Гласуваният от македонския парламент с 69 гласа "за" законопроект, който въвежда много по-широка употреба за албанския език от сегашната, трябва до утре да се подпише от президента Георге Иванов. В новогодишното си обръщение обаче Иванов каза, че "заради краткосрочни политически цели" текстът поставя под въпрос трайните интереси на Република Македония и македонския народ." Според него унитарният характер на страната е застрашен, а текстът излиза от рамките на Охридския договор от 2001 г., с който бе избегнато пропадането на страната във въоръжен етнически конфликт.

Това бяха същите аргументи, с които той отхвърляше т.нар. платформа от Тирана - съвкупност от искания на албанските партии, загатнати преди и формулирани след изборите през 2016 г. Сред тях беше и промяна в употребата на езиците, а сегашният премиер Зоран Заев ги приемаше като условие да влезе в коалиция с "албанския блок". Именно заради тях президентът Иванов отказваше да даде мандат на Заев за съставяне на правителство. Те изведоха по улиците на Македония хиляди с искания сегашният единен и "македонски" характер на страната да бъде защитен, набеждаваха Заев като национален предател и дори го принудиха публично да отстъпи от някои искания. Той например трябваше да каже, че Македония няма да стане "двуезична", да променя герба или полицейските си униформи като реверанс към малцинствата.

Година по-късно няколко от "опроверганите" албански искания вече са част от закона и въпреки съпротивата на опозицията (имаше общо 90 предложени изменения) нито една промяна на текста не беше направена от есента насам. Какво обаче ще се промени в Македония с новия закон?

Според документа целта е "всеки гражданин в комуникация с министерствата (да) може да употребява един от малцинствените езици (така ще се превежда тук македонският термин "службен език", който по принцип означава "официален език", но в документа е отделно понятие от него - бел. ред.) и писмеността му, а министерствата отговарят на македонски и на малцинствения език". Посочва се, че Законът за употреба на езиците е част от мерките в Националната програма за усвояване на правото на ЕС за 2017-2019 г., приета от кабинета на Заев през юли миналата година.

Отвъд правните аргументи става въпрос основно за обещания при формирането на коалиция - както на по-голямата част от "албанския блок", така и на самия Заев - да се промени законодателството. Месеци преди това анализатори изтъкваха, че основната албанска партия и сегашен коалиционен партньор - Демократичният съюз за интеграция (ДУИ), не е успяла в съюза си с бившия премиер Никола Груевски (по чието време също беше на власт в последните години) да отговори на очакванията на етническите албанци в Македония. Оттогава ДУИ изтъква, че законът е просто приключване на въпросите, заложени в Охридския рамков договор от 2001 г., след като Македония беше на ръба на гражданска война.

Част от новите правила не са свързани с албанския конкретно, а по подразбиране, защото "най-малко 20% от гражданите" са част от албанското малцинство и го говорят. Други са ограничени до отделни общини, където и в момента се говорят "малцинствени езици" и където дадени групи - не само албанската - са над 20% от населението.

- Всички закони, приемани в парламента, ще се публикуват и на македонски, и на албански език. Това се отнася и за правителствените решения. В парламента, включително на пленарни заседания, всеки депутат, чийто майчин език е албански, "говори и на него", тъй като е език на над 20% от населението, и внася в деловодството документи и на този език, за да бъдат използвани по време на пленарни заседания и такива на комисии.

- Македонският език остава официален за заседанията на правителството. Изключение е ситуация, в която заседанията се председателстват от говорещ "език на над 20%", на практика албанец (например ако албанец стане премиер или ако някое заседание се ръководи от някой от сегашните вицепремиери). Той би могъл да ползва албански в работата си. Според същата формулировка (за двайсетте процента) стенограмите и всички други документи на кабинета ще бъдат и на македонски, и на албански.

- Албанският език ще е официален в комуникацията на държавните институции с гражданите. Съдилищата ще са длъжни да направят възможно използването му в документите, които издават. Това беше сред основните искания на албанските партии още преди изборите през декември 2016 г., тъй като те твърдяха, че досегашното положение дискриминира частта от населението, чийто майчин език е албански. Досега той беше "малцинствен" в онези административни единици, където говорещите го бяха над 20% от населението (най-малко 25 общини), но албанските партии настояваха, че общините на практика не го употребяват в комуникацията си и че не съществува задължение, което да регламентира използването му при необходимост. Сега ще е достатъчно дори само една от двете страни в комуникацията да го използва, за да възникне такова задължение.

- На албански език ще са достъпни и пощенските марки, платежните нареждания, фактурите и бандеролите. Банкнотите и монетите, както и пощенските марки трябва да съдържат символи, свързани с културното наследство на гражданите, които говорят македонски, и на носителите на друг език, говорен от най-малко 20% от населението.

- Сайтовете в интернет на всички институции трябва да са двуезични (с версии на македонски и албански), но това ще важи и за публични предприятия, агенции, дирекции и юридически лица с публични функции.

Други промени се отнасят само до някои общини и следователно могат да се приложат и за езици, различни от албанския (в онези вече "двуезични" или "триезични" общини, където се говорят езици като турски или сръбски):

- Униформите на държавните служители в Скопие и другите градове, където албанците са над 20% от населението, ще включват надписи на двата езика. Същото важи за надписите на местните институции и местните подразделения на национални институции на съответната територия и за печатите, които издават. "Двуезични" ще са "имената на улици, площади, мостове и други инфраструктурни обекти" в Скопие и във всички единици, където се говори "език, говорен от най-малко 20%".

