С намека на главния прокурор Сотир Цацаров, че председателят на Националното бюро за контрол на СРС Бойко Рашков смятал своята позиция за "истина от последна инстанция", и с възражението на Рашков в доста умерен тон, се изчерпаха опасните моменти, които можеха да възпламенят въздуха на двучасовото заседание на двете парламентарни комисии за изслушване на Рашков по темата за нарушения при прилагането на СРС.

До съвместното заседание на двете комисии - за контрол над специалните служби с председател Димитър Лазаров, и по вътрешна сигурност, оглавявана от Цветан Цветанов, се стигна след като преди седмица /на 14 декември/ главният прокурор Сотир Цацаров поиска с писмо до тях да свикат открито за медиите заседание за обсъждане на твърденията за тежки нарушения при прилагането на СРС, визирайки изявления на Бойко Рашков.

Колкото пъти присъстващи на заседанието депутати попитаха чия е била идеята за свикването на комисиите и как е определен дневният ред, толкова пъти и Лазаров, и Цветанов избягнаха да споменат, че идеята е на главния прокурор, а дневният ред те са го формулирали почти в стила на писмото на г-н Цацаров. Стигна се дотам Красимир Янков /БСП/ да попита дали съвместното заседание е свикано само да се отговори на медийни публикации, което, по думите му, не е редно да прави парламентът.

Рашков уточни, че никога не е говорил за масови незаконни подслушвания. Но потвърди че през 2016 г.

Той опроверга твърденията за политизация на бюрото, като посочи, че то започва всяка проверка без да знае за кой период се отнася евентуалното нарушение и кой е упражнявал изпълнителната власт тогава.

Правени са искания за СРС на разследвани за престъпления, които са декриминализирани, по текстове от закона, които са отменени към момента на искането, или към съд, който не е компетентен. Тези искания са били отказани от съда на тези основания, но са показателни за дейността на разследващите органи и служби. Имало дори случаи на неправилни искания, които се въздържа да прочете от уважение към институциите. От докладите бюрото е разбрало, че съдът е този, който си върши работата - българският съд си е на мястото, заяви Рашков.

според когото отказите значат, че няма проблем, пропускайки констатацията на бюрото за 5-те случая на нерегламентирано подслушване.

Рашков открои и основния проблем: че

и по тази прич5ина някои проверки стоят неприключени. Той спомена за три писма до ДАНС да предостави "стартова информация" на НБКСРС, но отговор не е получен. Работата на бюрото е да проверява, но само от прочита на искането за прилагане на СРС не можем да направим извод за правомерност, заяви Рашков. По този проблем на 10 октомври Рашков е изпратил писмо до главния прокурор.

Председателят на ДАНС Димитър Георгиев, който присъства на заседанието, каза, че проблемът възниква от различното тълкуване на закона от страна на НБКСРС и на ДАНС.

Рашков подчерта, че за пореден път депутатите не са обърнали внимание на призива му, че се налагат промени, заради пропуски в уредбата за работата на бюрото.

В изказването си Рашков на няколко пъти повтори, че от представянето на докладите на бюрото и медийните му участия, явно се е засегнал главния прокурор, макар той да е изнасял само данни и факти.

След него думата взе именно главният прокурор Сотир Цацаров, който заяви, че не се е засегнал, а реагирал, защото Рашков е говорел "неистини", смятайки същевременно че е "истина от последна инстанция" . Той повтори изявлението си от миналия петък, посочвайки сега и точните дати на кореспонденцията си с НБКСРС. което може да видите тук. А именно, че е поискал от НБКСРС да му изпратят методиката, по която работят, и понеже не е била изпратена, едва тогава главният прокурор издал указанията, срещу които Рашков възразява - че не се предоставя нужната информация на бюрото, за да може то изпълнява контролните си функции.

По повод споменатата от Рашков внушителна бройка писма, изпратени от него до главния прокурор, на които не е получен изобщо отговор, Цацаров каза: "Да не се живее моля със самочувствието, че на сигналите на председателя на бюрото трябва да отговаря главният прокурор, защото не е такъв законът. Отговарят наблюдаващите прокурори от компетентните прокуратури."

Рашков взе кротко думата - че съвсем не смята становището си за истина последна инстанция, но че има правен проблем, който изисква задълбочено добросъвестно обсъждане, без квалификации и засягания.

Конкретно за въпросните указания на главния прокурор, Рашков каза:

В крайна сметка не стана ясно защо сега се проведе това съвместно заседание, като не бяха представени конкретни предложения за законодателни промени, които да елиминират различното тълкуване на законовите норми. Различцие, което сега се ползва като аргумент за възпрепятстване на контролните функии на бюрото за контрол на СРС.