Да се зарадваш на пътния полицай
Пътните полицаи. Всеки шофьор има истории с тях и вероятно единици са тези, които са се радвали да ги видят край себе си. Това обаче може да се промени. Внезапно. Сержант Йордан Петков, който от десет години работи в Пътна полиция - Ловеч, има такъв случай.
Отзовава се на сигнал за катастрофа, стига на мястото и вижда мъж, заклещен в ударения автомобил. Реакцията на пострадалия шофьор е спонтанна: "Никога не съм си представял, че ще се зарадвам, като видя катаджия, но в този момент, това е така".
За десет години работа като пътен полицай Йордан Петков е посетил стотици катастрофи със загинали и пострадали. Питам го, как се свиква със смъртта. Отговорът му ме изненадва - "Мъртвите не са проблем. Тях ги приемаш просто като част от ситуацията. Тежко е общуването с тежко ранените. Ние сме първите, които пристигаме на местопроизшествието. Докато дойдат медицинските и спасителните екипи, даваме кураж, успокояваме, помагаме с каквото можем", обяснява Петков.
Запомнящите се случаи
И до днес си спомня случай, при който шофьор на закъсал камион, слязъл да сипе вода в мотора, е притиснат от връхлетял го автомобил. "Като пристигнах на мястото тялото на човека от кръста надолу не се виждаше, беше между ламарините. Но иначе мъжът беше жив, в съзнание. Говорихме си, пушихме...", връща се назад в спомените си Петков.
Тежък спомен за Йордан Петков е и нелепата смърт на тежко пострадала жена при челен удар между два мини вана по пътя към Крушунските водопади. В единия пътуват петима души, в другия шестима. Пострадалите са много, но критично е състоянието на една от жените.
"Правих и изкуствено дишане, сърдечен масаж, три пъти я връщах към живота. Оставях я в правилното за този случай положение, полегнала настрани и докато се занимавах с другите пострадали, пътувал с нея в колата, който през цялото време ми казваше, че нищо не разбирам, а той е медицинско лице, я слагаше по гръб с високо вдигнати крака, което е абсолютно противопоказно. В крайна сметка жената почина на път за болницата, а медицинското лице се оказа зъболекар", споделя с огорчение Йордан Петков.
И до днес помни и друг инцидент, при който "Мерцедес" се удря челно в "Опел Астра", в който пътуват баба, дядо и двете им внучета. Всички от опела загиват на място, а пристигналият на мястото Йордан Петков разбира, че в кола зад ударената, са пътували родителите на двете деца, които са станали свидетели на инцидента. И досега си спомня реакцията на майката, загубила двете си деца.
Да нарушиш правилата и да спасиш живот
Това, което му е най-тежко е, че в повечето случай не може да помогне на пострадалите. Намесва се само, ако има пряка опасност за живота им - когато са в клинична смърт и всяка секунда в борбата за живота им е ценна. В останалите ситуации се чакат медицинските лица, защото всяко преместване на пострадал по грешния начин, може да усложни състоянието му.
Работа на пътните полицаи е и да попречат на всички желаещи да помогнат, като бързат да извадят заклещените от катастрофиралите превозни средства, или да транспортират пострадалите до болница.
Тук е моментът да включа в историята и втори герой. Той е от Годеч, но от 3 години е пътен полицай в Костинброд. Младши автоконтрольор Иван Тодоров нарушава правилата, според които пострадал при катастрофа се транспортира с линейка и спасява живота на млад мъж.
Катастрофата става на пътя Костинброд-Монтана, малко преди разклона за Годеч. Младеж с "Хонда", в която пътува сам, започва да изпреварва колона от автомобили, въпреки че идва завой и маркировката забранява маневрата. От завоя изскача "Ситроен", в който пътуват мъж на средна възраст и майка му. Въпреки, че водачът на френската кола бяга максимално вдясно, ударът е неизбежен.
Пристигналият на мястото Иван Тодоров установява, че и тримата пътували в двете коли са пострадали. Вика три линейки. Най-бързо пристига тази от Драгоман, който качва водача на ситроена, който е с припадъци и видимо е най-зле. За съжаление той умира по-късно. Втората линейка идва от Годеч и качва възрастната жена.
"Водачът на Хондата нямаше видими травми. Само на гърдите му се беше отбелязал колана, който всъщност му беше спасил живота", разказва Тодоров. Близо час след катастрофата, станала около 17 часа, линейка за третия пострадал няма. Междувременно състоянието му започва да се влошава - пребледнява, доспива му се.
