Миналата пролет сп. "Икономист" обяви триумфално, че жените са движещата сила в световната икономика. Но ако европейската икономика трябва да стане по-конкурентна и да бъде икономика на нововъведенията, не е достатъчно жените просто да влязат в работната сила. За да се спечели максимално от таланта на жените, те трябва да се настанят във върховете както на обществения, така и на частния сектор.

Жените в Западна Европа отдавна настигнаха мъжете по образование и изтриха неравенството в това отношение. Те не само надминаха броя на мъжете в университетите, но се справят много по-добре от повечето от тях, и то в дисциплини като математика, физика и информационни науки. Но въпреки това академичните постижения на жените не са увеличили представителството им в работата по високите етажи на професиите. В Европа жените в управителните съвети на корпорациите се броят на пръсти, същото е и във високите нива на властта и в научните среди.

Докато в САЩ почти един от пет висши корпоративни служители е жена, в Европа съотношението жени - мъже е едно към двадесет или дори още по-лошо. Ситуацията е малко по-добра в научните среди - един от десет професори е от женски пол. В Америка отново положението е по-добро - над 20 на сто от университетските професори са жени.

Европа не бива да си позволи така да губи човешки капитал, когато Индия и Китай все повече се разрастват, а нейното собствено население застарява. Поколението на бейби-бума достига пенсия и скоро работната сила ще се свие максимално в по-голямата част от Европа. За да задържи позицията си на икономическа сила, Старият континент трябва да увеличи разнообразното представителство в работната среда.

Бащите могат и трябва да вземат по-голямо участие в отглеждането на децата. Освен това пазарът позволява на други хора извън семейството да извършват традиционно семейни дейности. Икономистите Роналд Шеткат и Ричард Фрийман вече отбелязаха, че жените с кариери не прекарват повече време на работното място от тези с почасова работа или дори домакините - просто вече има хора, които могат да вършат "аутсорсингови" услуги като пазаруване, готвене или чистене за тях.

Ако жените в Европа прекарват повече време на работа с по-добре квалифицирани професии, това само по-себе си ще стимулира търсенето на работна ръка за дейности като чистене или гледане на деца и по-този начин ще намали безработицата сред нискоквалифицираните работници. Освен това по-голямото предлагане на висококвалифициран женски труд няма да доведе до допълнителни социални помощи за разлика от трудовата емиграция. Жените ще ползват тези средства независимо дали стоят вкъщи да си гледат децата, или работят почасово.

Тъй като хората живеят по-дълго, отглеждането на децата вече отнема по-малко време от родителския живот, отколкото преди. Затова жените вече могат да си позволят да се стремят към по-висши позиции, без да нарушават детеродните си способности, и техният успех от своя страна би могъл да стимулира други жени да се издигат в кариерата, тъй като постигналите успех висши мениджъри са по-склонни да прилагат по-толерираща равнопоставеността на половете политика на работното място.

Предизвикателствата пред професионалното развитие на образованите жени в Европа се коренят в корпоративната култура, половите предразсъдъци и стереотипи, като и в искрената дискриминация. Груповите навици пречат на жените да се интегрират в директорските бордове, които се състоят само от мъже, дори и тези мъже индивидуално да подкрепят включването на жени.

Още повече че дори и една жена да се изкачи до най-високите позиции в служебната йерархия, тя възприема разбирането, че жените са по-слабият пол. Това е спирала, при която мъже и жени еднакво възприемат жените като по-слаби. Това може да бъде преодоляно само ако се натрупа критична маса от жени в управлението на компаниите.

Предимствата на такава ситуация са огромни. Изследвания сочат, че компании с повече женско присъствие в управлението са по-печеливши от тези със съвсем малко жени. Смесеното управление означава по-добро управление. Поставянето на повече жени на върхови позиции както в обществения, така и в частния сектор променя процеса на вземане на решения изоснови, тъй като жените за разлика от мъжете са по-склонни да отхвърлят формалностите при общуването и да комуникират директно, като по този начин превъзмогват организационните блокади.

Една решителна стратегия за жените в Европа ще създаде нов тласък за континента и ще му позволи да се състезава със САЩ и Азия. В началото на годината Норвегия прие законодателна промяна, според която и двата пола трябва да са представени поне с 40 на сто във всички корпоративни бордове. Компаниите, които не спазват тези критерии (отнасящи се и за обществения сектор), рискуват да бъдат затворени от съда. Испанският премиер Хосе Сапатеро наскоро предложи подобни стандарти за баланс между половете в бизнеса и политиката.

Норвегия даде отличен пример - пример, който Европа трябва да следва, за да преодолее стереотипите на полова дискриминация, които все още преобладават в много компании и институции. Но жените също така трябва да се настроят за промяна. Реалността е такава, че повечето професии изискват повече от два работни дни на седмица и обикновено не съвпадат със смените в училище. Приемането на отговорности, които преди са се падали на мъжете, изисква жените да зарежат дейностите, които ще им попречат да напреднат отвъд нискоквалифицираните позиции.

*Авторът е икономист и адвокат в Ню Йорк. Статията е отпечатана в сп. Project Syndicate.