Украйна попари във вторник плановете на Русия да получи контрол над тръбопроводите и хранилищата за газ и петрол в страната, като парламентът в Киев почти единодушно забрани със закон те да бъдат продавани, отдавани под наем или предоставяни за управление на съвместни дружества с други държави. Решението бе взето в присъствието на цялото правителство и след драматична тричасова блокада на парламентарната зала от опозиционни депутати. Те настояваха за обяснение какво е имал предвид руският президент Владимир Путин, когато миналата седмица каза на годишната си пресконференция, че от Киев са му предложили "революционни идеи" за подновяване на плановете за съвместно управление на украинските газопроводи.

"Това е историческа крачка, която ще сложи край на претенциите към енергийната и политическата независимост на Украйна", заяви Юлия Тимошенко, лидер на опозицията, бивш премиер и един от водачите на оранжевата революция от 2004 г. "Следващата стъпка ще е напролет да постигнем в съда премахването на "РосУкрЕнерго" още тази година", допълни Тимошенко, визирайки газовия търговски посредник между двете държави. Дружеството, създадено след газовата криза отпреди година, е собственост на Газпромбанк и на двама украински бизнесмени, чиито имена бяха разкрити след месеци на натиск от опозицията.

Събитието съвпадна с посещение в Украйна на високопоставена делегация на Европейския съюз, резултатът от което бе коментиран от западните агенции като завой на украинците към Европа. Също във вторник Международната енергийна агенция (IEA) предупреди, че заради политическата намеса на Кремъл има опасност Русия да не спази договорите си за газови доставки в Европа. Всъщност и в момента "Газпром" изпитва недостиг на синьо гориво за експорт, но умело го прикрива, каза Уилям Рамзи, изпълнителнен заместник-директор на IEA. Украйна разчита на внос главно от Русия за около 80% от енергийните си ресурси, като също така е транзитна страна за 80% от руските доставки на газ за Европа.

В Киев за законопроекта във вторник гласуваха 430 от общо 450-те депутати и нито един не се обяви против. Текстът бе внесен по инициатива на Юлия Тимошенко с мотив да бъдат забранени всякакви манипулации с имуществото на националната акционерна компания "Нефтегаз Украйна".

Признанието на Владимир Путин, че Украйна предлага обединяване на газовите активи на двете страни срещу допускане на украински компании до добив в Русия, предизвика скандал в Киев, коментира във вторник деловият московски в. "Ведомости". Блокът на Юлия Тимошенко и пропрезидентската фракция "Наша Украйна" поискаха от премиера Виктор Янукович незабавни обяснения дали са водени тайни преговори с "Газпром". В петък Янукович потвърди, че подобно обединение може да е перспективно само ако е на принципа "50 на 50", но никой украински чиновник не може дни наред да обясни какво по-точно означава това, пише "Ведомости". Министърът на енергетиката на Украйна Юрий Боюйко каза, че "принципни договорености" по въпроса имало постигнати между премиерите и само те знаели подробностите. "Газопреносната система на Украйна остава държавна собственост и това не подлежи на никакви промени", каза във вторник Янукович. Президентът Виктор Юшченко обаче остана недоволен от обясненията и предупреди, че по повод думите на Путин може да свика съвета за национална сигурност и отбрана.

Има опасност Русия да не спази договорите си за газови доставки в Европа, предизвикана от последните ходове на Кремъл да засили държавния контрол над енергийния сектор, заяви Уилям Рамзи, изпълнителен заместник-директор на Международната енергийна агенция (IEA), консултираща 26-те най-развити индустриални държави. "Агенцията смята, че вече е започнала да се отваря пропаст между обещаното и способността то реално да се достави", каза Рамзи пред агенция Ройтерс.

Забавянето на нови газови проекти заради изтласкването на чуждестранни инвеститори и компании в полза на "Газпром" е пример за политическа намеса, застрашаваща подаването на синьо гориво, каза Рамзи. Според него руският газов монополист вече отчита малък дефицит от 1-2 милиарда куб. м газ годишно, но е успял да го прикрие заради меката зима и намаленото от топлото време потребление. Друг начин да се маскира недостигът е повишаването на цените за съседите на Русия, което ги е принудило да консумират по-малко (само за Украйна промяната тази година е от 95 на 130 долара за хиляда кубически метра - бел.ред.) и така са освободили резерв за износ към Европа, посочва зам.-директорът на IEA. Дефицитът може да лъсне още повече заради концентрирането на "Газпром" върху купуването на активи в чужбина, вместо да наблегне на увеличаването на добива у дома, казва още Рамзи.