Да ни е честита новата милиционерска държава
Не само простосмъртните, но и олигархията вече е в коледно настроение. Чака с нетърпение веселите празници. Виждаме я доволно да потрива ръце, трескаво да приготвя подаръците, които да сложи под елхата. Но да оставим настрана сравненията и метафорите. По същество – тече процес по окончателното подчиняване на държавните институции и противоконституционното им превръщане в инструмент за защита на тесни политически интереси.
"Силни думи", ще кажете. Отговарям веднага. Ето аргументите.
Да започнем с текстовете от антикорупционния закон, приети от парламента. Председателят на новото звено, което ще се бори с корупцията, ще се избира от депутатите, а членовете му, които ще са четирима – от парламента, по предложение на ръководителя на звеното. На пръв поглед, чудесна новина. Не е ли това стъпка в правилната посока? Не е. Защото законът, следващ проекта на управляващите, предоставя още един инструмент, чрез който да се защитават тяснопартийни цели и амбиции скрити под зацапаната мантия на правосъдието.
Това парламентарно мнозинство, което прие закона на Пеевски, Хамид и Цонев за т.нар. "вторично разграбване на КТБ", не може да убеди когото и да е било, че действа в името на справедливостта. Този акт цели две неща. От една страна, да съхрани интересите на самия Пеевски, които бяха заплашени в случая "Дунарит", в който за пореден път се сблъскаха със стремежите на бившия му "ортак" Цветан Василев. От друга, да изпере имиджа на корпулентния магнат и депутат от ДПС, представяйки го за строг блюстител на закона и правовия ред, като същевременно небрежно замете и погребе истината за КТБ.
Антикорупционният закон поверява борбата с корупцията на същото това мнозинство. Според адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" този акт "противоречи на българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека". "Проблемът е в липсата на пропорционалност в намесата и резултатите от тази намеса", твърди той. Чака ни лов на вещици в нови, невиждани мащаби.
Второ, като стана дума за КТБ, делото за фалита на банката очаквано започна с фалстарт. Спецсъдът не му даде ход, защото банкерът Цветан Василев не бил "редовно призован" и отсъствал от залата. Всъщност отдавна е ясно какъв ще бъде изходът от процеса. Повечето от висшите играчи в отбора, който създаде, а след това, когато вече не им беше изгодна, срути пирамидата КТБ, няма никога да бъдат разобличени. Целта на делото за КТБ не е да направи дълбоки разкрития, а да погребе истината. Разпитани са над 400 свидетели, но не и Делян Пеевски. Документацията по аферата е в чутовния за съдебната практика обем от хиляда тома. Само обвинителният акт е над 5000 страници.
Да погледнем в перспектива. Чели ли сте "Война и Мир"? Аз съм я чел от кора до кора; спомням си, че беше около 1000 страници. И въпреки че това е роман от Лев Николаевич Толстой, велик писател, класик, признавам си – на моменти волята ми се огъваше, а читателската ми решимост се сломяваше. Как си представяте, че правниците ще боравят и ще се ориентират в материали поместени в стотици томове? Знаете ли, че само изчитането в съда на "обикновен", средностатистически обвинителен акт от около 100 страници отнема цял ден заседания. Хартиената лавина, произведена от прокуратурата по делото КТБ, трябва да задуши фактите, да ги смаже под исполинската си тежест, прикривайки следите на повечето високопоставени извършители.
Трето, скандалът "Ало, ало!" с незаконното подслушване на магистрати, за който сигнализира Бойко Рашков, директорът на Националното бюро за контрол на СРС, беше арогантно неглижиран от мнозинството в парламента. Според шефа на правната комисия Данаил Кирилов, Рашков правел "нечист опит за внушение", а главният прокурор Сотир Цацаров го обвини, че цитира "дълбоко неверни данни". Работата на г-н Рашков е да подава сигнали за престъпения и нарушения. Те трябва да бъдат разглеждани и проверявани изключително сериозно. Във всяка демократична държава този скандал би накърнил сериозно доверието в институциите, конкретно в правителството. Биха последвали оставки и други политически катаклизми. България, очевидно не е от тези благословени страни.
Четвърто, иде реч за атаката срещу "Икономедиа", инициирана от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, нещо за което не исках да пиша отново, защото омерзението ми е голямо. Щурм, съпроводен от злорадите подмятания на правоверни на управляващите медии, които се чуха и на пресконференцията в БТА, дадена от издателите и редакторите на "Дневник" и "Капитал". "Защо оревахте орталъка?", попита една журналистка с "образен език" Иво Прокопиев?
Г-н Прокопиев си има адвокати. Нямам намерение да го защитавам. Но дори да приемем тезата, че е нарушил закона (въпреки че делата, които целяха да докажат това твърдение, претърпяха крах), има ли човек, поне малко навлязъл в живота, който сериозно да се наеме да твърди, че запорът на сметките на предприемача не е политическа поръчка? Поръчка, която цели да смаже неудобни за силните на деня медии и журналисти. И за слепите е ясно, че г-н Прокопиев не е "нацелен" случайно (по колоритния израз на Пламен Георгиев, назначен от премиера Бойко Борисов за председател на КОНПИ). Оказва се, че само за приватизацията на "Каолин" не трябва да има давност...
А защо да не бъдат преразгледани и отворени други, много по-скорошни сделки, за които "срокът" не е изтекъл, например за приватизацията на "Булгартабак"? За убийства и други тежки престъпения давност има, но няма когато трябва да се "изровят" и "преоткрият" прегрешенията на противниците на властта. Принципът на давността и забраната за ретроактивно действие не е юридическа прищявка или ненужно законово украшение. Колкото повече време е минало, толкова нараства и вероятността веществените доказателства по дадено дело да са заличени. Това прави установяването на истината още по-трудно, улеснява манипулирането на фактите.
Пред очите ни се наливат основите на милиционерска държава. Да ни е честита.