Граничните на Венецуела бразилски градове едвам се справят с мигрантите.
Миналия август Виктор Ривера, 36-годишен безработен хлебар, напуска родния си град в Северна Венецуела и предприема двудневно пътуване до отдалечения амазонски град Боа Виста в Бразилия. Макар градът да има 300 хил. души население, ограничените перспективи в Боа Виста привличат повече Виктор от живота му вкъщи, където шестте му деца често гладуват, а рафтовете на магазините за хранителни стоки стават все по-празни.
В кадър е кухнята на бивша спортна зала, сега превърната в подслон, в който евангелистката църква в Боа Виста осигурява храна на нуждаещите се.
"Не виждам никакво бъдеще във Венецуела", казва Ривера. Към страните в Латинска Америка и извън нея се насочват все по-голям брой венецуелци, бягащи от икономическите трудности, висока престъпност и несъгласни с все по-авторитарното управление на правителството в родината им.
В кадър е венецуелец, който продава части на коли на кръстовище в Боа Виста.
Процъфтяващата в миналото Венецуела, дом на най-големите доказани петролни запаси в света, се бори с дълбока рецесия, огромна безработица, хроничен недостиг на продукти от първа необходимост и инфлация, която се очаква скоро да достигне 2000 процента. 
В резултат на тоталната криза, в която е изпаднала тази иначе толкова богата на ресурси страна, през тази година най-малко 125 души са загиналите след сблъсъци между опонентите на правителството, поддръжниците му и полицията.
В кадър: На опашка за храна пред обществения приют в покрайнините на Боа Виста.
Тъй като условията се влошават, близките градове като Боа Виста се борят с една от най-големите миграции в латиноамериканската история. 
С ограничената си инфраструктура и социалните услуги, както и ограничения брой работни места бразилските власти се опасяват от пълна хуманитарна катастрофа. 
"Приютите вече са претъпкани", казва Джордж Охот-Обо, шеф на Върховната комисия на ООН за бежанците след посещението си там. "Това е много трудна ситуация." Той отбелязва, че мигрантите се насочват и към Тринидад и Тобаго на север от Венецуела, както и към Колумбия. 
Дори правителството на Венецуела не знае със сигурност колко от 30-те милиона души население са избягали през последните години. Някои социолози са изчислили, че броят им е по-голям от 2 милиона въпреки, че лявото правителство на президента Николас Мадуро оспорва това число. 
За разлика от по-ранната миграция, когато много висококвалифицирани венецуелски специалисти са напуснали работните си места и заради квалификацията си са намерили лесно работа, много от онези, които напускат сега, разполагат с малко умения и средства. 
"Те напускат поради икономическите проблеми, фактическата липса на здравеопазване и собствената си безопасност, но това оказва силен натиск върху страните, които имат свои собствени трудности", заявява Маурисио Санторо, политолог в държавния университет в Рио де Жанейро.
В кадър е родилното отделение в Боа Виста, където мигранти от Венецуела раждат децата си след като са успели да напуснат родината.
До момента в Бразилия са пристигнали около 40 хил. венецуелци. Малко над половината от тях са кандидатствали за убежище, бюрократичен процес, който може да отнеме две години. Искането им дава право на престой в Бразилия, докато молбата им бъде разгледана. Тя също така им дава достъп до здравеопазване, образование и други социални услуги. 
Някои мигранти в Боа Виста намират начини да оцелеят, като се настаняват в някои oт местните фитнес зали, които властите са предоставили за подслон. Други обикалят бездомни, някои се обръщат към престъпността, проституират, като добавят към социалните предизвикателства проблеми, свързани с прилагането на закона. 
"Имаме много сериозен проблем, който само ще се влошава", казва кметът на града Тереза Сурита и добавя, че някога тихите улици на града са все по-пълни с бедни венецуелци. Повечето мигранти пристигат по суша, пътувайки по южния маршрут, който е единственият път, преминаващ през повече от 2100-километровата граница с Бразилия. 
Пристигащи с обществен транспорт във венецуелския граничен град Санта Елена, те влизат в Бразилия пеша, а след това вземат автобуси или вървят до Боа Виста. "Бразилското правителство не е готово за това, което идва", каза бившият свещеник Йосиф Лопес дьо Бобадила, който ръководи бежански център на границата. 
Въпреки дългата история на имиграцията, най-голямата държава в Латинска Америка се бори с този проблем от десетилетие, за да побере търсещите убежище от държави, включително Хаити и Сирия. Въпреки че Бразилия е предоставила убежище на повече от 2700 сирийци, бежанците са получили малко държавна подкрепа дори в Сао Пауло, най-богатият щат в Бразилия. 
