Ден преди насроченото парафиране на новия меморандум между България, Русия и Гърция за петролопровода Бургас - Александруполис, неяснотите около документа остават. В сряда в Бургас ще се проведе тристранна работна среща, която трябва да изчисти спорните въпроси по документа. Срещата ще завърши с парафирането на меморандума от българския зам.-министър на регионалното развитие Калин Рогачев, руския зам.-министър на горивата и енергетиката Андрей Дементиев и главния секретар на гръцкото министерство на развитието Никос Стефанос, съобщиха от пресдирекцията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Оттам отказаха подробности по съдържанието на документа и обещаха да изпратят съобщение след церемонията. Меморандумът трябва да бъде одобрен от парламентите на трите държави.

Оператор на нефтопровода ще е международната проектна компания и това ще бъде записано в меморандума, твърди източник, близък до проекта. Руската страна държи 51% в компанията чрез консорциума между "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт". Останалите 49 на сто се поделят между България и Гърция.

Москва настоява за собственост над входната инфраструктура, която според нея трябва да се експлоатира от международната компания. Известната до момента българска позиция е, че София иска да запази собствеността и терминалът да се експлоатира от дружеството "Универсален терминал Бургас". В него акционери са държавната фирма "Техноекспортстрой" и частната "Фронтиер". Миналата година българското правителство реши входната инфраструктура да е обща за петролопроводите Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора.

За терминала претендира и американската компания АМБО, инициатор на петролопровода през България, Македония и Албания. Няма да допуснем да предадем входната инфраструктура на държавна компания, заяви в края на миналата седмица президентът на АМБО Тед Фергюсън пред агенция "Плац", след като България, Албания и Македония подписаха конвенция за изграждането на тръбата от Бургас до албанското пристанище Вльора. По думите му американската компания не може да приеме дори създаването на дружество със специална цел, но под контрола на българската държава.

Най-добре за България е да има един терминал, който да обслужва възможно най-много нефтопроводи, коментира претенциите на Русия за собственост анализаторът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. "Това е пазарната логика. Не би било уместно, ако след десет години се появи трета идея да се строи нов терминал", каза Богданов пред агенция "Фокус". Той напомни и за риска от евентуални екологични замърсявания, който съпътства работата на такива съоръжения.

Според източника на "Дневник" в проекта за меморандум е записано, че оператор на тръбата ще е международната проектна компания, като на българска и гръцка територия дейността ще се осъществява съответно от български и гръцки фирми. Този текст позволява на "Булгаргаз" и на "Хеленик петролиум" да са оператори, коментира източникът, според когото така са отхвърлени претенциите на Русия. Според тази информация Москва е запазила условието руската "Транснефт" да координира доставката на суров петрол по цялото трасе. Експерти от министерство на икономиката и от министерство на регионалното развитие определят текста като успех за българската страна. В меморандума е записано още, че претенциите за данъчни преференции и облекчения ще се решават само според европейското законодателство.

Москва не иска да чуе за концесия на земята, където ще се положи тръбата, и затова вероятно международната проектна компания ще получи право на ползване. България още не може да съгласува въпросите за собственост върху терена и неделимостта на всички част на нефтопровода, заяви преди дни шефът на "Транснефт" Семьон Вайншток, цитиран от агенция "Прайм ТАСС". По думите му без регулиране на тези проблеми международната проектна компания няма да може да изгради петролопровода, а операторът да обезпечи транспортирането на нефта и устойчивото управление на системата по целия й маршрут.

Парафирането на меморандума става в условията на натиск от Москва и Атина за по-бързо приключване на преговорите. Миналата седмица руският президент Владимир Путин призова България и Гърция да прекратят споровете по проекта, защото могат да загубят ролята си на транзитиращи страни. Българската страна запази мълчание. Ако до първата половина на тази година не бъде подписано междуправителствено споразумение по нефтопровода, проектът ще се окаже мъртъв, коментира ден след Путин директорът на гръцкия Център за изучаване на Русия и Евразия Константинос Филис пред агенция РИА "Новости". По думите му, ако проектът не се реализира, България и Гърция ще загубят много повече, отколкото Русия, която ще намери други алтернативни маршрути за нефта си. Филис насочи причините за забавянето към българската страна, която в хода на преговорите непрекъснато поставяла нови опасения, само някои от които били основателни.