Трудовата инспекция ще може да иска несъстоятелност на работодател, ако бави заплати
Главната инспекция по труда (ГИТ) ще може да сезира съда за откриване производство по несъстоятелност за работодатели, които бавят заплатите. Условието е да не са плащани възнаграждения повече от два месеца и да са засегнати поне една трета от работниците. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, приети днес от депутатите на второ четене.
Идеята е на КНСБ и омбудсмана Мая Манолова, а текстът ще влезе в сила на 31 март 2018 г., а не от 1 юли, както се планираше първоначално. "Минахме през всичко - разговори, обещания през сълзи, заплахи, но в крайна сметка се обединихме около тези текстове, които ще направят празниците на хората с неизплатени заплати малко по-добри", каза Манолова в парламента.
Народните представители окончателно решиха прехвърляне на предприятие да става само ако работодателят е изплатил всички дължими заплати, обезщетения и осигуровки. Целта на това изменение е да се премахне възможността задлъжнели дружества да бъдат прехвърляни фиктивно на безимотни и неграмотни лица.
Работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, няма да могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.
Трудовата инспекция видя дупки в новите разпоредби
Самата Главна инспекция по труда информира, че й е нужно време, за да подготви инспекторите за новата дейност, която е по Търговския закон, а не по Кодекса на труда. Освен промяната в Устройствения правилник на агенцията, е необходимо да бъде разписана Процедура за извършване на проверките, свързани с откриването на производство по несъстоятелност, така че при тях да се събират годни за съда доказателства, уточняват от ГИТ.
Според инспекцията законодателната промяна не изяснява към кой момент ще се иска несъстоятелност – дали веднага щом се установи нарушението, или след неизпълнено предписание. Новите текстове не казват и ще може ли ГИТ да предприема принудителни административни мерки и да санкционира по Кодекса на труда или направо ще се обръща към съда. Не й е ясно и как да действа, ако междувременно работодателят плати заплатите. Друг проблем е самото установяване на задълженията, за което ГИТ няма правомощия и зависи от съдействието на самия работодател.
И по старите правила ГИТ е успяла да осигури плащането на забавени заплати на обща стойност 300 млн. лв. от началото на кризата досега. От началото на тази година около 10 000 работници са получили забавени възнаграждения и обезщетения в размер на 18.1 млн. лв. след намесата на трудовата инспекция, сочат нейните данни.