Духовенството в Белград е решено да не признава македонската църква, пишат сръбски медии
Сръбските власти така и не са реагирали официално на решението, дошло от Българската православна църква да протегне ръка при искането на МПЦ да ѝ помогне за установяването на каноническия ѝ статут. Повечето сръбски издания обаче отразиха, а някои и коментираха ситуацията, цитирайки източници от Сръбската православна църква (непризнаваща църковната институция в Скопие).
Македонската православна църква - Охридска архиепископия се самообяви за автокефална през 1967 г., но е непризната от никоя друга православна църква. Според сръбското списание "Мондо" спорът никога няма да се реши, тъй като възможностите за това са били изчерпани със смъртта на предвождалия църквата по това време сръбски патриарх Герман. Цитиран е публицистът и социолог, заминаващ се с въпросите на религиите Мирко Джорджевич, с думите: "Докато сме една държава, която се нарича Югославия, може да съществува само една православна църква. Когато Югославия се разпадна... и когато почина патриарх Герман, този случай стана по-сложен."
Според в. "Политика" решението е възбудило църковните кръгове в Белград, а Светият архиерейски синод на сръбската църква подробно е обсъдил ситуацията на редовно заседание. Вестникът пише, че представителите на синода са били "изненадани" от решението на Българската патриаршия и се надяват, че София ще продължи да признава Охридската архиепископия начело с Йован Вранишковски за законната каноническа църква.
"Политика" отбелязва още, че Сръбската православна църква е издала потвърждение за автономия именно на Православната охридска архиепископия, която обаче заявява лоялността си към Белград. Изтъква се връзката, която управляващите в Белград виждат между действията на МПЦ и идването на власт на премиера Зоран Заев тази пролет, довело според историка Александар Ранкович до "събуждане на българофилските течения във всички структури на обществото". По думите му и ходът на македонските власти, и решението на БПЦ са в разрез с канона, а последната няма право да представлява МПЦ заради разкола със СПЦ и действията ѝ представляват намеса във вътрешните работи на СПЦ.
Източници от сръбската църква казват за "Политика", че "на православния народ в Македония не му се ограничават никакви права" и този факт е потвърден не само от каноничното право, а и от най-висшите правни актове на Европейския съюз. Вероятно се има предвид решението на няколко ортанизации (сред които не е Европейският съюз, а Съветът на Европа), че Йован Вранишковски - главата на Православната охридска архиепископия под юрисдикцията на СПЦ - е бил неправомерно задържан и осъден след обявяването на литургийно и канонично единство със сръбската църква в началото на миналото десетилетие.
"Блиц" отразява случващото се единствено с новината за решението в София, като спекулира, че БПЦ може и да реши да признае МПЦ, защото това би се харесало на българските националисти.
От друга страна, много македонски медии цитират материал на "Ройтерс", според който събитията между духовниците в София и Скопие едва ли ще бъдат приветствани от други православни църкви, преди всичко от Сърбия и Гърция, в регион, където верската идентичност често е свързана с националистически страсти и политика.