Британски колега ѝ предлага след референдума да кандидатства за гражданство - уменията ѝ са ценни - но тя отказва. "Уважавам вота, но няма да се огъна пред него... (Брекзит) те кара да преоцениш живота си. Работя много. Не са ми вдигали заплатата от 4 години. Сега ми казват, че не искат имигранти? Какво още правя тук?"

Седемнайсет месеца след като Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, много европейци също гласуват - с краката си, отбелязва "Ню Йорк таймс". Само в периода от референдума до м. март напусналите бяха 122 000 души, а потокът от новопристигащи се забави.

В Лондон - град, дълго поддържан от европейски банкери, строители и бармани, отпътуванията вече се усещат болезнено. Строителните компании и кафенетата все по-трудно набират персонал, водещи университети се притесняват как ще задържат талантливи студенти. Никъде обаче притесненията не са толкова силни, колкото са в прословутата и вече претоварената здравна система NHS.

Проблемът всъщност е отпреди Брекзит - NHS от години се нуждае от кадри, а днес незаетите места за медицински сестри са близо 40 000 - но те досега се намираха лесно в Европа. Това важеше в най-голяма степен за Лондон, където делът на сестри от континента е около 10% - два пъти колкото средния за страната. В известната болница "Кингс колидж хостипал", където работи Таня Пардела, не достигат 528 медицински сестри и акушерки и 318 доктори.

Сигурно е, че Брекзит ще затрудни и оскъпи наемането от континента, както вече хвърли сянка на съмнение за статута на европейските граждани, които живеят в Обединеното кралство и които се опасяват за работните си места, правата си, пенсиите си и достъпа до здравни грижи на фона на споровете между Брюксел и Лондон.

Именно заради тази несигурност някои европейски граждани, работещи в здравния сектор, или напускат, или си мислят да го направят. В годината след референдума почти 10 000 души от ЕС са напуснали NHS. За този период броят на медицинските сестри от ЕС, регистрирали се, за да практикуват във Великобритания, е спаднал с почти 90%.

Засега не може да се говори за масово напускане на здравната система в посока към континента, нетният прираст на работещите дори е бил положителен в годината след референдума. Тенденциите обаче се очертават: броят на европейците, които напускат системата, нараства, а на тези, които се присъединяват, намалява. Според Том Колклоу, говорител на Кралския колеж за медицински сестри в Лондон, сестрите изнемогват в крилата, където не достига персонал, насред най-голямата криза на кадри в историята на стоицата. "Ако онези европейски колеги, които още не са напуснали, не получат категорично право да останат, самата сигурност на здравната система на Лондон ще е под заплаха."

С философията си за безплатно и всеобщо здравно обслужване NHS e стълб на идентичността на Великобритания след Втората световна война, наричан от бивш министър най-близкото, което британците имат до национална религия. Един от гвоздеите на церемонията по откриването на Олимпийските игри през 2012 г. беше танц на истински медицински сестри, които в края на съчетанието си застанаха така, че телата им да образуват буквите NHS.

Фалшива новина за здравната система беше и ключова в кампанията за Брекзит, след като поддръжниците на напускането твърдяха, че излизането от съюза ще позволи 350 милиона паунда седмично (при сегашния курс 394 милиона евро) да се връщат от Брюксел в Лондон. Това се оказа лъжа - цялата вноска на Великобритания в европейския бюджет е 166 милиона седмично. "Щяхме ли да спечелим без (аргумента за) имиграцията? Не. Щяхме ли да спечелим без този за 350-те милиона и NHS? Всички наши проучвания и близките резултати дават силен сигнал, че (отговорът е) не," написа по-рано тази година главният стратег на кампанията за напускане Доминик Къмингс.

В "Кингс колидж хоспитал" бяха настанени оцелелите от терористичните атаки в Лондон от последно време и пожара в "Гренфъл тауър". От 9300 души клиничен персонал всеки седми има европейски паспорт, който не е на Великобритания. При скорошна неделна служба в параклиса на болницата свещеникът изрича молитва, която трябва да пази от "ефектите на Брекзит". Шели Долън, шеф на медицинските сестри и на акушерското отделение в болницата, казва: "NHS е в ДНК-то на Великобритания. Европа в ДНК-то на NHS."

Александра Чундерликова, медицинска сестра от Словакия, си спомня идването си през 2003 г., преди присъединяването на родината ѝ към ЕС, и чакането на опашка за виза в четири сутринта. "Питам се дали пак ще стане така?" казва тя.

Сирил Ноел, доктор от спешното отделение, е роден във Франция англофил. Залага 200 паунда на Брекзит, за да има "поне едно положително нещо в него". Близо 1500-те паунда, които печели, обаче едва ще му покрият таксите за британски паспорт, а и в момента той не е в настроение - въпреки силно положителните си чувства към страната тези към хората, поискали да се отърват от европейците, са смесени. "Психологически Брекзит имаше огромен ефект. Чувствате се отхвърлени като група." Според него Брекзит има пет етапа: "Шок... отричане... гняв... депресия... приемане." След гнева заради инциденти, свързани с европейци във Великобритания - от намушкване на човек, говорил полски, до погрешно изпратените писма за депортация - и укротяването му Ноел е приел, че е време за промяна: новата му работа е в болница в Дубай.

В отдела за чернодробни операции в болницата "англичаните са малцинството", а обликът е европейски разказва австриецът д-р Георг Ауцингер. Клиничният му директор е ирландец, академичният - испанец. На Ауцингер сега му се налага да назначи 407 медицински сестри и доктори за новото интензивно отделение на болницата. За миналия месец обаче нито един европеец не е кандидатствал за старши консултант, а "преди поне една трета от кандидатстващите бяха европейци", казва той. Добавя, че би се радвал да наема британци с подходяща квалификация, но "няма достатъчно доктори и медицински сестри в тази страна... Обучаваните не са достатъчно, за да покриват нуждите."

Заради провала на спешен правителствен план за обучаване на сестри ръководството на болницата обмисля да замени една миграционна група с друга - ще опита да работи с филипинци, австралийци и индийци, но това ще е съпътствано от 4000 паунда разходи за виза и бюрокация на човек за няколко години, а преди новият кадър да започне работа, може да минат месеци. От друга страна кампанията по набиране на кадри в ЕС е спряла, защото на кандидатите не може да се гарантира статутът им.