Красотата на планината, дала името на нашия полуостров, не свършва с границата ни със Сърбия. Само на няколко километра от другата страна на границата човек може да се наслади на не по-малко внушителни природни гледки.
Красотата на планината, дала името на нашия полуостров, не свършва с границата ни със Сърбия. Само на няколко километра от другата страна на границата човек може да се наслади на не по-малко внушителни природни гледки. Единият от най-лесно достъпните и красиви водопади е 35-метровия бигорен водопад, намиращ се на самия път между Пирот и Княжевац. 
Част от най-високите водопади в Сърбия, някои от тях явяващи се притоци на река Яворска, са разположени в национален парк Стара планина, приблизително от отсрещната страна на връх Копрен. Пътят до малките населени места в района на парка, макар и сравнително тесен, е добър, но до самите водопади пътят е непроходим за лека кола. Почти... 
На практика част от трасето може да бъде изминато дори и с кола, но все пак рискът от затъване в коловозите от червена кал или среща с някой по-голям речен камък при прекосяването на някой приток не е особено желателно. На снимката - 40-метровият Чунгулски водопад. 
Оттам нататък човек трябва да разчита основно на своите крака и осветлението, което си е взел. Пътят до самите водопади е маркиран (червената боя по дърветата все още си личи), но на места се виждат умишлено счупените указателни табели. 
И все пак красотата на водопадите си заслужава лутането и губенето на време, което е още по-силно осезаемо в късите ноемврийски дни. На снимката - поредният красив миниводопад малко преди смрачаване. 
И един истински водоскок в "синия час".п.с.Равносметката - приблизително 18 км ходене в кал, хлъзгави речни камъни, нападали клони и дървета... с две думи, струваше си. :) 