Хиляди съкратени работници може да не получат неизплатените им заплати
Хиляди работници, които са били съкратени заради фалит на работодателя им, може да не получат заработените си и неизплатени заплати. Това стана, след като социалната комисия в парламента прие на второ четене днес промени в Търговския закон и други нормативни актове.
Проблемът е, че за да получи един съкратен работник неизплатените му преди фалита на предприятието заплати, трябва да е започнало производство по несъстоятелност. Освен това в момента в закона има изискване производството да е започнало три месеца след прекратяване на трудовото правоотношение на работника, в противен случай той няма да получи парите си. Трябва и да има орган, които да може да иска започване на производство за несъстоятелност, какъвто към момента няма. На теория работодателят може да иска, но той няма интерес, защото всички негови служители тогава ще могат да си търсят неизплатените им заплати.
Какво предлага омбудсманът
Така се стига до над 3000 жалби до националния омбудсман Мая Манолова и протести на съкратени работници през септември, когато служители от фалирал хипермаркет, миньори от Бобов дол, шивачки от Дупница и други излязоха пред парламента и искаха законови промени.
Омбудсманът е искала от едната страна да се определи орган, който може да иска откриване на производство по несъстоятелност, когато работодател не плаща заплати и да отпадне изискването за срок от съкращаване на работник и откриване на това производство, защото то често се бави много и се засягат правата на работниците. Тя иска и тези промени да влязат веднага в сила. По сметки на Главната инспекция по труда става дума за неизплатени над 30 млн. лв., но те не са проверили всички случаи на фалирали фирми, обясни Манолова.
Какво гласува социалната комисия в парламента
Депутатите от социалната комисия се съгласяват с омбудсмана за определяне на орган, който да инициира производството по несъстоятелност. За такъв е определена Главната инспекция по труда (ГИТ), която ще може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност, когато констатира, че даден работодател не изплаща заплатите на служителите си. Комисията обаче приема да има срок между съкращаването на работника и откриването на производство по несъстоятелност, извън който служителите на фалиралата фирма няма да могат да си търсят парите. Народните представители увеличават срока от 3 на 12 месеца.
Откъде идва проблема
Разпоредбите в Търговския закон, които уреждат, че ГИТ ще може да иска откриване на производство по несъстоятелност, трябва да влязат в сила от 1 юли. Дотогава няма орган, който да иска това за заварените вече случаи, при които някои служители са съкратени още април/май тази година. След като има срок от 12 месеца за започване на производство по несъстоятелност от съкращаването им, те на практика няма да могат да получат парите, които са заработили.
Манолова в сблъсък с депутатите и социалния министър
"Тези пари са налични. Има 250 хил. лв. във фонда за гарантиране на вземанията. Но хората нямат достъп до тях. Просто държавата ще си ги пази тези пари. Те не са публични. Събрани са от работодателите в един солидарен фонд в изпълнение на европейска директива", обясни Манолова. Според националния омбудсман проблемът може да бъде решен много лесно с малка промяна в закона и с повече работа на администрацията.
"Лошата новина е, че тези хора няма да могат да си получат заработеното от фонда за гарантиране на вземанията при фалит на предприятия заради комфорта на чиновниците от Главната инспекция по труда", коментира още Манолова.
Социалният министър Бисер Петков пък заяви, че не може да приеме изказването, че това се прави за комфорта на ГИТ. По думите му инспекцията и сега изпълнява ангажиментите си и от началото на годината, благодарение на техните усилия са изплатени 14 млн. лв. забавени заплати на работници. "Но тук не става дума само за контрол, а и за инициатива за откриване на производство по несъстоятелност, което е отговорно действие", коментира Петков. И обясни, че е нужно време, за да се осигури допълнителен бюджет и допълнително служители за инспекцията, за да поеме тя тази нова и несвойствена ѝ функция. Затова е било прието само тези текстове да влязат в сила от 1 юли 2018 г.
На въпрос защо за това не е помислено по-рано, след като проектът е в парламента от няколко месеца, Петков заяви, че конкретното предложение е ново - от една или две седмици. Преди това е имало различни варианти първоначалният вариант е било това да е управителят на НОИ, след това омбудсманът предложила да бъде тя самата, след това имало предложение да е шефът на НАП, накрая се е стигнало до ГИТ. "По принцип го подкрепихме (предложението - бел.ред.), но отговорният подход към поемане на всяка нова отговорност е да бъдеш подготвен за нея", обясни Петков.
Той обаче не можа да отговори на въпроса дали тези промени означават, че заварените случаи на няколко хиляди работници, за които разказа Манолова, са загуби безвъзвратно парите си. Министърът каза, че не е запознат подробно с изявлението на омбудсмана и не може да го коментира в детайли.
На въпроса не е ли по-правилно, след като ГИТ ще заработи с новата си функция от 1 юли, поне да няма срок от 12 месеца, за да могат съкратените тази година работници да получат парите си, след като инспекцията инициира производство по несъстоятелност, Петков обясни, че предстои този законопроект да бъде гласуван в зала и от волята на депутатите ще зависи крайният му вариант.
Какво може да се случи
Мая Манолова изрази надежда, че депутатите ще премислят и ще променят законопроекта, когато той влезе в пленарна зала за гласуване на второ четене. Министър Бисер Петков заяви: "Аз предполагам, тъй като нещата стават в движение, че още веднъж ще бъдат огледани всички текстове, защото става дума за мисля, че шест закона. Те трябва да бъдат добре стиковани."