"Желязната църква" в Истанбул изпраща към ЕС послание за толерантност, пишат турски медии
Откриването на реставрирания български православен храм "Свети Стефан" в Истанбул може да изпраща силно послание в Европа във време, когато България е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, но това не е непременно повод за оптимизъм за евентуално турско членство на фона на обтегнати отношения между Анкара и редица държави на Стария континент. Това отбелязват редица медии в страната след вчерашното посещение на премиера Бойко Борисов и правителствена делегация.
Проправителственият "Йени шафак" отделя няколко материала на посещението на откриването на църквата и на посещението на Борисов, включително на факта, че Ердоган прие българския премиер в двореца "Йълдъз" в района на Бешикташ за повече от час и че двамата са посетили откриването заедно. Според Анадолската агенция премиерът Бинали Йълдъръм също е провел с българския си колега среща от над един час преди обяд и двамата са обсъдили възможността за подобряване на отношенията между България и Турция на базата на "взаимна изгода и добросъседски отношения". Цитатът е от правителствени източници, пожелали да запазят анонимност.
Агенцията отбелязва, че Йълдъръм и Борисов са се съгласили за нуждата процесът на членство на Турция в ЕС да бъде съживен. Други турски издания цитират Ердоган с думите, че "България държи ротационното председателство на ЕС" и "тази церемония по повторно отваряне в този момент ще изпрати силно послание на международната общност".
Отношенията между Турция и България са в по-малка степен тема на материалите - те са интересни предимно заради обещанието на Борисов да помогне в диалога между Турция и ЕС, което той отправи и на откриването, и в интервюто си с Анадолската агенция, публикувано ден по-рано. "Дали България е способна да допринесе за нормализацията на отношенията Турция - ЕС, е трудно да се предскаже, тъй като страната вече има достатъчно вътрешни и свързани с Балканите въпроси пред себе си, пише "Хюриет". Същевременно на официалното си пътуване до Франция миналата седмица Ердоган получи посланието, че засега не може да има повече стъпки към пълно членство на Турция в ЕС."
"Последният пример" за религиозна толерантност
По-сериозен акцент е ролята на Турция във възстановяването на над 5000 културни обекта в Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия и Балканите през последните 15 години. "Не разделяме свободата на изповедание в Желязната църква от тази в джамията "Мурадие" ("Джумая джамия" - бел. ред.) в Пловдив. Затова е важно, че моят приятел Бойко доведе главния мюфтия на България Мустафа Алъш (Хаджи)", казва Ердоган, цитиран от "Сабах". Анадолската агенция изрежда примери на сирийски и арменски религиозни храмове, възстановени от Турция в последните години, и посочва "Свети Стефан" като "последния пример". Издания като "Милиет", "Хабертюрк" и "Стар", цитирани от БТА, също посочват събитието като пример за толерантност и свобода, свързани с културното наследство от времето на Османската империя.
В. "Тюркие" извежда в заглавие думите на Ердоган: "Сега е твой ред, "България", за забележителностите, които се нуждаят от ремонт в страната и че това може да се направи съвместно.
И "Хюриет дейли нюз", чийто собственик приема сдържана (а понякога отровено критична) линия към турските власти, изтъква, че събитието е част от истински "уикенд на толерантността", ден след чествания на Богоявление недалеч от мястото на църквата. Според изданието обаче очакванията за хармонично съществуване и толерантност в международен план - специално в отношенията между ЕС и Турция - засега не са кой знае колко реалистични.
Някои наблюдатели на Турция и политиката ѝ като Абдуллах Бозкурт същевременно отбелязват в "Туитър", че Борисов едва ли е бил доволен от желанието на Ердоган да възстановява паметници на културата в България.