Статията "Другата България, която можеше да е европредседател", публикувана на 16 януари, предизвика реакцията на Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС, а "Дневник" разговоря и с няколко институции. Като право на отговор - макар такова да не е поискано изрично - публикуваме пълния текст на писмото на европредседателството.

За позицията, изразена в статията, ще продължим да пишем. Тук само ще коментираме три от твърденията в отговора:

- "Бетина Жотева не е говорител на МВнР и на сайта на министерството не е обявена като такава. При търсене в Гугъл излиза линк към нейната биография и предишната й длъжност." Това просто не е вярно, тъй като към момента на публикуване на статията се появяваше именно нейната биография и снимка като говорител. Само няколко часа след това страницата бе почистена и в момента на нея няма нищо - вероятно от хора, които не знаят, че в интернет нищо не се губи окончателно. Писмото от българското председателство пристигна след това.

- Още преди председателството на страницата "контакти" бяха обявени говорителите. В този смисъл не отговаря на истината твърдението "До края на декември на мястото за контакти в сайта стоеше единствено снимката и електронната поща на министър Лиляна Павлова". Когато "Дневник" отрази старта на сайта на 1 декември, нямаше реакция на факта, отразен с изречението "На мястото за контакти с председателството има само снимка на Лиляна Павлова, един стационарен телефон, един имейл и личните ѝ профили като министър в "Туитър" и "Фейсбук". Съобщение до медиите за това кои са говорителите не сме получавали, а за добавянето на бившия журналист Веселин Желев като говорител написа "24 часа" на 22 декември (петъкът преди празниците за Коледа и Нова година) - също без да се позовава на официално съобщение.

- "Организирането на подобно посещение (на чуждестранни журналисти в България - бел. ред.) по-рано би било неуважително към предшестващото естонско председателство на Съвета на ЕС." Това би трябвало да означава, че ако през май например Австрия (следващият председател на съвета на ЕС) покани група български журналисти да се запознаят какво смята да прави страната от 1 юли, това ще е неуважение към България?

Уважаеми колеги,

В отговор на публикация в "Дневник" от 16 януари 2016 г. под заглавие "Другата България, която можеше да е европредседател" ви припомняме, че уебсайтът на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 – eu2018bg.bg - стартира един месец преди 1 януари 2018 г., когато България официално пое ролята си на председател на Съвета на ЕС. Още преди председателството на страницата "контакти" бяха обявени говорителите.

В този смисъл не отговаря на истината твърдението "До края на декември на мястото за контакти в сайта стоеше единствено снимката и електронната поща на министър Лиляна Павлова".

Говорителите на българското председателство са трима, а не четирима, както е посочено в публикацията. Те са Веселин Желев в София и Елица Златева и Геновева Червенакова в Постоянното представителство на Република България в Брюксел. Те са в пряка връзка с постоянно акредитираните кореспонденти на европейските и световните издания и на разположение за отговори на техните въпроси и необходимост от съдействие.

Напомняме, че на страницата за контакти на сайта на председателството можете да намерите имената, телефонните номера и имейл адресите на всички говорители на министерства, които са на разположение за въпроси в съответните тематични области.

Бетина Жотева не е говорител на МВнР и на сайта на министерството не е обявена като такава. При търсене в Гугъл излиза линк към нейната биография и предишната й длъжност.

Що се отнася до датите, на които групата чуждестранни журналисти посети страната ни, трябва да отбележим, че по традиция такива пътувания се организират в началото на председателствата и съвпадат с посещението на Колегиума на комисарите. В България председателството беше открито на 11 януари 2018 г. На тази дата у нас пристигнаха лидерите на европейските институции и Колегиумът на комисарите, които заседаваха съвместно с българското правителство на 12 януари. Организирането на подобно посещение по-рано би било неуважително към предшестващото естонско председателство на Съвета на ЕС.

Пътуването на журналистите беше организирано от Министерството за българското председателство, а не от консултантската фирма АПКО. То не бива да се смесва с комуникационната стратегия и осъществяването ѝ от агенцията. Моделът на комуникация на българското председателство следва моделите на всички предишни председателства. Очевидно той действа успешно, ако съдим по отзивите и материалите на европейските журналисти след посещението в страната. Непредубеден анализ на чуждестранните публикации за България

преди, по време и след началото на председателството показва, че страната ни започва да привлича интерес по теми, далече надхвърлящи по обхват познати клишета и предразсъдъци.

Озадачени сме и от две взаимно изключващи се твърдения в цитираната статия. Първото се позовава на ръководител от АПКО в подкрепа на друга теза, че "в действителност много от подготвителните работи бяха вече извършени от екипите във външното министерство и от министерството на европейското председателство заедно с останалите министерства". Второто, в последния абзац на материала, внушава точно обратното - че България не се е готвила за председателството.

Не може да приемем и че екипите за връзка с медиите "нямат никакви правомощия в разумен срок да дадат елементарен официален отговор от името на институцията". Дирекция "Комуникация и пресцентър" на Министерството за българското председателство и съответните звена по министерства отговарят във възможно най-кратък срок на всички въпроси, които постъпват от чуждестранни и български медии, включително от "Дневник".

Оставаме на Ваше разположение!