Кой е Васил Димов Хаджигендов?

Васил се ражда през късния ноември на 1891 г. в града на сто¬те войводи – Сливен. Произхожда от възрожденско семейство и е син на известния общест¬веник Димо Гендов от Калофер. Васил получава началното си об¬разование в родния град, а гим-назия завършва в София. Още в тийнейджърските си години попада на едно от чудесата на времето си – игрален филм. Бла¬годарение на бистрия си ум и зародилия се голям интерес към филмовото изкуство е приет в театралната трупа на "Сълза и смях".

Гендов получава дос¬та добро образование за вре¬мето си и е възпитаник на виенската театрална школа "Ото", по-късно специализира и в Берлин. Скоро след това се запознава с голямата си любов, която не само споделя творческите му стремежи, а и се превръща в най-голямата му муза, спътник и съмишленик – Жана Иванова, също от Сливен. Двамата се влюбват много млади и остават за¬едно до края на дните си, споделяй¬ки всички обрати, които им поднася животът.

Историята на българската ки¬нематография започва с бла¬городен и смел жест от страна на Жана. Тя дава всичките си спесте¬ни 500 лева, за да сбъдне мечтата на Васил Гендов, с думите: "Започни филма!".

Васил е творчески насочен човек; с времето развива и пред- приемаческия си дух. С малка доза късмет започват сним¬ките на първия български филм.

Заглавието му е "Българан е галант", а за снимачна площадка Васил избира двора пред дома на заможен търговец на ул. "Славянска" в центъра на София. Интере¬сен факт е, че цялата про¬дукция се реализира без знанието и разрешението на богаташа и по време на следобедната му дрямка. В главните роли са Мара Липина и Васил Гендов, като той е и сценарист, и режисьор на филма. За оператор Васил успява да привлече испанския кине¬матограф Гаетано Пиа де Флорес.

Премиерата на "Българан е галант" е през януари 1915 г. в столичното кино "Модерен театър". Коме¬дията е с времетраене 15 минути, а записките на Васил Гендов са единстве¬ният източник за сюжета на филма. Действието се разви¬ва между натрапващия се уха¬жор Българан и хубава млада дама. След като той я придру¬жава по време на сериозно па¬заруване, дамата заявява, че си е забравила портмонето, и моли Галант да плати по¬купките.

След като свалячът приема, с удоволствие води дамата и в елитно заведение. След обилното хапване и пийва¬не двамата се отправят към дома на дамата. По пътя те срещат нейния съпруг, а тя предлага да си вземат фай¬тон, за да освободят носача на пликовете с покупки. Съп- рузите потеглят пред по¬гледа на смаяния Българан, който получава монета за из¬вършената услуга.

Интересно е, че в тези години киното е смятано за второразрядно изкуство и среща неразбира¬не от масовата публика. Въп- реки това филмът се приема много добре, а Васил и Жана обикалят цялата страна за прожекциите на творбата си. Съпътстват ги много апло-дисменти и възторжена пуб¬лика във всяко градче и село, което посещават.

След успеха на първия си филм Гендов се впуска в нови творчески проекти. Двамата с Жана основават първата българска продуцентска къща – "Янтра филм". Въпреки тех-ните усилия и новаторство кинокритиците така и не при¬знават художествените ка¬чества на творбите им. През годините дуото демонстри¬ра нестихващ ентусиазъм в моменти на финансов фалит и силна обществена критика. След време семейство Гендови е дарено със син – Димитър.

Две години след първия бъл¬гарски филм се ражда и ко¬медията "Любовта е лудост" по сценарий на Рьоне Льокроа и Васил Гендов. След време благодарение на българския режисьор в продукцията му от 1922 г. оживява и един от най-емблематичните българ-ски литературни герои – Бай Ганьо.

Първият филм със звук в България, "Бунтът на робите", също е дело на семейство Гендови. Премиерата се състои през 1933 г., а филмът е посветен на невероятната история на Васил Левски. Благодарение на общите им усилия с полковник Петър Димков е реставрирана и къщата на Апостола в Карлово. Филмът предизвик¬ва невиждан интерес, но и доста спорове. Претърпява промени и дори е свален от екран по "дипломатически" причини. В името на "Бунтът на робите" Васил и Жана ипотекират апартамента си и заживяват при свои роднини.

След Втората световна война активната творческа кариера на Гендови претърпява спад, но продължават да са активни. Двамата имат сериозни заслуги за основаването на Съюза на филмовите дейци, като след време Васил е избран за негов председател. Ини¬циатори са на основаването и на музей на киното, който по-късно прераства в национална филмотека. До края на живота си Васил и Жана Гендови инвестират цялата си енергия в развитието на българското филмово изкуство.

За съжаление, днес няма как да гледаме "Българан е галант", нито "Бунтът на робите". Няма нито едно запазено копие от тях. Единственият оцелял филм на семейство Гендови е комедията "Любовта е лудост". От първия български филм днес можем да намерим само две снимки. Говори се, че пос- ледното копие на "Българан е галант" e изгоряло при бомбар¬дировките над София по време на Втората световна война.

Васил и Жана Гендови остават в история¬та като пионерите на българското кино, проправили път за много филмови творци след тях. Макар така и да не получават приживе призна¬нието, което заслужават, за¬слугите им за развитието на българското изкуство са неос- порими. Васил Гендов умира през 1970 г. в София, а Жана си отива от този свят шест го¬дини по-късно.