Новината, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще признае днес Ерусалим за столица на Израел, бе посрещната с остри критики от арабските и мюсюлмански държави в региона, както и от европейските партньори на САЩ Франция и Великобритания.

Палестинският представител във Великобритания Мануел Хасасиян заяви пред Би Би Си, че промяната ще е "смъртоносна целувка" за мирния процес, насочен към създаване на две държави, и че този жест би бил равносилен на обявяване на война.

През 1948 г. градът бива разделен, а през 1967 г. Израел анексира източната част на града – ход, който не получава одобрението на международната общност. Всички посолства на други държави се намират в Тел Авив.

Позицията на всички досегашни американски президенти е била, че статутът му трябва да бъде част от преговорите за решаване на конфликта. Това предвиждат и мирни споразумения между Израел и палестинците от 1993 г. Макар през 1995 г. Конгресът да приема закон, който признава града за столица, на всеки шест месеца държавният глава подписва отлагане на влизането в сила нa акта.

На теория Тръмп би могъл да признае Ерусалим за столица и на Израел, и на бъдеща палестинска държава – което да подчертае подхода към решение с две държави.

Според кореспондента на Би Би Си Барбара Плет-Ъшър няма друга причина президентът да подходи към проблема точно сега, освен за да изпълни предизборното си обещание и да угоди на произраелски настроените си избиратели.

По информация на в. "Гардиън" ключова роля играе Саудитска Арабия, която притискала палестинския президент Махмуд Абас да приеме мирен план за палестински контрол върху анклавите в Западния бряг, разкъсани от територия, на която се намират израелски заселници, и предградието на Ерусалим Абу Дис за столица. Според информацията на в. "Ню Йорк таймс" сделката е изработена между зетя и съветник на Тръмп Джаред Къшнър и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман.

Градът е бил разширяван два пъти в петдесетте години след анексацията, припомня Никълъс Блинкоу в текст за в. "Гардиън". "В него има палестински градове, села и бежански лагери, както и израелски заселнически селища. Женевската конвенция съществува в комбинация със законодателството за човешките права, което означава, че Израел носи отговорност за живота на стотици хиляди души. В тези граници Израел владее лишени от права и живеещи в беззаконни общности, където злоупотребата със субстанции е ендемична, а здравеопазването е слабо или несъществуващо", казва той. "Ерусалим не е разделен, беден и неуправляваем заради международното право – тази ситуация произхожда от териториални амбиции, отприщени от война. Поредица израелски правителства не успяха да се справят със създадените от тях проблеми и нямаха политическата вола да сключат мир, който да позволи на палестинците да контролират живота си. Вместо да си признаят това, израелските лидери забъркват правната рамка, която дефинира състоянието на града."