Депутатите забравиха да удължат защитата за придобиване по давност на държавни и общински имоти
Вероятно заради работата си по приемането на антикорупционния закон преди коледните празници, депутатите са забравили да удължат мораториума за спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост. Досега този срок е удължаван няколко пъти, като последно това се случва през 2014 година за срок от три години и важи до 31 декември 2017 година.
От сайта на Народното събрание става известно, че на 22 декември миналата година е внесен проект на Министерски съвет за изменение на закона за собствеността, който предвижда поредното удължаване със срок до 31 декември 2022 година - т.е. за пет години.
Внесеният проект обаче не е гласуван от депутатите, като това напрактика е било невъзможно с оглед на това, че 22 декември е бил петък. А последното заседание на Народното събрание за годината беше на 21 декември.
Не е и известно как ще процедират народните представители оттук нататък.
Те се връщат на работа на 11-ти януари и към момента изглежда, че ще гласуват изменението с обратна сила. Което не е допустимо. "Дневник" не успя да открие народни представители от правната комисия на парламента, която е водеща по законопроекта, за да коментират какво ще се случи. И в мотивите към изменението, е посочено, че негласуването му в срок
"би довело до придобиването на имоти – държавна и общинска собственост, от трети лица на основание давностно владение."
Т.е. от 31 декември до 11-ти януари или датата, в която народните представители ще решат да се занимаят с казуса, давността за придобиване на частна държавна и общинска собственост тече. И всеки може да отиде при нотариус със свидетели и да придобие имот, който добросъвестно е владял 10 години, който е частна държавна или общинска собственост.
Близо 20 години имотите не могат да бъдат описани
Първият гласуван мораториум е през 2006 година, когато малко преди да изтекат 10 години (въведена през 1996 година възможност да придобиеш имот частна държавна и общинска собственост по десетгодишна давност) - става известно, че държавата не е била готова с актуване и описване на имотите си. От тогава мораториуъмът е бил удължаван няколко пъти.
Последно това се случва през декември 2014 година. Мотивите на управляващите от втория кабинет на Бойко Борисов са че, "удължаването на срока е необходимо поради все още неприключилия процес по първоначалното актуване на имотите – държавна и общинска собственост.
"Налице са непреодолими обективни затруднения за цялостното обхващане на имотите на територията на много области поради липса на финансови средства, достатъчен административен капацитет и необходимата информация за идентифицирането на имотите по действащите към момента карта на възстановената собственост", става известно от мотивите към проекта, внесен от Министерски съвет и подписан от вицепремиера Томислав Дончев.
Причина за поредното удължаване на срока е и фактът, че кадастралните регистри не са готови и когато това се случи, областните управители и кметовете ще могат да извлекат информация за имотите, за които в другите регистри липсват документи за собственост.
При обсъждането на удължаването на срока в парламентарната правна комисия на 16 декември 2014 година, (видно от стенограмата) тогавашният заместник-регионален министър, а сега и министър Николай Нанков обяснява, че предложеният тригодишен срок е обвързан основно с приемането на кадастралната карта.
"Именно това е бил и нашият мотив. Тъй като цялостният процес по обхващане на всички имоти е свързано с два основни фактора: липса на капацитет и на ресурс на общинските областни администрации, основно финансов, че не решаваме проблема с предложените текстове. Но вторият основен проблем смятам, че ще го решим. Аз мога да поема някои ангажименти от министерството в тази насока, именно липса на идентификация на имотите...Така че приемането на кадастралната карта е един от изключително важните моменти, в които ще се идентифицират веднъж частните имоти, на второ място, тези имоти, които към момента не са актувани, а имат всички нормативни предпоставки да бъдат актувани като общински, ако имат характер, респективно на общинска собственост, и на държавни такива", обяснява Нанков. Той уточнява, че към онзи момент 20% от територията на страната е включена в кадастрална карта.
На заседанието, депутатите тогава решават освен да удължат срока с още три години и Министерски съвет до 30 юни 2015 г. да представя пред Народното събрание "план за действие, съдържащ всички необходими мерки, които следва да бъдат предприети от съответните държавни и местни органи на власт с оглед спазването на горепосочения срок."
Кадастрална карта през 2023 година, ако има финансиране
В мотивите на новия внесен законопроект от края на декември 2017 година, подписан от премиера Бойко Борисов, с който се предлага ново удължаване със срок от пет години, посочената водеща цел на изменението е - "защитата на държавния и обществен интерес в максимална степен".
От тях става известно, че въпреки че са предприети мерки, описани в правителствен план, "се налага изводът, че дейностите продължават да се извършват, но не са налице условия за приключването им в рамките на указания срок до 30 ноември 2017 г., съответно до 31 декември 2017 г".
Необходимо е ново удължаване заради "необходимостта от окончателното финализиране на процеса по установяване, регистриране и актуване на имотите от страна на държавата и органите на местното самоуправление... и с оглед на ефективното управление и ползването на имотите и осъществяването на постоянен контрол в тази насока", става известно още от мотивите.
Отново като основен проблем е посочен липсата на кадастрална карта и кадастрални регистри за цялата страна,
"Съгласно представената от Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация, актуална към декември 2016 г., цялостното покритие на територията на страната с кадастрални карти и кадастрални регистри се очаква да приключи до края на 2023 г. при осигурено финансиране", пише още в законопроекта.
В него се цитира позицията на всички областни управители, според които "държавните имоти все още не са защитени и възможността да бъде придобита собственост на трети лица върху тях би засегнала до голяма степен най-вече обществения интерес с оглед на публичната функция и значимостта, която има немалка част от тези имоти".