Четвъртото национално събрание на ГЕРБ, на което Бойко Борисов бе преизбран за лидер, протече приспивно-скучновато, без каквато и да било драма или истинска интрига. По-динамични вероятно са заседанията дори на "Единна Русия". Макар и формално, разбира се, в партията на властта в Русия поне има някаква привидна диверсификация на политическите ресурси. От кумова срама, както се казва, лидер не е Владимир Путин, а Дмитрий Медведев.

("най-добрият политически организатор в Европейската народна партия (ЕНП)" или Цветанич, както го нарече зам.-председателят на най-голямата партия в Европейския парламент – Дара Мърфи) да бъде избран за водач на ГЕРБ, а Борисов да е премиер или президент. За сметка на това у нас чрез ГЕРБ действа добрият стар принцип "вся власть советом"...

Приликите между двете управляващи партии далеч не свършват дотук. Също като ГЕРБ създадената през 2001г. "Единна Русия" се определя като дясноцентристка формация, защитава "консервативни ценности", крепителка е на православната църква. Владимир Путин, човекът на службите, е майстор на спорта по самбо (1973 г.) и джудо (1975 г.), бодигардът на Тодор Живков – Бойко Борисов е каратист (7-ми дан) и т.н.

По същество. Правят впечатление

заявената решимост да не се коалира с БСП и тезата на Борисов, че ГЕРБ не се колебае да се раздели с "верни и предани хора", които са "сгрешили".

Похвална е принципната позиция, записана в нарочната декларация, прочетена от Борисов на форума, че ГЕРБ "сега и в бъдеще" няма да се коалира със Столетницата. Но това категорично становище звучи по-скоро като политическо заклинание. Нормално и естествено е управляващата партия, която е член на ЕНП, да не желае да работи с определяната в продължение на години като основен политически противник БСП - формация, принадлежаща към Партията на европейските социалисти (ПЕС). В този смисъл, въпросната декларацията е ненужна. Дори "лошите", "злонамерени" към ГЕРБ анализатори напоследък забравиха да повтарят тезата, че се готви коалиция, брак по сметка между партиите на Бойко Борисов и Корнелия Нинова.

Изглежда, че целта на заклинанието е друга – чрез димната завеса на патетичните уверения в принципност да се приспи партийният актив, както и общественото мнение за това, че ГЕРБ може да прибегне на светло до услугите на други партньори със съмнителна репутация. Като ДПС, например.

Вместо това Борисов подхвана рефрена за това, че "етническият мир в България е безалтернативен", а хората от другите религии са "не само наши сънародници, но и братя". Чудесно е, че министър-председателят е прозрял този факт, но дали по този начин не протяга ръка към резервната гума на кабинета – ДПС, която и към момента е във властта чрез фигури като министър Емил Караниколов?

По-любопитна обаче бе позицията на Борисов, че ГЕРБ е и ще продължава да бъде "сурова и жестока към кадри, които цял живот са си градили кариерата", но "не са внимавали". Друг (т.е. не като на БСП, които оставили Иво Христов да бъде депутат въпреки изказването му за дебилите) бил "аршинът" на ГЕРБ, затова "народът ги избирал" три пъти. Дали обаче това твърдение на Борисов отговаря на истината?

Вярно е, че в ГЕРБ напоследък, покрай скандалите, имаше доста оставки – на министър Николай Петров, на Антон Тодоров, на Делян Добрев. Но дали цялото политическо доверие е снето веднъж и завинаги от компрометираните кадри, или стратегията е те да бъдат прибрани под заслон, преместени от един партиен джоб в друг (или от една банка кадри в друга, ако това ви звучи цинично), докато не премине "зимата на нашето недоволство"?

Обективността изисква да признаем, че ГЕРБ отбеляза известен прогрес в сравнение с първия си мандат (2009 - 2013 г.), когато кадровата политика на партията на Борисов беше нейната ахилесова пета. Например Калина Илиева, скандалната шефка на фонд "Земеделие", дъщерята на ръководителя на пожарната в София, която получи три години условно заради фалшифицираната си диплома от Берлин, потъна вдън земя, изчезна от полезрението.

Симптоматичен обаче е фактът, че един друг герой от тези славни времена, иригаторът Георги Харизанов, преди броени дни беше назначен за директор на свързвана с Делян Пеевски телевизия "Европа". За никого не е тайна, че тази медия поддържа ясно изразен проправителствен курс. Докато БСП се накани да си направи телевизия, ГЕРБ вече имат няколко.

Дали в светлината на тези факти, можем да заключим, че кадровата политика на ГЕРБ е претърпяла радикална модификация, решително е еволюирала? Вижте, навсякъде, включително в страните с функциониращи демократични политически системи, има медии, които клонят към една или друга партия или интереси. Въпросите обаче са други – на кого се гласува доверие и преди всичко

за характера и облика на самите "мениджъри", които правят тези проникновени "селекции"?

Една мъдра източна поговорка гласи: "не е важно да имаш син, важното е да имаш ученик". Всеки меценат, всеки патрон, всеки сенсей, всеки сенпай вижда в своя подопечен или протеже поне нещо от себе си. Сенпай и кохай не могат един без друг, така казват японците. В любовта на ментора към неговия довереник винаги има преплетени нарцистични нишки. Какво тогава се крие в несекващия ласкав поглед на управляващата партия към хора с присъди за рекет, разследвани за заплаха за убийство и обир, прескачащи с лекота между напоителните системи, журналистиката и политологията с помощта на членството си в ГЕРБ и една вездесъща диплома за средно образование?

Въпросът е реторичен. А аршинът изглежда остава крив.