- Това ще важи и за униформите на полицията, пожарната, служителите в здравеопазването в Скопие и всички други области, в които гражданите, говорещи друг език (не само албански, но и турски, влашки, сръбски или ромски), са над 20% от населението. На контролно-пропускателните пунктове и летищата в общини, където най-малко 20% от гражданите говорят език, различен от македонския, ще важат същите правила.

В случая на униформите на държавните служители, полицията и пожарната и граничната инфраструктура новите правила по подразбиране се отнасят и за пет общини, в които турският официално е в употреба, една, в която такъв език е влашкият, две със сръбски и една с ромски.

Самият закон влиза в сила в деня на публикуване в Държавния вестник на Македония. За пълното му административно прилагане обаче има срок от една година, а конкретно за пълното въвеждане на "езика на над 20%" в местните институции - 6 месеца.

Новите правила и изисквания всъщност ще узаконят фактическото положение, като създадат нови (нееднозначно приемани от експерти) задължения за държавните органи да гарантират, че комуникацията ще е еднакво възможна на двата езика.

Тази "двуезичност" обаче никога не се беше случвала на ниво символи на държавните институции (монети, полицейски униформи), нито беше регулирана законово с налагане на правила, които да изменят публичното пространство в полза на малцинствата. Този аспект не бива да се надценява: "двуезичните" улични табели например отдавна са факт в някои градове, а тези по пътя към Скопие и Охрид например от години съдържат имената на градовете както на македонски, така и на албански. От друга страна, промените поставят представата на голяма част от населението за "Македония на македонците" на изпитание. Саркастичното подмятане за "новия" живот на депутата от ВМРО-ДПМНЕ Стевананджия може да се окаже не съвсем далеч от реалността.

Част от експертите, критични към закона, отбелязват, че степента на езикова интеграция на дадена общност не зависи от това колко официални езика има в страната и че промените може всъщност да доведат до "капсулиране" на етнически малцинства. За сравнение, в Тетово например много от жителите са "двуезични", макар и това по-често да е едностранно (албанци говорят македонски свободно, а не обратното), тъй като двете основни етнически групи взаимодействат всеки ден помежду си.

Също така отговорността за извършване на превод в институциите - при нужда - е на самите институции и това ще изисква увеличаване на бюджета на практика на всички държавни органи на Македония. Телевизия "Алсат-М" съобщи в неделя, цитирайки правителствени източници, че в двете институции, контролиращи спазването на закона, няма да се назначават нови служители, а ще се използва постоянният капацитет на държавната администрация.

Албанският премиер Еди Рама написа в "Туитър", че "одобряването на закона за албанския език в Скопие е историческо постижение за албанците, което демократизира и укрепва самата Македония. В "реалното" публично пространство обаче той приписа на себе си и на партията си и част от успеха на закона.

Посланието, отправено от него, може да налее масло в огъня на дискусиите, тъй като ще извика спомени именно за "платформата от Тирана" и за тезата на Груевски, че зад исканията на албанските партии стоят албанските управляващи. Както македонските албански партии, така и Рама настояват, че премиерът е бил само фигурата, която да събере спорещите около платформата политици, а Тирана - мястото, на което това се е случило.

От шест искания, изпълнени от общо 11 в "платформата", обаче само две са пряко свързани със Закона за езиците; другите са в голяма степен или частично изпълнени по-рано от правителството на Заев.

В другата държава с етническо албанско мнозинство, Косово, президентът Хашим Тачи също приветства законопроекта и каза, че той "ще укрепи съжителството" и европейската перспектива на Македония. "Напредъкът на политическите права на албанците в Македония... (е) политическо, административно и културно постижение," отбеляза Тачи във "Фейсбук".

Освен вече споменатите уподобявания на "албанската платформа" държавният глава изрази и други, процедурни и терминологични съображения - например факта, че законопроектът е маркиран със синия флаг на Европейския съюз, без за това да съществува съответната европейска директива, или липсата на прецизирана терминология за понятия като "официален език" или "службен език".

Не е известно какво би променило въвеждането на графа "българи", което спомена една от албанските партии, ако изобщо се случи. Вероятно отговорът е "не много", съдейки по думите на македонски българи.

Причината е в интереса на коалиционните партньори - основно ДУИ - и особено в конкуренция за вниманието на етническия албански електорат да бъде защитено бързото изпълнение на закона. ДУИ, които силно пострадаха след години в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ и си навлякоха критики, че повече гледат интересите си във властта, се налага непрекъснато да опровергават нападки от по-малки, но вече изгрели партии като Алианса на албанците и "Беса", за политически машинации и твърде малка загриженост да спазват обещанията от предизборната си програма.

В два разговора с "Дневник" миналата година бившият говорител на ДУИ и сегашен вицепремиер за евроинтеграцията и междуетнически въпроси Буяр Османи даде да се разбере, че за партията му промяната на Закона за езиците е просто стъпка към затваряне на страници от Охридския рамков договор от 2001 г., което е отнело твърде дълго.