 декември 2006 г. Много от хората, които сега са тук, са същите, които първи зърнаха кораба от български бряг - пак нетърпеливи и развълнувани. Екипажът е бил на море 1645 часа, изминал е 17 870 морски мили. Сълзите от радост, усмихнатите лица, поздрави и пожелания...
Датата на следващото отплаване на "Дръзки", когато моряците отново ще сe сбогуват със семействата си, още не е определена.