Новата "анкета на Шантеклер" (Шарж по Дебелянов)
Годината започва тъй да се каже "европейски", ала в сгъстена национална неяснота. Заети с новата си (временна) роля – да дадем насоки на Западните Балкани, на отношенията между Турция и Европа, както и на излизането на Великобритания от ЕС, няма как да позабравим и своите си работи. Сиреч управлението на страната.
Та ако някой обича, да отговори на следното: ще има или няма да има вот на недоверие срещу правителството? И ако има (въпреки противоречивите податки в ДПС), кога ще е той? Реален вот ли ще е или упражнение в деня, когато цъфтят налъмите – ден, наличен основно в политическия календар.
И щом никой не ни казва нищо в следпразничната умора, не е зле сами да формулираме питанията си. Затуй реших да преповторя една шеговита анкета, проведена не от друг, ами от самия Димчо Дебелянов преди около сто и пет години. Има я в събраните му съчинения, без някой да ѝ обръща специално внимание. А пък тя е показателна за нашенските политически нрави.
И тъй, в началото на пореден политически сезон, когато витаели въпроси за оставката на кабинета, Дебелянов, пописващ в сатиричното издание "Шантеклер" (за него по-нататък), разпраща "окръжно до разни политически лидери и опозиционни такива със заповед да отговорят незабавно на следните въпроси". Те – познайте – разбира се, че не му отговарят. Не защото тогава е имало проблем с комуникацията (нали още не са съществували "социални мрежи), а понеже политиците по принцип не обичат да отговорят на подобни въпроси. Което не му е попречило сам да си отговори на тях, използвайки обичайните им лакърдии.
Та и аз, вдъхновен от примера на класика, реших да преповтаря тези питания (в леко осъвременена редакция), съпровождайки ги с евентуалните отговори, които тези значими политически фигури (хипотетично) биха дали в началото на 2018 г.
Въпросите са следните:
Трябва ли да паднат управляващите от власт и защо?
Коя партия трябва да ги наследи и хубаво ли е да си на власт?
Първи, както можеше да се очаква, отговори г-н Бойко Борисов.
Ако допуснем, че целта (на вота на недоверие) е да мине, това означава да се озовем без парламент по време на председателството. Затова казвам, че периодът явно е подбран неслучайно.
Крадецът вика дръжте крадеца, в ада на българския казан не е нужно да се слагат пазачи. Ние можем да дърпаме сами надолу в катрана, шест месеца, докато сме във фокуса на Европа, да се изговорят всички глупости, докато на някой му дойде акъла.
* * *
След него отговори г-жа Корнелия Нинова.
Ние сме опозиция и когато решим, тогава ще направим вот на недоверие. Ние сме излъчени в парламента и сме политици, за да представляваме мнението на хората. Как да обясним на хората, че има течове в системата и чак когато ги спрем, ще мислим за останалото. Да им кажем, че ще чакат 6 месеца, защото предстои европредседателството?
Вотът на недоверие ще внесем на 17-и януари по темата за корупцията. Няма как да се борим с бедността, ако не се справим с корупцията. Вместо правителството да си затваря очите пред този факт и да призовава шест месеца да си мълчим, за да не се излагаме пред чужденците, по-добре да потърси начин за решаване на тези проблем и го отсече от корен.
Така например един парламентарен журналист преди време ми сподели, че в Народното събрание се били завъдили бълхи. В пряк, не в преносен смисъл. Пробвали да обезпаразитят парламента, ала напразно. Интересното било, че бълхите атакували хората ту отляво, ту отдясно, но най-често централно. Дали това не е притча?
* * *
И накрая отговори г-н Карадайъ (Но с неразбираем словоред и труден синтаксис. Ето защо, пък и заради разминаването с г-н Доган, препечатвам отговорите, дадени навремето от Димчо Дебелянов за друга политическа сила. Съвпадението е интересно).
Според мен и според белгийската преса те трябваше да паднат още преди година и половина. Сегашното падане е "след дъжд качулка".
Бих се изселил из България, тази страна на корупцията и на политическия разврат, дето Черната Джамия е зинала да погълне всичко честно, благородно и велико" .
* * *
И какво излиза – Дебеляновата "политическа анкета" продължава да действа. И все сме в политически "Шантеклер". Само припомням, че името на изданието идва от нашумялата в началото на ХХ в. пиеса на Едмон Ростан, в която един петел с името Шантеклер кукурига в тъмната нощ, за да стресне заспалите в тежка дрямка. Така името Шантеклер се превръща истинска мода (не само литературна). Прочутата нова мода "Шантеклер", за която мнозина са чували, ала малцина са виждали, което изобщо не е толкова важно.
А що се отнася до Дебелянов, той обезсмъртява същата "политическа кризисност" в стиховете:
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога –
ето кризата у нас.
Продължението е някак излишно.
"Дневник" препечатва текста от портала "Култура"