Пътният полицай решава да не кача повече линейка и моли момиче, което се оказва, че познава младежа да го закара в "Пирогов". Знае, че рискува. Ако пострадалият почине на път за болницата и причината за това е неправилното транспортиране, го грози съдебно дело.
А иначе третата линейка пристига малко преди 20 часа, близо три часа след катастрофата. "В никакъв случай не искам да кажа нещо лошо за спешната помощ. Знам, че екипите са малко, натоварването е голямо. Покрива се голяма район, с труднодостъпни села", допълва пътният полицай.
В последствие се оказва, че пострадалият шофьор е от Годеч, а Иван Тодоров разбира, че с решението си да бъде транспортиран с частна кола е спасил живота му. От удара, младежът е имал вътрешни кръвоизливи и се е наложило отстраняване на далака и част от черния дроб. Забавяне от дори час е можело да се окаже фатално.
Годеч е малък град и на няколко пъти полицай Иван Тодоров се засича с бащата на младежа. Той не спира да му благодари и го пита как да му се отплати. Тодоров му казва да пише благодарствено писмо. Един ден младши контрольор Иван Тодоров е извикан от началника си. Благодарственото писмо е пристигнало и то е причината днес да разказвам за Тодоров.
Трагедията край Микре
А ако се върнем в Ловеч, най-опитният пътен полицай в местната дирекция на МВР е сред първите, които са на мястото на инцидента край Микре на 17 ноември. При удара между автобус, в който се возят незрящи и камион, на място загиват седем души, 17 са тежко ранени, а още четирима леко.
"Бях с един млад колега, който като видя за какво става въпрос, се разтрепери. Но при този инцидент видях ужас и в очите на доктор от спешната помощ, посетил не една катастрофа. "Тук е като на война", беше единственият му коментар", разказва Йордан Петков.
Преди да дойдат медицинските и спасителните екип пътните полицаи трябвало да направят всичко възможно, за да предотвратят влошаване на ситуацията. За минути Йордан Петков докладва в дежурната част какво е положението, къде трябва да се затвори пътя и от къде да минават обходните маршрути. Следва искане на линейки. Оказва се обаче, че в ловешката болница няма достатъчно и се мобилизират екипи от Троян, Тетевен, Угърчин.
"След това работата беше направо хамалска - подават ни телата, ние ги редим. На едно място слагаме загиналите, на друго тежко ранените, на трето по-леко пострадалите, защото в подобни случаи организацията е най-важна", посочва пътният полицай. Йордан Петков не скрива, че след няколко часа на мястото на катастрофата край Микре (жертвите са десет, а тежко ранените 14) усеща, че му треперят ръцете и е близо до това да се разридае.
"Независимо от това на каква катастрофа сме попаднали имаме четири задачи, който трябва да направим максимално бързо. Известни са като четирите О-та. Първо е Обезопасяване на района. Следва Оценка на ситуацията (тук влиза и оказването на помощ на хора в клинична смърт и с обилно кръвотечение). Третата важна задача е Оповестяването (информиране на управлението, уведомяване на компетентните служби и изискване на нужните сили и средства). След като всичко това е свършено, може да се мисли и за Оказването на помощ на по-леко пострадалите".
Мотивацията
Разбира се, нямаше как да не попитам двамата герои в тези истории за това, защо са пътни полицаи. Иван Тодоров без да се замисли ми отговори, че за него е важно да направи пътищата по-безопасно място, защото той и неговите близки също пътуват по тях.
"За мен полицията е само КАТ, нищо друго. Както каза 15-годишната ми дъщеря, когато и споменах, че ще ми взимат интервю: "И да не забравиш да кажеш, че за теб това не е работа, а призвание. Звучи като клише, но е вярно", е изборът на Йордан Петков.
И двамата се единодушни, че заплащането не е достатъчно атрактивно. На Тодоров парите му стигат, защото е ерген, спортът, който е неговото хоби не изисква много средства, а страничните му разходи включват единствено покупката на някоя книга.
Йордан Петков пък не крие, че не разчита само на доходите си като пътен полицай, тъй като семейството му има добър частен бизнес и той помага в него в свободното си време.
Това, за което съжалявам е, че и двамата герои в моята история, скоро няма да са на пътя в ролята на пътни полицаи. Иван Тодоров, който е завършил висше "Национална сигурност", скоро ще е част от полицаите с костюми. Йордан Петков пък ще заеме ръководна позиция в любимата му Пътна полиция-Ловеч.
